За да разберат как ние се учим въз основа на въображаеми събития, изследователи от Харвардския университет и Дружеството за научни изследвания „Макс Планк” проведоха експеримент в САЩ, а след това го повториха в Германия. Участниците бяха помолени да съставят списък с хора, които харесват и не харесват, както и места, към които те имат неутрално отношение. След това, те бяха подложени на ядрено-магнитен резонанс и бяха помолени да си представят как се срещат с някого от приятелите си на неутрално място.
Снимките от ядрено-магнитния резонанс показват, че, въобразявайки си тази сцена, участниците са задействали вентромедиалния префронтален кортекс (vmPFC) на мозъка - област, свързана с обработка на риска, страха, вземането на решения и моралната оценка.
„Предполагаме, че тази зона на мозъка събира представите за всичко, което ни заобикаля, свързвайки информацията от целия мозък, за да се получи завършена картина”, казва когнитивният невролог Роланд Беноа.
Въпреки че vmPFC не записва информацията за отделни явление, като познати и приятели например, тази зона съхранява шаблони на закодирани индивидуални черти, представляващи хора и места.
И учените са били свидетели как нагласите на участниците към неутрални места се променят, заедно с активността на тези невронни шаблони. Например когато баща си е представял любимата дъщеря в асансьора, мозъкът му е прехвърлял положителното впечатление към предишна неутрално обозначена локация. По този начин въображението, също както и реалните събития, може да повлияе на нашето отношение към обкръжаващия ни свят.
Изследователите вярват, че същият механизъм в бъдеще ще помогне на психолозите да коригират негативните представи за света, които са характерни за хората, страдащи от депресия.
Според британския невролог Анил Сет, разликата между „реални” и „нереални” неща не е толкова голяма. Единствената разлика е, че повечето хора признават „реалността на реалността”.
