Текст: Тита Найденова
Ще се изненадате, че Шарън Стоун цял живот бленува да има онова, за което мечтае всяка жена – безкрайна любов. Признанието й е само част от болезнените откровения, с които е изпълнена автобиографията й „Красотата да живееш два пъти" – перла в каталога на издателство „Локус". 63-годишната актриса, която разтуптяваше сърцата със скандалната сцена в „Първичен инстинкт", в която героинята й Катрин кръстосва краката си по време на разпит в полицейския участък, сякаш използва скалпел от думи, за да стигне до сърцевината на горчивината и в личен, и в професионален план. Признания за сексуално посегателство от дядо й (над нея и сестра й Кели), за серия от неуспешни романтични истории и една голяма битка за живот, след като лекарите откриват спукване на мозъчна аневризма.
В дните, прекарани в болницата, далеч от суетата и славата, Шарън започва да сглобява пъзела на живота си и близката среща със смъртта дава тласък на желанието й да сподели самата себе си. Не е тайна, че за нейната кариера и успех много от младите актриси биха дали всичко, но ако прочетат автобиографията й, ще разберат, че Холивуд е месомелачка, управлявана от мъжете. Според звездата от „Първичен инстинкт" именно сексизмът движи голяма част от продуцентите – „не ставаш ли за леглото на Х, значи не получаваш роля".
Всъщност много преди да се появи #metoo движението, Шарън събира кураж да излезе на светло с признания за сексизма в киното, за тоталното неглижиране на големите таланти от страна на продуцентите, какъвто е случаят с Леонардо ди Каприо, който й партнира в „Бърз или мъртъв" (1995 г.). Тогава Стоун е на върха на славата си и когато разбира, че продуцентите се ослушват дали и колко да платят на талантливото момче на име Лео ди Каприо, тя взема нещата в свои ръце и плаща неговия хонорар от джоба си.
Също така застава твърдо зад решението в уестърна да се появи и една истинска холивудска легенда като Джийн Хекмън, за когото сякаш важните хора в екипа нехаят. Споменава, че били много против и появата на неизвестния тогава австралиец Ръсел Кроу, в когото тя видяла голям потенциал и настоявала на всяка работна среща да остане на снимачната площадка. Това е само една малка част от примерите за двуличието на Холивуд и системата, която те боготвори, когато си на гребена на вълната, и те захвърля на бунището при първия удобен случай. В момичето от Пенсилвания обаче, което расте в снежните бури и в един тихо дремещ конфликт с майка си, намират костелив орех, който отказва да се подчини на правилата на играта. И въпреки да е наясно с цената – отхвърляне и постоянни проблеми (има такива и с модния гигант Dior – отказват договор с нея заради изказване в американска медия за репресията на Китай над Тибет), Шарън води борбата смело докрай. Не увесва нос, а инвестира цялата си сила и медийно влияние в защита на важни каузи в личния си профил в Инстаграм.
Оттам светът разбира за голямата трагедия във фамилията им – смъртта на 10-месечния й племенник преди месец. Бебето е открито безжизнено в люлката си от неговата майка, а лекарите констатират многостепенна органна недостатъчност. Само година по-рано, пак в Инстаграм, Шарън призовава за спазване на противоепидемичните мерки, защото сестра й Кели и нейният съпруг Брус се борят за живота си в американска болница. Предизвикателствата по пътя й не спират, а силата да се справя с тях като истински воин доказва, че животът й не е „Първичен инстинкт", а голямо „Казино", единственият филм, за който Шарън получава номинация за престижната награда „Оскар".