Със сигурност сте се сблъсквали с подобна ситуация: наляга ви меланхолия, не ви се излиза с никого от приятелите, у дома сте тъжна и самотна, а единственият начин да се развеселите е огромната купа с любимите ви бисквити или запазеният за „черни дни" млечен шоколад. Или внезапно връзката с любимия човек е скъсана, той предлага да се разделите, а вие намирате утеха в купчини от сладолед...
Много от нас са имали такова поведение, но малцина осъзнават, че името му е „емоционално преяждане". Ако такова занимание е станало обичайно и се повтаря ежедневно, това е сигурен знак, че сте станали заложник на ситуацията. Такова хранене води до метаболитни нарушения, наддаване на тегло и ужасно чувство на вина след всяко ядене.
Причини за емоционалното преяждане
Емоционалното преяждане започва, когато използваме храна, за да повдигнем настроението си или да намалим стреса. С други думи, когато храната се превръща в начин за справяне с чувствата, а не е необходимост да се утоли гладът. По-често ние ядем много, когато искаме да се справим с негативните емоции, което води до хранителни разстройства, но това не помага да се преодолеят трудностите. Напротив, след това идва чувство на вина и раздразнение, и още по-голям физически и морален дискомфорт.
По-често по този начин се опитваме да запълним незадоволените духовни и емоционални нужди. Неуспехите в работата или проблемите в личния живот се „удавят" в честите хранения. Преразглеждайте тази рутина и средата си, намерете си ново хоби, по-често излезайте на разходка - ако не ви остава време да „изяждате" трудностите, проблемът ще изчезне сам по себе си.
Начини за борба
Първо, трябва да разберете разликата между физическия и емоционалния глад. Мечтите за необичайно ново ястие или за любимия бонбон - това е емоционален глад, а къркоренето в стомаха - физически. Мислейки за специфичния, оригинален вкус на новото ястие в менюто, вие се съсредоточавате върху усещанията, които ще се появят по време на храненето. Физическото хранене няма нищо общо с чувствата – то просто отговаря на нуждите на тялото.
Съществува скàла на глада, която ще ви помогне да определите границите между физическите и емоционалните нужди:
- 0 - силен глад
- 1-4 - степени на глад
- 5 - удовлетворение
- 6-9 - степени на ситост
- 10 - дискомфорт от преяждане
Ако сте в скалата от 0 до 5, тогава няма за какво да се притеснявате - просто си направете обедна почивка. Но ако индикаторите са от 5 до 10, си струва да помислите какви емоции изпитвате от храната и с какво може да я замените.
- Ако сте отегчени и храната ви помага да удавите самотата, опитайте се да се разсеете: обадете се на вашите родители или на приятелка, намерете си интересна книга. Ако сте нервни, направете медитация, слушайте забавна музика, танцувайте или се разхождайте на чист въздух, докато желанието за ядене не отшуми.
- Започнете да си водите хранителен дневник. Записвайте всички хранения и емоциите, които са ги провокирали (скука, радост, тъга, гняв). Отговорете си дали сте били наистина гладни по това време или сте поели храна заради някакво усещане. Така ще можете да проследите връзката между настроението и глада и да се научите да контролирате тази зависимост.
- Когато се наканите да похапнете, изчакайте три до пет минути и увеличавайте този интервал всеки път. В този период от време се заемете с други неща: чат с колега или си направетете разкрасителна маска за кожата. Когато изтече времето, се запитайте отново: чувствате ли се гладни? Това ще ви помогне да разберете дали тялото ви наистина се нуждае от храна или желанието да ядете идва от скука.
- Научете се да слушате сигналите на вашето тяло и да казвате „Стоп!", когато трябва. Напълнете тялото си не с храна, а с малки радости и вдъхновения: посетете изложба или театър, отидете на кино или на щопинг. За да превърнете обаче това в редовна практика, се изисква време. Не се самобичувайте, ако нещо не ви се получи от първия път. Най-важното е да продължите да опитвате.