Романът „Сто години самота", който първоначално е бил публикуван на испански през 1967 г., е може би най-известната творба на носителя на Нобелова награда за литература през 1982 г. Габриел Гарсия Маркес.
Семейството на писателя обяви, че е позволило на американската компания за видеострийминг Netflix книгата да бъде адаптирана за малкия екран.
„Това е първият и засега единствен път за повече от 50 години, когато семейството му е позволило проектът да бъде адаптиран за екрана”, казват от Netflix.
Действието в романа се развива в измисления Macondo – място, вдъхновено от родния град на писателя в северна Колумбия.
Чилийският поет Пабло Неруда казва, че „Сто години самота” представлява „най-голямото откровение на испански език от времето на дон Кихот от Сервантес”.
Маркес беше истинско съкровище не само за колумбийския народ. Всеки, уважаващ себе си човек по света, е чел романите му. Маркес преодолява всички времеви рамки и ще остане за поколенията напред с изтънченото си разказване за вътрешночовешките пространства. Когато почина през 2014 г., президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос обяви три дни национален траур и разпореди националните знамена в цялата страна да бъдат свалени наполовина.
През 1993 г. Габриел Гарсия Маркес лично забранява творбите му да се превеждат, издават и преиздават на български език, тъй като научава от преводача си на български Румен Стоянов, че издателите му за България отчитат минимални продажби, издаден тираж и печалби, при положение, че всяко българско семейство има негова книга. Обиден, той отказва да се тиражират книгите му в България. През 2010 г. литературните агенти на Гарсия Маркес постигат споразумение с българско издателство за нови издания на негови книги.
