Овесени ядки, чаша кисело мляко, смути и пълнозърнест хляб - звучи като перфектна закуска, нали? Диетолозите и лекарите обаче твърдят, че това не е така. Днес ще поговорим за петте продукта, които се използват често и се считат за безусловно полезни. Но във всеки един от тях има един важен недостатък - те не са засищащи, затова могат да причинят преяждане. Как да го избегнем?
1. Салата. Разбира се, зелената салата е много полезна, но небалансираната комбинация от продукти може само да събуди апетита, а след такова хранене ще усетите още по-голям глад. Затова диетологът Доун Джексън Блатнер препоръчва смесването на зелената салата с храни, които съдържат протеини (например сьомга или пиле) и здравословни мазнини (авокадо, зехтин или твърдо сирене).
2. Пълнозърнести продукти. „Хлябът, дори ако е пълнозърнест, има много висок гликемичен индекс и повишава нивата на кръвната захар повече, отколкото един Сникерс", казва Дейвид Перлмътър - лекар и автор на бестселъра „Grain Brain”. Това е така, защото всяко тесто съдържа твърде много въглехидрати, които повишават нивата на инсулин, което може да доведе до затлъстяване и в крайна сметка дори до диабет. С други думи, въглехидратите се превръщат в глюкоза, а тялото съхранява излишъка ù под формата на мазнини. А внезапните скокове на нивата на глюкоза и инсулин, наред с други неща, причиняват пристъпи на глад.
3. Видовете трици, колкото и полезни и „здравословни” да са те, няма да ви заситят задълго. И всичко това, защото те не съдържат достатъчно... вода. „Проучванията показват, че храните с високо съдържание на вода са по-хранителни от тези с ниско съдържание", коментира диетологът Блатнер. Вместо сухи зърнени култури за закуска е по-добре да изберете овесена каша, варена във вода или накисната от вечерта във вода или бадемово мляко.
4. Зелените смутита с добавени пресни зелении и растително мляко определено са полезни за здравето. „Но ако искате да се заситите, изпиването на калориите не е същото като да ги поемете чрез твърда храна, която може да се дъвче”, обяснява Доун. Проучванията показват, че калориите, които идват от течността, тялото ни възприема по различен начин от тези, които идват в твърда форма. Затова Доун препоръчва по-често да се използват „шейкове в чиния”, под формата на крем супи, в съчетание с ядки или зърнени храни.
5. Същият принцип важи и за киселото мляко. На пръв поглед то е добър източник на протеини, калций и пробиотици. Но няколко лъжици нискомаслено кисело мляко с ароматизиращи добавки и захар е малко вероятно да донесат ползи за организма. Доун Блатнер също така препоръчва комбиниране на кисело мляко с други продукти - същите ядки или плодове. И вместо обезмаслено мляко, по-добре изберете българското с нисък процент мазнини и без аромати. Ако това кисело мляко не е по ваш вкус, опитайте се да го хапвате с мед.
