"Притежавам 2 чифта чорапи и никога не нося чорапи. Нямам и фенси обувки, освен красивите, украсени с мъниста африкански сандали, които слагам от време на време. Достатъчно хубави са за мен. Имам 5 рокли, няколко поли и тениски, които нося постоянно. Когато посетя големия град и видя как жените там се грижат за косите, грима и облеклото си, се чувствам все едно не полагам достатъчно усилия. Усещане, което не изпитвам никога обратно у дома в моето малко масайско село. Боря се вътрешно с усещането, че не съм достатъчно нагласена, но отказвам да се върна към етапа, в който не се чувствах като себе си… Ето нещо, с което се обръщам към всички жени: Никога не позволявайте някой да ви накара да изпитате необходимостта да сте различни или по-„добри" от това, което сте. Ако знаете кое ви прави себе си и това ви е достатъчно, оставете нещата в този порядък. Независимо от всичко. Бъдете силни и верни на същността си. Защото никой не е като вас."
Това са думи на Щефани Фукс, която пристига в Танзания на 4 януари 2010-а и 10 години по-късно е все още тук, както гласи един от многото ѝ постове в Instagram профила @masai_story, който развива, опитвайки се да покаже на света кои и какви са хората от племето масаи. Щефани казва, че сега е различен, но много по-добър човек от този, който е била, пристигайки в родното село на съпруга си, който също е масаи. Обича родната му Танзания и всичко, което страната олицетворява като едно от последните "диви кътчета на планетата". Земя, където лъвовете се разхождат свободно и където антични племена са съхранили начина си на живот от столетия… Години след първата си среща с племето масаи, където остава, отведена от любовта, Стефани е все така влюбена в добрината, топлината, силата и щедростта на хората там. За нея малкото им танзанийско село е място, в което е успяла да построи живота, който винаги е искала – без ограничения и норми, изпълнен със смисъл и много искрени емоции.
От колко години живееш с племето масаи? Кои бяха най-трудните моменти от тяхното ежедневие, към които трябваше да привикнеш?
Живея със семейството на съпруга ми, който е масаи, вече 10 години. Разбира се, не беше лесно да се адаптирам към техния начин на живот. Не си мисли обаче, че ми е било трудно заради липсата на течаща вода или електричество… Предизвикателно беше да открия баланса в отношенията с партньора ми. Да покривам нуждите си, докато пазя уважение към границите, които културата му поставя пред нас като двойка. Беше предизвикателство и да науча езика им – мaa, да открия приятели тук – нормалните неща, с които човек се сблъсква на всяко ново място. В началото ми беше леко самотно, дори тъжно понякога, но обичах мястото, съпруга ми и семейството му, така че се адаптирах, за да мога да остана и да продължа живота си тук с тях.
Често в публикациите си казваш, че масаи живеят много по-истински от повечето европейци, дори да им липсват някои базисни достижения на модерния свят? Какво прави културата им толкова магнетична и будеща чувства у хората, които се сблъскват с нея?
От личния си опит мога да кажа, че аз самата станах по-добър човек, живеейки с масаи и черпейки от техния опит. Те живеят в близък досег с природата, уважават принципите ѝ и я разбират. Знаят, че всичко е свързано. Взимат само това, което им е необходимо. Свързани са със света наоколо и едни с други. Много са земни, защото не живеят в материален свят като нас – нещо, което често отвлича вниманието ни от истински стойностните неща. Те познават смирението. Те не са внимателни и щедри само към хората, които познават, но и към непознатите. Каквато бях и аз, когато пристигнах… приеха ме веднага като една от тях. Отделят си време, за да се изслушват и да си помагат. Да споделят. По мое мнение в повечето аспекти те са по-добри хора от нас. Средата, в която живеят, също е красива. Масаи живеят с техните животни, с кравите и козите, които обичат. Това е мирен, естествен и устойчив живот. Кара те да се обърнеш към себе си и да размислиш за начина, по който живеем в западния свят.
Това ли те накара да искаш да отгледаш детето ти сред тези хора?
Членовете на масаи са красиви хора – вътрешно и външно. Разбира се, генерализирам, но смятам, че наистина в преобладаващата си част масаи са спокойни, уравновесени, учтиви, уважителни, топли и гостоприемни хора. Откривам тези черти в моя съпруг, в неговите братя и сестри и най-вече в неговата прекрасна майка. Исках синът ми да отрасне като масаи и да има своите корени тук, защото вярвам, че това ще го направи добър човек, ще му създаде връзка и ще възпита у него любов към природата. Нещо, от което се нуждаем повече като хора за по-доброто бъдеще на планетата ни.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ИПСИ И ТРУДНИЯТ ПЪТ ДО ДВЕТЕ ЧЕРТИЧКИ
Някога притеснявала ли си се какво ще е за него да живее в малко масайско селце?
