Открити са невроните на фрустрацията, които обясняват защо се предаваме

02 август 2019

Повечето хора познават усещането, когато се предават поради факта, че е невъзможно да се постигне желаното. Човек спира да се опитва да достигне целта, обяснявайки си това с някои обстоятелства или черти на характера. Американски учени твърдят обаче, че истинската причина се крие в биохимичните процеси на мозъка.

Екипът е провел експерименти върху мишки, за да проследи процесите в мозъка при условия на активна и намаляваща мотивация. Известно е, че невромедиаторът допамин, който се произвежда в отговор на приятна награда, играе централна роля в системата за възнаграждение на мозъка. Именно тези биохимични процеси определят целенасочеността на човека. Мозъкът обаче изисква баланс, установяват учените.

Оказва се, че бозайниците имат „обратна сила", която инхибира скока в системата на възнагражденията. Невроните в тази система отделят молекули, наречени ноцицептин, които потискат допамина.

При експериментите с мишки учените първо са опростили получаването на наградата (захар), а след това постепенно са променили условията, така че животните да се затрудняват при постигането на целта. В края на опита мишките се отказват - спират да предприемат каквито и да било действия, за да получат захарта. Междувременно, учените са проследили процесите, протичащи в мозъка им.

Активността на мозъка на гризача показва, че невроните на ноцицептиновата система, наричани още неврони на фрустрация, са били най-динамични в момента, когато мишките са спрели да търсят захар. Тези фрустрационни неврони са били разположени в близост до вентралната област - така наречения център на активността на системата за възнаграждения.

Увеличението в системата на възнагражденията и нейното потискане се свежда до тенденцията на мозъка към стабилност и баланс, обясняват авторите.

Мозъкът на бозайниците има вътрешни механизми, които не позволяват „да се отиде твърде далеч” в опитите за постигане на целта. Ако нещо не се получава, този механизъм всъщност блокира по-нататъшните усилия, считайки ги за нецелесъобразни, и насочва вниманието към нещо друго. В природата зациклянето върху недостижима или много трудно постижима цел може да доведе до травма или смърт, така че хората, смятат учените, може да са наследили този химичен баланс като механизъм за оцеляване.

Изводите отварят нови възможности за разгадаване на природата на много психични разстройства - като депресии и зависимости. Вероятно определени намеси в тези биохимични процеси могат да възстановят баланса и да коригират човешкото поведение. Изследванията ще продължат.

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA