Между 2 и 13 юни в София ще се проведе 13-тото издание на платформата „Световен театър в София". Програмата е богата на заглавия, а финалът ще бъде поставен на 13 юни от 19:00 ч. в Младежкия театър, с гостуването на Национален театър - Скопие и зрелищната модерна постановка върху класическата „Чайка” на А. Чехов. По този повод разговаряме с режисьорката на постановката Нина Николич и изпълнителката на една от ролите Дария Ризова.
Нина Николич - режисьор
„Чайка" на Чехов оживява в нов прочит. Защо е важно да даваме нова трактовка на класиките около нас (не само в театъра, но и в живота)?
Радвам се, че оценявате прочита ни на „Чайка" като нов. Основното ни намерение беше да разкажем една универсална приказка, в която героите са живи и могат да общуват с всеки от нас поотделно. Красотата на класиката е именно в това, че героите и историите са вечни, защото общуват и се отнасят към най-дълбокото у човека: страстите, страховета, желанията и емоциите. Нашата "Чайка” е оптимистичен прочит на пиесата, в която Нина Заречна е силна и решителна като чайка - птицата, която може да победи най-бруталните ветрове и студове. Драмите, в които героите могат да бъдат идентифицирани с хората, са еквивалент на живота, а границата между театър и живот е тънка, особено ако човек има голяма страст към това, което работи. Екипът на "Чайка” е точно такъв.
Ако можеше да се срещнеш с Чехов, какво би го попитала?
Величината на Чехов е такава, че не оставя много място за нови интерпретации. Той се изразява толкова точно в творбите си, че човек има чувството, че някъде и някога го е срещал. Струва ми се, че той е постоянно между нас и че неговото несебично присъствие прави пиесите, които е написал, актуални.
Какво ти се иска да се случи с театралната сцена в Скопие?
Скопската, и особено македонската театрална сцена, е затворена в порочен кръг и сякаш не иска да напусне комфортната зона на тази затвореност. Мисля, че сякаш все още не намираме смисъл да се сравняваме със света и смятаме, че това, което правим, е достатъчно добро, за да се наречем театър. На нашите театри, като начало, им пожелавам да се осмелят и да се сравняват първо на регионално ниво, а по-нататък и на световно. Струва ми се, че всички ние сме длъжни да започнем да изграждаме регионална сцена на езиците, които се разбират: македонски, български, сръбски, босненски, хърватски, черногорски и др. Само по този начин ще можем да направим нещо по-голямо, по-значимо и забележимо от публиката.
Казват, че в някои поприща жените са по-добри от мъжете. Това важи ли за режисирането в театъра?
Искам да вярвам, че мъжете и жените не се различават по никакъв начин. Всеки човек е качествен по свой собствен начин, в зависимост от интелектуалната и творческата способност, която носи. Нещо, което, по мое мнение, е много близко до първата реплика, произнесена от Тригорин в драмата "Всеки пише, както иска и както може”. Театърът, изкуствата са свободно пространство, където човек има рядката възможност да сподели безкомпромисно най-дълбоките си тайни, така че всеки човек, който се занимава с тази професия, има тази привилегия. Не мисля, че трябва да определяме театъра, режисурата, актьорството и т.н. като мъжки или женски пространства и професии.
Защо да дойдем и да гледаме „Чайка"?
Елате да гледаате "Чайка”, защото това е история за всички нас, в която всеки може да открие себе си и която трябва да изживее индивидуално. Би било нечестно да говоря за това кое я прави добра.
Дария Ризова - актриса
„Чайка" е определена от Чехов за комедия, но на нас ни звучи като драма. Защо се случва това разминаване? Каква е постановката като усещане за теб?
Всичко зависи от това как гледаме на живота и смъртта и дали за нас "Чайка” е драма за едното или другото. Колкото и да не искаме да признаем, всички искаме да сме щастливи, а щастието носи радост и усмивки. "Чайка” е посланието за това, че човек "трябва да се научи да носи кръста си" и да вярва в себе си, когато е най-трудно. Животът е смесица от „комични" и „трагични" моменти, те постоянно се преплитат, а Чехов пише за живота на обикновените хора, така че "Чайка” понякога е комедия, а понякога и трагедия. Точно като живота.
Каква е твоята героиня?
Моята героиня е борец за голяма мечта, мечтата на всеки актьор. Въпреки че е странно, ние се занимаваме с една от най-трудните професии в света, където е много лесно човек да се откаже и да каже "Не съм достатъчно корав за тези силни удари". Нина Заречна е боец, който ще направи всичко, за да реализира мечтата си.
Животът на творците, особено на актьорите, е труден, защото след падането на завесата оставаме сами с произведената тъга и с всички демони, които носи представлението. И аз, и целият екип на "Чайка” сме хора, които се жертват за това, което правят: нещо, което води до трудности в личния живот и неразбиране от страна на обществото, и особено от най-близките. Неразбирането носи болка и Нина Заречна е готова стоически да я понесе.
Сънуваш ли понякога персонажите, които играеш?
По непосредствен начин, да. Не само героите, които играем, но и обстоятелствата от пиесите с времето стават част от живота и част от реалността. Трудно е човек да остане имунизиран, така че драмите се превръщат в наш най-добър приятел, но и най-голям враг в частните отношения с хората, защото ги виждаме и приемаме хиперболично.
Кое е най-вълнуващото в това да си част от платформа като „Световен театър"?
Платформата "Световен театър" е място, където играят изключителни артисти в изключително добри представления, за мен това е преди всичко чест, но и голяма отговорност. В България не съм идвала от студентските си години и мисля, че българският театър е един от най-добрите в региона, българските актьори са примери за това как се играе и как да се отнасяме към сцената и театъра. От друга страна, българската публика е изключително благодарна, но и строга. В този смисъл за мен е голямо предизвикателство да играя "Чайка” именно във Варна и София.
Изкуството ли е универсалният език според теб?
Разбира се, изкуството знае как да възвишава и убива, и при това без жертви. Това е най-подходящият начин да покажем колко малки и колко големи хора сме, и изкуството знае как да насочва, порицава и да ни учи. Чрез нашата професия можем по миролюбив начин да говорим за това колко сме лоши и как можем да се променим.
Коя дума или израз би забранила, ако можеше?
Нищо не бих забранила. Хората имат право да се държат и да се изразяват така, както се чувстват, защото всеки човек има мотиви за поведението си, колкото и големи проблеми да му носи понякога това. Най-важното е да не нарушаваме правата и свободите на другите. Всеки е отговорен за своите действия. Терминът „забрана" вероятно би трябвало да бъде забранен.
Използваш ли понякога персонажите и техните си, за да се измъкнеш от дадена ситуация в личния ти живот?
Не.., не знам.., може би несъзнателно. Това е нещо, за което наистина нямам отговор. Единственото нещо, което знам е, че човек силно се влияе от това, което работи, особено ако приема професията си като въпрос на живот или смърт.
