Жената разпната

Лидия Делирадева 30 април 2019

През пустиня вървя. През сухи плаващи пясъци от конвенции, зашити за роклята ми с остри карфици. Бодат ме, аз съм кървящ извор, незащитена в плътта си, защитена в голословия. Жената съм. Разпнаха името ми в дълги свитъци, написани от мъже, забравили що е женска крехкост. Аз затулям с ръка нежността си сред пясъците. Крия се в мъжки одежди. Казват ми, че съм мъжко момиче. Казват ми, че съм равна. И аз вървя редом. Вървя задъхана, за да не изоставам от състезанието за равенство. Препъвам се, понасям удари, нозете ми загрубяват в бесния бяг, понякога изсвирва шамар от ревност, притежание съм, гневна съм и мълча гневно, умея го, мълча по милиони начини, понякога пия от самота, друг път пея от болка, минавам през вековете цветна, посървам без обич, слънчобран си ушивам срещу самодоволния, който в нозете ми пада, за да ме има и после забрави, жената съм, разпната на кръст, разпната в хартиени думи, откъснати от смисъла на моята чупливост, сковани в разпятие насред пустинята от фактическо безразличие.

Милосърдието ви ме отвращава. Милосърдието ви е разписано в документи, за да извини вашето немилосърдие. Аз съм жената и трябва да ви раждам, да ви давам живот, да ви кърмя, да бъда утробата на вашите виещи скърби, сополиви разочарования, тежки падения, ярки амбиции, мачовски битки. Милосърдието ви не спасява моята нежност. Спомням си я, някога ме завиваше, когато бях малко момиченце, после хукнах, после израснах в мъжкия свят и се научих да прощавам дълбоката ви деменция за обичане.

Конвенцията плячкосва смисъла на моята уязвимост. Поставя ме в рамки, които никой не спазва. Подписва присъдата ми да бъда безпомощна, защото имам неопровержим документ, който твърди обратното.

Конвенциите ви ме отвращават. Защото не учат на обичане. Аз износвам живота и любовта в себе си, за да ме клеймосате с празнодумия. Никой не може да защити жената, освен тя самата, променяйки този загрубял свят. Не ми пробутвайте трети пол и нечии други права, маскирайки всичката тази мерзост с моето лице. Аз съм жената и вие се гаврите с мен, пишейки конвенции. А мен ще продължат да ме убиват с камъни, защото съм се влюбвала. Ще ме продават за сто камили. Ще ме навеждат да целувам ръка на мъжа си. Ще търгуват плътта ми похотливо, същите онези, пишещите конвенции.

Не можеш да се научиш да пазиш извора, ако поне веднъж не утолиш жаждата си от прохладните му струи и не сетиш животворните му разливи вътре в себе си. Аз съм извора, а вие ме затрупахте с пясък. Превърнахте ме в пустиня. Но вие ще умрете от жажда. Жажда за жена. Слаба, крехка, изящна, струяща, криволичеща грациозно в извивките на живота.

Конвенцията ще ви помогне да узаконите пъкления си непукизъм. Да умиете трупа на мъртвата си съвест. А мен да ме разпнете в задния двор като красива средновековна вещица, небедена за спонтанната и нестихваща ерекция на някой угоен свещеник.

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA