Фотография: Костадин Кръстев-Коко
Много успели в кариерата си жени намират извинение за отлагане на майчинството поради натоварен график или отговорни задачи. Д-р Присадашка обаче е живото доказателство, че независимо от избрания професионален път една жена може да има всичко, към което се стреми. Щастливо и сплотено семейство, професия, която изпълва със смисъл дните ти, паспорт с печати от всевъзможни точки на света, където пътува както по работни ангажименти, така и за удоволствие с близките. Всъщност в повечето случаи Камелия, съпругът й Николай, децата – Симеон и Натали, са заедно в тези приключения, комбинирайки „полезното с приятното", както сподели д-р Присадашка в разговора ни. По време на срещата ни се шегуваме, че има перфектна за лекар фамилия – рядка и отличителна, а, оказва се, и с дълга история… Днес, като част от екипа на клиника Derma-Act, д-р Камелия Присадашка продължава да пише историята й, помагайки на стотици пациенти да постигнат здрава и красива визия.
Избирате медицината като свой път преди години, съжалявали ли сте някога за това и с какво бихте се занимавали днес, ако не бяхте лекар?
Медицината е една от най-тежките професии и за да бъдеш добър лекар, трябва да си готов да даваш всичко от себе си, да работиш всеотдайно и често безвъзмездно. Всеки пациент идва при нас с надеждата, че ще му помогнем. Затова и отговорността е огромна. Когато навремето кандидатствах, майка ми се надяваше да наследя нейната професия – дентален лекар, но аз реших да запиша медицина. В продължение на няколко години тя настояваше да се прехвърля стоматология, а аз все отказвах. Исках да бъда лекар – като дядо ми. Никога не съм съжалявала за този мой избор и дори не мога да си представя каква бих била, ако не бях станала лекар.
Професията ви изисква непрекъснато обучение, много отдаденост и часове от личното време с близките, как успявате да откриете баланса в практикуването й, без да пострада от това личният ви живот?
Смятам, че когато човек е наистина отдаден на това, което прави, може да намери време и енергия за всичко. Например, ако се налага да пътувам по работа – за обучениe или семинар, семейството ми често ме придружава и така съчетавам полезното с приятното. Близките ми се гордеят с това, с което се занимавам, и ме подкрепят безусловно – за което съм им изключително благодарна.
Кое насочи интереса ви към дерматологията и с какво са добри специалистите в тази дисциплина в България, и по-конкретно в Derma-Act?
Още в 5-и курс от следването ми бях убедена, че искам да стана кожен лекар. Харесваше ми предизвикателството да познаваш и лекуваш най-големия човешки орган. В Клиника по кожни и венерически болести към УМБАЛ „Александровска" цареше една изключителна академична обстановка, която ме стимулираше непрекъснато да чета и да се развивам. Тогава понятието „естетична медицина" все още не бе популярно и ние наистина не кандидатствахме за тази специалност, за да се развиваме като естетични дерматолози, а за да лекуваме кожата. По време на специализацията и докторантурата ми съм се сблъсквала, от една страна, с изключително тежки случаи на кожни заболявания, и от друга – с напълно здрави пациенти, чието желание бе да подчертаят естествената си красота. Постепенно започнах да се развивам и в тази насока…
Вярвам, че в нашата специалност е необходимо непрекъснато да се следят както новостите в терапията на различните кожни заболявания, така и съвременните технологии и продукти за лечение на естетични несъвършенства, белези от операции, изгаряния и прочие. Все повече пациенти се обръщат към естетичния си дерматолог за корекции чрез минимално инвазивни методи. В днешно време естетичната медицина не е просто средство за разкрасяване и подмладяване, а наука, която е в състояние да реши редица не само естетични, но и чисто медицински проблеми. В Derma-Act можем да се похвалим със страхотен екип от професионалисти, изключителен набор от апарати и над 500 вида процедури, които предлагаме в двете ни клиники. За нас е изключително важно пациентите да се чувстват обгрижени и да останат доволни от постигнатите резултати. Целта ни е да се развиваме все повече и да налагаме златния стандарт за естетична медицина в България.
Споменахте, че пътувате често за семинари и обучения, кои са новостите в сферата, които ще се очертаят като трендове през 2022-ра?
Естетичната медицина се развива изключително динамично. Само до преди 10–12 години процедурите се изчерпваха с увеличаване обема на устните или попълване на назолабиалните гънки, а днес се изучават първо причините за даден проблем и чак тогава се подхожда към корекции в проблемната зона. Работи се много върху подобряване на качеството на кожата: ранна превенция на стареенето, както и справяне с различни дерматологични състояния и заболявания.
Кои вие самата като жена бихте препоръчали на пациентките си и читателките на GRAZIA?
Съвременният подход е индивидуалният. Той включва изготвяне на персонална програма за подобряване на външния вид, съчетаваща както високотехнологична апаратура, така и висококачествени продукти.
Защо е важно жените от рано да вземаме мерки, за да отложим следата на времето върху лицата си?
Ако искаме да остаряваме поддържани и красиви, трябва да полагаме грижи за това. А колкото по-рано започнем да се грижим за кожата си, толкова по-бавно ще протичат процесите на стареене. Това, разбира се, не предполага само естетични процедури, а също и намаляване на вредните навици, предпазване от вредното влияние на слънцето, избягване на солариуми, редуциране на стреса и много други – все фактори, които водят до загубата на колаген.