Никога. Много хора ми задават този въпрос, дори ме обвиняват, че пропилявам шансовете на Яник за по-добър живот, лишавайки го от достиженията на модерния свят. Но какво толкова ще му липсва? Пътища, огромни къщи, телевизор? За какво биха му послужили?
Какви са предимствата от детство, прекарано в подобна среда?
Яник расте с много, много братовчеди, тича на свобода, разполага с огромно пространство, на което може да си играе в безопасност по цял ден. Свободен е. Само на 6 е, а вече 2 пъти е бил на сафари – нещо, за което мнозина мечтаят, но не могат да си позволят по една или друга причина. Ходим на почивки на красивия тропически остров Занзибар. Живеем в топла и слънчева страна… Посещава добро училище заедно с братовчедите си, има достъп до здравна грижа. Какво повече бих могла да искам като майка?
Как изглежда един типичен ден на масайската майка, как го прекарваш ти самата?
Жените масаи работят много усилено. Често те имат много деца. Събират дърва от гората, готвят, перат на ръка, ходят за вода. Хранят децата си по три пъти на ден. Моите задължения са малко по-различни, тъй като работя и издържам семейството – роля, която традиционно заемат мъжете. Занимавам се с шиене на превръзки за многократна употреба, работя с останалите жени в племето за нашия бизнес с мъниста, с които изработваме капани за сънища. Също готвя, пера и имам обичайните за една майка задължения, като всички жени по света всъщност.
Помага ли ти съпругът ти в отглеждането на малкия, или фигурата на бащата в масайското общество има други функции?
При масаите мъжете не се ангажират с отглеждането на децата до 3–4-годишна възраст. А след това ги обучават как да се грижат за животните, нищо повече. Майките правят всичко. Съпругът ми не се занимаваше с детето, докато не стана на година и половина, след това започна да прекарва повече време с него и да ме отменя, когато имам друга работа.
Имала ли си някога спорове с членове на семейството ти или приятели поради факта, че отглеждаш сина си в Танзания?
Никога. Брат ми и сестра ми са много толерантни към решението ми да живея сред хората от племето масаи и да отглеждам тук детето си. Разбират, че сме щастливи, и ми се доверят за изборите, които правя за сина си. Приятелите ми също. Някои от тях също живеят в Танзания и гледат на живота по начина, по който го правя и аз.
Какво според теб е особено трудно за повечето хора да разберат по отношение на културата и начина на живот на племето масаи и защо?
Някои масайски привички са трудни за приемане от западния човек. Мисля, че като цяло е трудно за хората да разбират неща, към които не са привикнали. Във всяка страна и култура по света имаме различни норми и дефиниции за правилно и грешно, но трябва да се научим да разбираме, че тези правила са локални и приложими само за мястото, където са се формирали. Трябва да сме отворени към различията на другите. Да не съдим нещо, което не разбираме, да го уважаваме като нещо, което провокира възгледите ни за света, да го ценим като урок и инструмент да разширим хоризонта си, да смекчим сърцето си… Живеем на една земя, но съшита от много различни светове, които трябва да уважаваме поравно.
Кой е най-ценният урок, които си научила от масайските майки по отношение на отглеждането на здраво и щастливо дете?
Всяка майка знае какво е най-добро за детето ѝ. Като всички масайски майки никога не съм чела книга за това как да отглеждам сина си. Следвам сърцето си, правя това, което усещам за правилно. Ето и няколко неща, които майките от племето масаи прилагат в отглеждането на малките: 1) носят бебетата си на гръб, 2) кърмят ги, докато не навършат 2 години, 3) спят в едно легло с тях.
Не мислим дали глезим децата си, или не, обсипваме ги с любов. Държим ги близо, когато са малки. Създаваме силна връзка с тях. Окуражаваме ги да играят с деца от всякакви възрасти, доверяваме им се, когато изследват природата. Когато пораснат малко, им даваме задачи – като да ни донесат нещо от рафта или да гледат бебета-кози един следобед. От рано им показваме да се отнасят с уважение към възрастните… че животът не е само игри, а има и други важни неща като това да помагаш на околните.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО ЖЕНИТЕ ЖИВЕЯТ ДОБРЕ, ВСИЧКИ ЖИВЕЯТ ПО-ДОБРЕ
Фотография: @masai_story