Дафне, Волтер, очи и перушина

Лидия Делирадева 25 април 2019

Зрящите с ум и сърце, към вас ми е думата… Една от най-великите епохи в човешката история е епохата на Просвещението. Тя е родила мислители и творци като Дени Дидро, Джон Лок, Франсоа Волтер, Жан-Жак Русо. Малцина днес се връщат към трудовете им, а дните, в които живеем, стават все по-мрачни. Взривената малтийска журналистка Дафне Каруана Галиция, арестите на каталунските активисти Куишар и Санчес, пазарлъците около BREXIT като че ли не само са признаци на един глобален упадък, но и недвусмислени знаци, че трябва незабавно да променим посоката, докато светът все още е цял и имаме шансове да не умрем от отчаяние.

Наясно съм, че онези, които трябва първи да реагират, няма да го направят, поради простия факт, че са уредили личния си комфорт и се чувстват недосегаеми. Наясно съм обаче, че ние можем да нарушим комфорта им, да ги извадим от зоната на сладострастната нега и да устроим живота си така, че да няма убити или заплашвани журналисти, нито арести, репресии или санкции заради референдуми. Защо споменах за Просвещението ли? Защото отново трябва да отворим Философския речник на Волтер (моето издание е от 1982 г., на издателство „Георги Бакалов” – Варна). И тези от нас, които не са загубили напълно зрението си, да помогнат на циклопите и пълните слепци, да възстановят своето.

Да, Франсоа Волтер е писал за слепците и зрящите, за глупците и интелигентните. В глава „Литература, литератори и книжовници” той казва: „Нещастният човешки род е така устроен, че онези, които вървят по утъпкания път, винаги хвърлят камъни по хората, които разкриват нови пътища. Монтескьо твърди, че скитите избождали очите на робите си, за да не се разсейват, докато биели маслото. Така постъпва и инквизицията. В страните, където царува този звяр, почти всички са слепи. В Англия хората са с две очи от близо сто години; французите започват да отварят едното око, но някои високопоставени лица не разрешават на човека дори да е едноок. Тези нещастници с високо положение са като доктор Балуар от италианската комедия, който иска да бъде обслужван само от глупака Арлекино и се бои от интелигентните слуги.” *

Волтер, в онази далечна епоха от края на 18 и началото на 19 век, е жигосал пороците върху тъканта на времето, за да останат за поколенията, да се помнят и да се лекуват. Дали човешкият род е късопаметен, дали ще си затвори и единственото отворено око, докато избиват журналисти и арестуват свободни хора? Може би над всичко ще надделее човешкият егоизъм, може би единиците, за които говори Волтер, ще умрат по пътя. Но тогава би погинало всичко и не би имало щастие ни за слепите, ни за господарите им, защото да си господар на слепци е твърде самотно и безрадостно занимание.

„Когато буржоата купи някакъв пост, той веднага има подкрепата на колегите си”, продължава Волтер. "Ако срещу него бъде извършена несправедливост, той незабавно намира защитници. Литераторът е безпомощен. Той е като хвърчащите риби: издигнат ли се малко, птиците ги разкъсват, потопят ли се във водата, рибите ги изяждат. Всеки общественик плаща дан на злорадството; но на него му плащат в златни монети и почести. Литераторът плаща същата дан, без да получава нищо. Той е слязъл на арената за собствено удоволствие и сам се осъжда да бъде разкъсан от зверовете.”**

Макар Волтер да дава за пример хората на словото, мисля, че това е относимо към всички свободомислещи и независими хора, които не само се борят да запазят личната си свобода, но и да помогнат на повече хора около тях да потърсят и отстояват принципната, недвусмислена човешката воля, идеща от естествения ни инстинкт на разумни същества, чието нарушаване и раняване е довело до революции и бунтове.

И следващата глава, „За свободата”, Волтер завършва с думите „Няма безразлична свобода; това е дума без смисъл, измислена от хора без ум.” ***

„Волята ви не е свободна, но действията ви са свободни”, казва А. на Б. в този интересен диалог. „Вие имате свобода на действие, когато можете да действате.”

Дошло е време да препрочитаме европееца Волтер и просвещенците. А може би е време да напишем своите послания, да споделим своите размисли. Защото „Единственото нещо, което някои тирани на душите желаят, е учениците им да са със заблуден ум.” ****

Когато убиват, взривяват, арестуват, ликвидират, преследват, скопяват свободата на словото и духа и нейните трубадури, Европа не може да се нарече нито демократична, нито модерна, нито свободна. Още по-малко пък европейските политици, които са скрили глави в пясъка, а отвън стърчи само помпозна перушина за пред избирателите. То пък едни глави… И да ви кажа, дори да ни пръскат с нещо, в което ми е трудно да повярвам, на мен не ми действа.

__________________________________________________________________________

* Франсоа Волтер, „Философски речник”, глава „Литература, литератори и книжовници”, издателство „Георги Бакалов” – Варна, 1982 г., стр. 262-263

**Пак там, стр. 263-264

***Пак там, глава „За свободата”, стр. 266

****Пак там, глава „Заблуден ум”, стр. 188

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA