Той отхвърля всички предложения на почитателите си да го изведат от гетото и да го скрият в „арийската” част на града и гордо носи полска униформа в гетото. През 1942 г. е издадена заповед за депортиране на сиропиталището от гетото в трудовия лагер „Треблинка”. Учителят героично загива в газовата камера, отказвайки да остави децата от дома за сираци сами в тази ужасна смърт.
Какво се случва?
За личността на Корчак е много показателен диалогът, който се провежда на влака, заминаващ за концлагера. Когато всички деца - сираци вече са натикани във влака на смъртта, Корчак е разпознат от офицер на СС, който го пита:
С какво е известен Януш Корчак?
В „Дома за сираци” Корчак прави пробив, въвеждайки системата на детското самоуправление, детски другарски съд, чиито решения са обвързващи и за ръководството. Корчак изнася лекции в Свободния полски университет и Висшите еврейски педагогически курсове, ръководи работата в съда за непълнолетни и под псевдонима „Старият Доктор” води образователни беседи по радиото.
Да, той има особен поглед върху правата на детето, но помислете колко мъдро е това: „Аз призовавам за Magna Charta Libertatis относно правата на детето. Може би те са повече, но аз намерих три основни. 1. Право на детето на смърт. 2. Право на детето на днешния ден. 3. Право на детето да бъде това, което е.
През цялата си практика той разработва няколко принципа и точно те си заслужава да бъдат познати на всеки родител и учител днес:
-
Дайте на детето право да бъде себе си. Любовта на майката не трябва да ограничава свободата му, нека то бъде себе си, а не теб.
-
Не изисквайте от детето отплата за всичко, което е направено за него. Да, дали сте му живот, но как може то да ви се отплати? На свой ред, то ще даде живот на друг, той - на следващия и това е вечният закон на благодарността.
-
Не прехвърляйте прегрешенията си върху детето, за да не ядете на стари години горчив хляб. Защото каквото посееш, това ще пожънеш.
-
Не се отнасяйте към проблемите му с надменност. Животът е даден всекиму според силата му и бъдете сигурни, че на него му е трудно не по-малко от вас, а може би и повече, защото то няма опит.
-
Не унижавайте!
-
Не забравяйте, че най-важните срещи на човека са срещите с неговите деца. Наблюдавайте децата с внимание, ние не знаем кого можем да срещнем в детето.
-
Не се притеснявайте, ако не можете да направите нещо за вашето дете, просто не забравяйте: за детето не е направено достатъчно, ако не е направено всичко възможно.
-
Детето не е тиранин, който завзема целия ви живот. То е скъпоценна чаша, душа, която ви е поверена за съхранение. И зависи само от вас как ще се отнесете към нея. Нека бъде грижливо.
-
Обичайте децата на другите хора. Не правете на чуждото дете това, което не бихте направили на своето.
-
Обичайте детето си каквото и да е - неловко, тъжно, нещастно, възрастно. Помогнете му да не се загуби, помагайте на личността му да израства. То е бижу, дадено ви за известно време, не го губете поради глупост.
Тези прости правила трябва да бъдат запомнени всички родители по света, за да бъдат децата им щастливи.