Идеята за центъра е на Ани и постепенно узрява, докато двете завършват „Детско-юношеска и училищна психология" - Ани и „Юридическа психология" - Илияна, а след това преминават през различни обучения за работа с деца и родители. Ето какво ни разказаха:
Какво ви провокира и вдъхнови да създадете центъра за детско развитие "Малки вълшебства"?
ИЛИЯНА: С Ани се познаваме от 11 години. И без да имам в съзнанието си ясна картина за първата ни среща, помня усещането си в онзи момент, че я познавам цял живот. Тя е от хората, на които ти се иска да споделиш всичко. Само с излъчването си може да предразположи и деца, и възрастни да бъдат себе си. След университета аз стажувах в Института по психология на МВР, работих в Ресурсен център за приобщаване на децата със специални образователни потребности, тоест с деца с умствена недостатъчност, аутизъм, дефицит на вниманието, в общообразователните училища и накрая се събрахме да работим в една детска градина. Занимавахме се както групово с деца, така и индивидуално – с деца с аутизъм. Развивахме различни социални умения. Натрупахме известен опит и осъзнахме, че не навсякъде можем да прилагаме нашите идеи и виждания.
АНИ: А ние вярваме, че при работата с деца човек трябва да бъде всеотдаен, и изпитвахме неудовлетворение, когато не беше възможно. Почувствахме се непълноценни и вместо да сменяме работното място, решихме сами да си създадем такова. Идеята ни беше да бъде среда достатъчно уютна, за да е близка до семейната, и в същото време да стимулира детското развитие. Служим си с различни похвати с Монтесори насоченост, прийоми от терапия с приказки, арт терапия, драма и музикотерапия.
Какво е важно според вас, за да се стимулира детското развитие?
А: Първите няколко години в човешкия живот оставят най-дълбоки следи на подсъзнателно ниво. Тогава се полагат основите на емоционалното и интелектуално развитие на децата. И затова е необходимо да се осигурят любов, топлота, грижи и внимание, които да дават на детето усещане за сигурност. Хубаво е то да расте без страх и тревожност, да има известна свобода да опознава света около себе си, да играе и да обръща внимание на това, което му е интересно и нужно за развитието му. Емоционалната стабилност и спокойствието да се довери по-късно стават основа за всички важни взаимоотношения - с връстници, колеги, партньори и по-възрастни, и дори със собствените деца. Тоест развитието на емоционалната интелигентност на подрастващите позволява социалната им адаптивност и интеграция.
Как помагате на децата да развиват своите физически, познавателни, езикови, социални и емоционални умения?
И: Наблюдаваме и се опитваме да разберем индивидуалността и потребностите на всяко дете. Опитваме се да насърчаваме силните му страни и да го стимулираме да преодолява трудностите.
А: Едно от нещата, които създадохме за комплексното развитие на децата е стената за катерене. Катереното е свързано не само с добри двигателни умения. То изисква предварително планиране, поствяне на цели, решаване на проблеми – способности и навици, които са полезни както в училище, така и в живота. Залагаме на игрите, детското творчество и арт занимания за развитие на мисленето, паметта, концентрацията и въображението.
Какви похвати с насоченост Монтесори използвате и какво е ценното в тази система според вас?
А: Идеята ни за организация на пространството е заимствана от разбирането на Монтесори, че всичко, с което детето контактува, ще улесни и ще увеличи максимално неговото самостоятелно учене и изследване. В спокойната, добре подредена среда то има възможност за много движение и активност, следвайки свое собствено темпо. Всички играчки, материали за рисуване и творчество са на нивото на височина на децата, за да могат те сами да избират и задоволяват желанията и нуждите си по отношение на тези дейности. Ние целим да дадем възможност на децата да развият напълно своя уникален потенциал чрез подходящи сензорни материали, които се движат йерархично от прости до сложни и от конкретни до абстрактни. Едно от ценните неща в тази система е, че се набляга на сензорното развитие на малките. Възприемайки предметите и явленията, детето различава в тях определени качества и свойства.
Какво представлява терапията с приказки?
И: Приказките играят много важна роля в развитието на децата. Чрез тях можем по лесен и достъпен начин да им обясним важни истини, да им помогнем за разрешаване на проблемни ситуации, да се учат как да прощават, как да споделят. Приказката може да даде символично предупреждение за това как може ще се развие дадена ситуация. Развива въображението, творческото мислене и обогатява речниковия запас. Помага на децата да припознаят какво от приказките са правили те, какво могат да правят, за да подобрят нещо, случвали ли им се е нещо подобно, как са се чувствали, какво биха променили, за да не се чувстват по подобен начин. Дори има приказки с възможност за добър и лош край и говорим кой край избират и защо.
А: Освен с класическите приказки работим и с терапевтични приказки за деца Там се описват различни трудни ситуации от живота им. Например има приказка, с която можем да коментираме защо родителите в едно семейство се разделят, как да реагира детето, как да се съхрани. Дава му се модел за реакция, защото децата се чувстват цялостни, когато са с двамата си родители. И ги учим как да бъдат силни, защо се случва раздялата, че не са виновни те, как да се отделят от случващото, как да съхранят чувството, че са обичани.
И: Чрез приказките ги учим още да разпознават чувствата си, да локализират къде точно са ги почувствали – в корема, в гърдите, каква форма, какъв цвят е имала самата емоция, просто да я набележим с думички, с които на тях им е добре да я разпознаят. Защото едно е да знаем, че сме ядосани, но всъщност може да сме тъжни.
Разкажете за арттерапията?
А: Използваме различни форми от изобразителното изкуство, чрез което децата да изразяват себе си – потребностите, страховете, емоциите си. Много по-склонни са да го правят чрез боички, тебешири, маркери, пастели или пластелин, отколкото чрез думи.
И: Водим ги и на театър, балет, опера. Стремим се да развиваме чувството им за естетика. Учим ги на уважение към всяко живо същество – от тревичката до животинките. Имаме идея да правим благотворителни ателиета, с които да събираме пари за животни в приютите, особено сега, когато е студено.
Как използвате драмата като похват?
А: Използваме ролеви игри, за да могат децата в конфликтна ситуация да се опитат да се поставят на мястото на другия, да разберат какво всъщност ги е довело до ситуацията, в която са, да се снеме напрежението и да се научат как биха могли да реагират в бъдеще.
С какво музиката допринася за развитието на децата?
И: Тя влияе върху комплексното им развитие, социалните умения и общото им интелектуално развитие. Чрез нея имат възможност да проявят своята креативност и да се себеизразят по един непринуден и спонтанен начин. Кара ги да се смеят, успокоява ги и помага за повишаване концентрацията на вниманието. Много обичаме да създаваме музика чрез налични материали – пръчици, камъни, опаковъчна хартия и много, много други. Така децата се сплотяват и правят нещо красиво заедно. Или им пускаме музика и коментираме каква емоция е предизвикала в тях.
А: Имаме групови занимания само с децата, но скоро ще организираме такива, в които да участват и родителите. И наистина да са ангажирани. Не можем да учим децата на нещо, което родителите не разбират и не са част от него. Децата се научават да разпознават своите чувства и да ги казват на мама и тати. Уеднаквява се самият език, на който говорят. Когато родителите и децата работят заедно, порастват заедно.
Интервю: Лилия Илиева Фотография: личен архив
ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ: София, бул. „Цар Освободител" 33, тел.: 088 354 0006, 088 333 79 48, info@littlemiracles.bg www.littlemiracles.bg