Текст: Маги Пашова
Фотография: Profimedia
Темата за захарта несъмнено вълнува много родители и най-вече това дали трябва да бъде изключена изцяло от менюто на децата, или може да се намери баланс. Точно за това ни разказва Маги Пашова, която e нутриционист с интерес към семейното хранене и захранване. Тя е част от екипа на сайта www.mamasum.bg, автор е на книгите „По-здрави бебета" и „Рецепти за щастлива бременност" и вярва, че храната трябва да носи преди всичко полезност, т.е. енергия и хранителни вещества, но и наслада.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: КАК ДА ВЪЗПИТАМЕ ДЕЦАТА СИ В КРАСОТА?
КАКЪВ Е ПРОБЛЕМЪТ СЪС ЗАХАРТА?
Тя е продукт, който не предлага никаква хранителна, а само енергийна стойност (калории). В този смисъл не е храна, която има нужда да включваме в менюто си. Особено в това на най-малките. Когато хапват храни с добавена захар – като бисквити, десерти, подсладени напитки, те се засищат бързо. В същото време храните, които са им дали чувство за ситост, не са внесли в телата им полезни вещества като витамини, минерали, фибри и др. Важно е също да отбележим, че захарта не е „отрова" или „наркотик", както може да прочетете на някои места в интернет. Макар и да няма място в едно идеално ежедневно меню, епизодичното хапване на нещо сладко в малки количества няма да навреди на никого.
КАК ДА РАЗБИРАТЕ ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ЗАХАР В ЕТИКЕТИТЕ НА ХРАНИТЕ?
Регулациите у нас задължават производителите на храна да посочват на етикета количеството въглехидрати и каква част от тях са под формата на захар. Затова в информацията на етикета на всеки хранителен продукт може да видите следното: „Въглехидрати...., от които захари..." Важно е да запомните, че информацията се дава на 100 г продукт и допустими за прием от деца са съответно: 7 храни, които съдържат по-малко от 5 г захар на 100 г продукт; 7 напитки, които съдържат по-малко от 2.5 г на 100 г продукт.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ЖИВОТЪТ Е ИГРА, ОСОБЕНО КОГАТО СТАВА ДУМА ЗА ДЕТСКАТА СТАЯ
КАКВО ЗНАЧИ ДОБАВЕНА ЗАХАР?
Понятието често обърква хората. Допълнително объркване внася маркетирането на някои подсладители като „здравословни". Всички сте попадали на реклами за „здравословни бисквити/десерти" и т.н. Истината е, че всички подсладители са еднакви без значение какви качества им се приписват. Всяка захар или подсладител, без значение дали е кокосова захар, кафява захар, оризова захар, сироп от фурми, агаве сироп, кленов сироп и т.н., се считат за добавена захар и се преработват от организма по един и същ начин. Може да прочетете, че „естествените подсладители" като кленов сироп или кокосова захар са по-полезни, защото съдържат минерали.
Истината е, че количеството на тези минерали е толкова нищожно, че за да усвоите нещо, трябва да приемете доста над допустимия дневен лимит захар, което само по себе си се счита за вредно. Ето защо всички концентрирани подсладители – захар във всичките ù цветове и видове, мед, всякакви сиропи и нектари, се считат за добавена захар. Такива са също млечните захари лактоза и галактоза, когато са добавени отделно към храни и напитки – например под формата на суроватъчен протеин. Не на последно място за добавена захар се счита фруктозата от плодовете и зеленчуците, ако последните се консумират под формата на сок, смути, концентрирано плодово пюре или паста. И тук става още по-объркващо, защото фруктозата в целите плодове не се счита за добавена захар, а тази в соковете и смутитата се брои за такава.
Защо е така? Отговорът е лесен. Когато се консумират цели плодове, плодовата захар в растителните клетки се освобождава по-бавно, приетото количество цял плод е по-малко. В допълнение, фруктоза се съпровожда от фибри, които още повече забавят нейното освобождаване. Когато се консумират плодови сокове/смутита/нектари, фруктозата вече е била освободена от плодовата клетка при обработка на плодовете. Количеството, което се приема, е много по-голямо, а фибрите отсъстват. За да си го представите, спомнете си, че за чаша сок от ябълка са необходими 3–4 ябълки, а ако плодът е цял, детето трудно ще изяде повече от една. Ето защо Британската здравна служба (NHS) и Американската педиатрична асоциация не препоръчват сок да се дава на деца под 1 годинка. За деца между 1 и 5 години съветват да се предлага разреден с вода плодов сок. Препоръчват също такъв да се пие от отворена чаша, а не от биберон, човка или сламка, за да се намали ефектът върху зъбния емайл. Според същите указания деца над 5 години могат да пият и неразреден плодов сок, но е препоръчително дневният прием да не надвишава 150 мл.
За жалост регулациите не изискват да се посочват отделно естествените и добавените захари. Затова може да видите, че едно кисело мляко има например 4 г захар на 100 г продукт. Това обаче е естествена млечна захар лактоза, която се съдържа във всички млечни продукти и не се брои за добавена захар. В тези случаи освен информация за въглехидратите и захарта трябва да гледате и списъка с продукти в изделието. Ако на етикета на това кисело мляко няма захар или друг подсладител, значи тези 4 г са лактоза, т.е. естествена млечна захар. Ако обаче млякото е подсладено, тогава освен лактозата, то ще съдържа и добавени захари под някаква форма. Освен информацията за въглехидрати и захар, следете и отделните съставки в продукта.
Финално, не изпадайте в крайности и паника, ако детето хапне нещо сладко или епизодично превишава посочените лимити за прием на захар. Стига това да не се случва ежедневно, не е проблем. Не бъдете твърде изискващи, защото рискувате да превърнете храната във враг, а това никога не води до добри резултати. Колкото по-позитивно и приемащо е отношението ни към храната, толкова по-спокойни са децата и по-балансирано е храненето им.