Фотография: Novartis България
За втора поредна година Novartis България провежда кампанията „Времето е живот", чрез която разпространява към широката общественост най-актуално и достоверно съдържание по темата рак на гърдата с помощта на водещи експерти в областта на онкологията. Тази година бе реализирано първото по рода си представително проучване от социологическата агенция Blue Point по поръчка на Novartis България, което дава реалистичен поглед върху нагласите на българските жени по отношение на заболяването. В представителната извадка са включени жени на възраст между 25 и 55 години, живеещи предимно в големите градове на страната ни.
Резултатите показват, че едва 13,5% от българските жени имат задълбочени знания по темата за превенция на рака на гърдата. 85% от анкетираните теоретично посочват необходимостта да се прави профилактика поне веднъж годишно, но едва 46% от тях реално са посетили специалист през последната една година. Това несъответствие между знанията на теория и двойно по-малкото реални действия по отношение на регулярните профилактични прегледи до голяма степен се дължина страх или липса на информация. Пренебрегването на реалността е безсмислено и опасно, особено след като заплахата от фатален изход може да бъде предотвратена. Какво трябва да знаем за нея? Какви са възможностите на съвременната медицина? За да получим отговор на тези и други неотложни въпроси, разговаряме с онколога д-р Росица Кръстева, част от кампанията „Времето е живот", оглавяваща отделението по медицинска онкология в Онкологичен център към МБАЛ „Уни Хоспитал" в Панагюрище.
Д-р Кръстева, някои сравняват рака на гърдата с епидемия. На какво се дължи тревожната тенденция?
Най-нормалното нещо в XXI век е с напредналата апаратура и техника, с която разполагаме, да открием рака рано. Не чакаме ракът да даде симптоми, а го търсим в много ранен стадий. Тоест това не е стряскащ фактор, защото ние разполагаме с много модерна апаратура и съвременно адекватно лечение. Друга важна статистика е намаляването с 29% на смъртността от рак на белия дроб и на гърдата. За България тази тенденция е вярна по отношение на рака на гърдата. Основната причина за това е съвременното лечение. В последните 15 години в България, въпреки липсата на скрининг, вече е откриваем в по-ранните стадии.
На каква възраст жените трябва да започнат да правят профилактичен преглед за рак на гърдата и колко често?
Важно е да изясним разликата между профилактика и скрининг. Профилактичен преглед означава, че човек по собствено желание отива да се прегледа, без да има каквито и да било оплаквания. При скрининга винаги има заложена възрастова граница и всяка година хората подлежат на изследване дигитална мамография. Профилактичният преглед е отговорност на всеки човек. Скринингът е правило, нещо разписано и е изключително важен за ранното откриване на рака на гърдата. Ако в една фамилия всяко едно поколение има някакъв вид рак (на дебелото черво, на яйчниците…), то означава, че има фамилна обремененост и трябва да се направи такова изследване по-рано, още на 35 години да започнат да се правят ехографски
прегледи.
Генетичните изследвания ли са тези, които промениха картината генерално в откриването и лечението на рака на гърдата?
Успехите в науката помогнаха да разгадаем какво е ракът. Всички подробности по отношение на генетика и защо се появява ракът, станаха възможни именно с това откритие – разгадаването на човешкия геном. Ракът е генетично заболяване. Появява се при определени хора и все още не можем да разберем кой фактор го отключва. Съвременното разбиране разглежда тумора като нещо, което не искаме да махаме веднага там, където се е появил – изследваме го, опознаваме неговата молекулярна диагностика, след това избираме метода на лечение. Таргетната терапия е едно от най-успешните лечения – отговаря на принципа „ключ-ключалка". Не при всеки вид рак може да бъде приложена. Генетичните изследвания ни помагат да разберем кой е „ключът". Затова изследваме тумора.
Има ли възможност да бъде предотвратена или „променена" генната предразположеност към развитието на рак на гърдата?
Не можем да си отговорим още защо в един организъм се появява рак. Но причината за това е бъг в системата, който касае кодирането, гените. Разбира се, и начинът на живот има отношение към всичко – към раковите заболявания, към сърдечносъдовите. Това, което е кодирано в нас, е съвършено. Ако можем да поддържаме баланса и нормалното функциониране на организма, ще съхраним здравето си. Няма как да променим генната предразположеност. Но в генетичните изследвания се вижда например BRCA мутация (от фамилна наследственост). Този вид мутация точно бе открита при Анджелина Джоли. Въпреки че отстраняването на органите (както при актрисата) не решава проблемите, тя направи нещо много важно. Сега вече много лесно можем да обясним защо трябва да се направи такова изследване. Махането на органите спестява появата на тумор в тези органи, но не намалява риска от метастази. Това е доказателство, че ракът е системно заболяване и махането на орган няма да го спести.
За какви симптоми трябва да се следи?
Рисковите фактори са фамилността, хранителният режим и генетиката (какъв е видът на тумора). Ракът няма специфичен симптом. Появява се, когато вече е напреднал. Важно е да се правят редовно общи кръвни изследвания. Това е ориентировъчен метод. Ехографията също е безвреден метод. Смисълът е да откриваме рак, когато няма симптоми. Не насърчавам самопреглеждането на гърдите. За мен не е безсмислено, но самоизследването зависи от менталния статус на хората. Апелирам към редовни годишни профилактични прегледи – това трябва да е отговорността на всеки от нас.
Към какъв специалист трябва да се обърнат пациентите и кое е задължителното изследване, което трябва да си направят?
В България битуваше схващането, че хирургът трябва да преглежда жената. Сега се опитваме дналагаме друг стандарт на работа. Breast unit, или мултидисциплинарният подход в диагностиката и лечението се прилага в страни като Италия и Германия, където приоритет имат акушер-гинеколозите, но и медицински онколози, и други специалисти. Първата стъпка е да се вземе биопсия. Реално в България жена или мъж може да отиде и при хирург, който обаче трябва да има опит и да е оперирал повече от 30 рака на гърдата годишно. Тоест специалистът може да бъде с различна специалност, но апелирам при избора му да се оцени неговият опит.
Каква преживяемост могат да имат пациентките с метастатичен рак на гърдата?
Голяма. Тези жени сега живеят с години повече, отколкото преди две десетилетия. Съвременните възможности за лечение са много – химиотерапията е малка част. Таргетна, хормонотерапията, имунотерапията са стълбовете, които обърнаха нещата и действително гарантират дълъг живот на пациентите дори в 4-ти стадий.
Къде да търсят информация и на коя информация да вярват?
Достоверни източници на информация са институции, които правят клинични проучвания и диктуват какво да се прави. Такива са Европейският институт по онкология в Милано (European Institute of Oncology) и американските онкологични институти (The National Comprehensive Cancer Network, MD Anderson), които имат платформи и сайтове за пациенти. От българските препоръчвам платформата на „Една от 8", защото там информацията е поднесена изключително грамотно, елегантно и достъпно за хора, които не са лекари. Скромен принос е също платформата на „Уни Хоспитал" за пациенти, която е с безплатна и платена секция. В България имаме нужда от скрининг програма –всичко е готово за това: лекарите са подготвени и парите ги има. Просто трябва да следваме модела и начина, по който това е направено в другите страни.