Трудно можем да говорим за Гуинет Полтроу, без да споменем успешната ѝ актьорска кариера, здравословният начин на живот, понятието "съзнателна раздяла", както и ОНЕЗИ свещи с аромат на вагина и оргазъм. В даден период от работата си като звезда под светлина на прожекторите обаче, тя осъзнава, че е спряла да "обича толкова много актьорството".
Заветният момент е 1999 г., точно когато получава "Оскар" за ролята си във "Влюбеният Шекспир". "Запитах се кой трябва да бъда сега. Какво съм, към какво се стремя?", споделя Полтроу в ново интервю, признавайки, че блясъкът е изчезнал, защото тя е била подложена на "интензивния обществен контрол", с който се сблъсква всеки млад актьор в Холивуд.
"Да си дете, което е във всяко медийно заглавие, да бъдеш критикуван за всичко, което правиш и носиш, да си навсякъде, просто не е лесно. Осъзнах, че съм човек, който няма да забрави старите си приятели, който не иска да остави децата си и да бъде в хотелска стая в Будапеща в продължение на шест седмици."
И макар самата тя да не е сигурна, че кинематографията не е нейното призвание, звездата от "Железният човек" споделя, че едва ли някога ще изпита същата силна страст към актьорското майсторство. "Когато започнах, наистина изгарях от нетърпение. Правех от три до пет филма годишно. Стигнах до там, че дори да не понасям малките неща като седенето в караваната и правенето на грима."