Ако човек се вгледа внимателно в Instagram профила ви, ще открои следните 3: лекар, майка, пътешественик… С каква дума бихте продължили тази последователност и защо?
Съпруга, дъщеря, снаха... Всъщност без подкрепата на близките ми едва ли щях да успея да изградя здравословен баланс между личния и професионалния живот.
Имате по-малък син и дъщеря в тийнейджърска възраст… Каква е формулата на успеха в отглеждането на деца, когато човек има толкова сериозна и ангажираща професия като вашата?
Децата са най-голямото богатство, но отглеждането им не е лесно, особено когато искаме те да пораснат стойностни и добри личности. Заедно с родителите ни сме сформирали един добър отбор и въпреки че те все още работят, са винаги насреща за помощ. И двете деца се родиха във важни за професионалното ми развитие моменти – разкъсвах се между подготовката за държавни изпити и грижите за бебе. Благодарение на съпруга ми, както и на подкрепата на родителите ни, а вероятно и на собствената ми упоритост, успях да преодолея тези предизвикателства.
Проявяват ли Натали и Симеон интерес към професията ви, мислите ли, че някой от тях ще наследи влечението ви към медицината? Ако не, с какво обичат да се занимават?
Натали е вече голяма и изключително самостоятелна. Реши да продължи средното си образование в чужбина. Като малка искаше да стане архитект, сега обаче интересите ѝ са насочени в областта на хуманитарните науки. Наскоро ми се обади и каза: „Мамо, мисля, че намерих университета, в който искам да уча медицина". Никога не съм я подтиквала към това, а и решението й може да се промени – тийнейджър е все пак… Ние ще я подкрепим, каквото и да избере. А Симеон е само първи клас, неговото мнение се сменя през ден-два… Интересува се изключително много от история – непрекъснато купуваме и четем исторически книги, гледаме исторически филми… Основното, което се стремим да възпитаваме у децата си, е да бъдат преди всичко добри хора и да изградят добра ценностна система.
Коя е най-изтощителната, но най-сладка част на майчинството за вас самата? Споделете момент, в който сте се чувствали истински горда с постиженията на децата ви.
Имах изключително трудна бременност с Натали. Тя се роди много рано – едва в края на шестия месец, и никой не даваше големи шансове за оцеляването й. Преживяхме много тежък период. Три месеца тя се бори за живота си в Неонатологията на „Майчин Дом" и, благодарение на невероятния екип от професионалисти там оцеля. Последваха 11 месеца ежедневна рехабилитация – специализирани упражнения по 4 пъти на ден за наваксване на физическото и умственото й развитие. Не мога да не спомена и невероятните специалсти в болницата за рехабилитация на ДЦП. Но и те също не можеха да ни кажат: „Спокойно, ще се оправи". Отново борба, но за наше щастие, тя се закрепи. Трудно взехме решение да имаме второ дете, но се престраших някак си и, слава Богу, със Симеон бе далеч по-лесно. През 2018 г. Натали (тогава на 12) стана най-младият дарител на Неонатологията в Университетска акушеро-гинекологична болница „Майчин дом", като подари на интензивното неонатологично отделение термолегло за лечение на недоносени и високорискови бебета. Изключително много се гордея както с нея, така и със Симеон.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: КОГАТО ЗВЕЗДИТЕ НЕ ПИШАТ МЕМОАРИ, А ДЕТСКИ КНИГИ
Кой е човекът, на когото се опирате най-много в живота си, с какво е важна ролята му?
Съпругът ми Николай. Той е винаги до мен и ме подкрепя във всяко едно мое начинание. Стимулира ме да продължавам да се развивам в професионален план. Когато проявя слабост, той неизменно ме подкрепя и мотивира да продължа напред.
Имате и домашен любимец – третото дете в семейството ли е той?
Да, имаме чихуахуа, към което децата са изключително привързани и обграждат с огромна любов и внимание. Щастливо куче е!
Къде обичайно прекарвате Нова година? Имате ли планове за пътешествие в празничната седмица?
Коледните празници винаги прекарваме с цялото семейство – събираме се 3–4 поколения заедно. На Нова година предпочитаме да сме си само четиримата. Обичайно пътуваме. Тази година решихме да посрещнем 2022-ра в София, но още на 1 януари заминаваме за Лондон. Децата много искаха да посетим града, особено малкият – той няма търпение да обиколи всички забележителности и се вълнува безкрайно.
Лесно, трудно или компромисно се пътува с деца, разкажете ни за личния си опит?
За нас е изключително удоволствие да пътуваме с децата си – ходим навсякъде с тях. Стремим се да прекарваме всеки един свободен момент заедно, защото времето минава неусетно и ако днес децата са малки и все още искат да са с нас, то утре вече ще са пораснали и поели по пътя си.
Къде се надявате да ви отведе 2022-ра в личен и професионален план?
Всеки ден е ново предизвикателство и за мен е изключително важно да се развивам и да надграждам уменията и знанията си, за да бъда полезна на моите пациенти. В личен план – надявам се, да сме здрави, за да можем да покоряваме нови върхове, да продължаваме да мечтаем и да пътуваме заедно.