Всичко започва през февруари 1986 г., когато революционният филм „Девет седмици и половина” с Ким Бейсинджър в главната роля разруши стереотипите за секса за мнозина. Главната героиня там си залепва мустаци и отива на среща под прикритието на млад мъж. През цялата следваща година редовните посетители и барманите на заведенията за мъже откриват авантюристки, които проникват в гнездото на порока, преоблечени като мъже, наподобяващи жени.
Принцеса Даяна не е била особено кротка, вятърът на приключенията винаги роши косите ù, свободата на възгледите ù разширява хоризонта. Ако Даяна би имала различен характер, човек като Фреди Меркюри от групата Queen нямаше да стане близък приятел на „Принцесата на народа". Даяна в този момент е под прицела на всички медии и мечтае да се отърве от шпионирането поне за половин час.
И тогава, след като пийва шампанско в компанията на Меркюри и комика Кени Еверет, тя решава да се присъедини към планираното за тази нощ парти в скандално известния гей бар Royal Vauxhall Tavern. Идеята е проста: Даяна ще облече военна униформа от армията на съпротивата, която Еверет е приготвил за себе си: армейско яке, авиаторски слънцезащитни очила и кожена каска. Меркюри и приятелят му разсейват портиера, докато Даяна се промъква незабелязано в бара.
Сбъдната мечта - една блондинка се преструва на друга. Обаче без мустаци. Принцесата се радва на свободата и толерантността в продължение на двадесет минути, след което спокойно се връща в двореца Кенсингтън. А през 2016 г. този епизод е включен в сюжета на мюзикъла Royal Vauxhall, който беше кръстен на гей бара, удостоен веднъж с присъствие на принцесата.
Между другото, традицията за свободното излизане под прикритие в бедните квартали на човек от кралското общество датира от арабските приказки. Владетел, който обикаля пазарите, за да подслушва мнението на масите, често се среща в литературата като пример за добра идея, с презумпцията, че докато седиш на трона, няма как да узнаеш каквото и да било за хората. И владетелите обикаляли, разхождали се по улиците на столиците, преоблечени като бездомни хора, дори руските и френските монарси - Павел I, Карл IX и др.