Те са Елисавета, или Майко Мила, или Летящата Козила Ерато, както я познават във Facebook, или майка на три деца, и Красимира, известна още като Красита, майка на едно. Обичат да пътуват, да ядат, да се смеят на каквото могат. Енергията им изглежда неизчерпаема, макар и двете да твърдят, че не са супер-герои, Батман или Дороти от „Вълшебникът от Оз", гледайки какви ги вършат, понякога просто не им вярваме.
Имате общо 4 деца, два сайта, една книга... какво друго общо имате?
Eлисавета:
Красимира: Наскоро открихме, че и двете ни е удряла люлка по главата като деца и след това сме се забивали с шейна в бор – мисля че това до голяма степен е предопределило битието ни.
Как се роди идеята за „Майко мила"? Как набра скорост?
Елисавета:
Красимира: Докато бременеех и след като родих, си мислех, че цялото това неописуемо нещо, което изживявам, трябва да го разкажа на повече хора, ама да е смешно. В същия момент роди и тя, и като се видяхме три пъти на някакви протяжно-досадни разходки с деца, и започнахме да си говорим, стана ясно, че ще правим нещо по-голямо.
Какво друго освен блога правите заедно? Обичате да хапвате заедно?
Елисавета:
Красимира
Има ли теми табу за доброто чувство за хумор? Има ли неща, с които не си позволявате да се шегувате?
Елисавета:
Красимира: Не се шегуваме с чужди емоции, чувства, вълнения, особено ако са болезнени. Обикновено най-вече се самоиронизираме.
Как оспорвате митове като този, че чувството за хумор или пък сексът изчезват с раждането?
Елисавета:
Красимира: Създадохме МАЙКО МИЛА – от това по-голямо доказателство, че хуморът не само не изчезва, а се умножава, няма. А за секса какво да кажем – я вижте Елисавета, тя е родила три пъти, това не става с опрашване, като тополите. Аз също нямам какво да оспорвам, защото за мен сексът не е мит.
Какви деца бяхте?
Елисавета: Аз персонално бях една катастрофа. Заблеяна, разсеяна, с учебници като баници, с двойки по френски. Чак в университета се оправих и то относително. Благодаря на родителите ми, че ме изтърпяха, но пък какъв ли избор са имали и те.
Красимира: Горе-долу същата. Блеех в небето, докато ходех, и се спъвах на всяка крачка, смених 4 училища в първите 6 години, никога не се научих да уча наизуст, но пък бях добронамерена.
Интевю: Владимира Николова
Фотография: Марица Колчева
Прочетете цялото интервю на страниците на сп.Grazia този месец.