През април Организацията на обединените нации проведе кръгла маса, на която обсъди предложение за изграждане на плаваща община Oceanix City, която може да издържи наводнения, цунами и урагани от петата категория. Проектът, разработен от архитекта Бярке Ингелс и дизайнерската фирма Oceanix, представлява шестоъгълна платформа, която образува шест села, всяко с около 1800 жители.
Причината за тази идея е страхът от покачване на морското равнище и увеличаване на гъстотата на населението в големите градове. Заместник-генералният секретар на ООН Амина Мохамед нарече плаващия град „част от новия ни арсенал с инструменти” за борба с бедността, изменението на климата, избухването на болести и масовите миграции.
Разликата между новия проект и предходните е, че той не е предназначен за привилегированата класа. Вместо идеята за свободна общност без данъци и правителства, плаващите градове се очертават като практическо решение на най-належащите проблеми в света. И в този вид идеята е по-близо до изпълнението от всякога.Еволюцията на морските градове
В Холандия плаващите къщи отдавна са решение в случай на наводнение. Страната дори има опит в изграждането на комплекс от апартаменти и млечни ферми, поклащащи се върху вълните. Но изграждането на цял град все още е безпрецедентна задача. И преди са правени опити с частни инвестиции да се постигне желанието за лукс.
Например в началото на 70-те години магнатът Майкъл Оливър се опита да създаде самодостатъчен плаващ остров край бреговете на полинезийската държава Тонга. „Република Минерва" трябваше да има собствена валута и да сложи край на данъците и социалното осигуряване. Но проектът срещна неодобрение от страна на държавния глава на Тонга.
През 2008 г. активистът и политически анализатор Патри Фридман заедно с Питър Тийл от PayPal основаха Seasteading Institute за насърчаване на изграждането на плаващи градове. Подобно на Оливър, те подкрепяха либертарианската идеология за отхвърляне на държавния надзор.
Това, което сближава Oceanix City с проекта на Фридман и Тийл, са технологиите за чиста енергия, пречистване на водата и рециклиране на отпадъци. Вместо автомобили на изкопаеми горива, там трябва да има безпилотни возила, дронове и пневматични тръби за боклук. Други системи ще осигурят тор за вертикалните ферми, които ще обезпечават прехраната на жителите целогодишно.
Но за разлика от утопията на Майкъл Оливър, Oceanix City може да бъде построен под юрисдикцията на държавата. Според Ингелс, това е по-прагматично решение от мечтата за свобода от всякакъв вид правителства. Ето защо, проектът може да се осъществи не само на хартия.
