Преди да попаднем в магнетичния притегателен ореол на икони като Наоми Кембъл, Иман и Тайра Банс, друга тъмнокожа перла е заковавала всички погледи върху себе си. Жена, спечелила нарицателното „първият черен топмодел в света", която омайва всички от Миг Джагър, през Майлс Дейвис, до Салвадор Дали...
НЕЙНОТО ИМЕ Е ДОНИЕЛ ЛУНА
Родена през 1945-а в Детройт, красавицата е най-малката от три дъщери. Както повечето модели и тя бива случайно открита на улицата. Височината й от 188 см и изключително слабото й тяло с огромни очи и пухкави устни привлекли мигновено погледа на фотографа Дейвид Маккейб. Именно той кани Дониел в Ню Йорк, където веднага я представя на Нанси Уайт, един от редакторите на Harper’s Bazaаr. Tя остава пленена от съвършените черти на арамелената хубавица и наела илюстратор, който да я нарисува. След това скицата служи за корица на януарския брой на Harper’s Bazar през 65-а, първата корица на изданието с черен модел.
„НЮ ЙОРК Е МЕЧТА..."
Така започва писмо, изпратено от Дониел до нейна приятелка от детството, и продължава развълнувано: „един мъж танцува за мен на Пето авеню, други ме сваляха, гледаха и ми подсвиркваха на Бродуей. Случват ми се още невъобразими неща. С мен работят най-добрите от Harper’s Bazaаr. Скоро ще ти пратя снимка на новата мен.
Ще бъда на върха на света, дори това да ми отнеме всеки дъх и да напрегне всеки мускул в слабото ми тяло. Усешам го, знам го. Ще бъда звезда много скоро. Повярвай ми." Недълго след преместването й в града-мечта тя подписва едногодишен договор с легендарния фотограф на Harper’s Bazaаr - Ричард Аведон.
Още с първата им публикувана сесия от шест страници в априлскоро издание през 65-а всички започват да говорят за Дониел. Тя попада и в полезрението на активистите, които по това време се борят срещу расистката вълна, заляла Щатите. Прекрасната Дониел, макар да е черно момиче във времена, когато многообразието не е гледано с почит и вълнение, а с отрицание, няма труден път към върха. Точно напротив. Тя дори не трябва да ходи на кастинги, предложенията идват сами. Само три месеца след зашеметяващото начало на нейната кариера обаче Луна получава трагична вест.
БАЩА Й Е ЗАСТРЕЛЯН ОТ МАЙКА Й
При самозащита майката на Дониел убива своя насилник – вечно пияния баща на модела. Макар да има подкрепата на известните си приятели – Сами Дейвис Джуниър, Майлс Дейвис и Анди Уорхол, тя търси утеха в алкохола и наркотиците - две задължителни условия за оцеляване в света на най-големите и артистичните. Точно в средите, в които всеки мечтае да попадне, деструктивната енергия за Дониел е най-силна, точно толкова силна и лоша, колкото и опиатите, които са задължителна част от ежедневието на нейния приятелски кръг. Сигурно и бързо кариерата й започва да страда, а историите за наркотичните й опиянения да се разнасят из Ню Йорк. Собственикът на Harper’s Bazaаr забранява да бъдат публикувани снимки с Луна. Малко след това Дониел се мести в Лондон. Разбира се, и там се превръща в абсолютен хит.
„Тя беше като мираж, като фантазия", казва моделът Пат Кливланд, разказвайки за въодушевените реакции на хората в ресторантите, кафетата и магазините,които посещава екзотичната хубавица.
В Лондон през 66-а се появява и първата й корица, тази на британския Vogue. Дониел се превръща и в първия чернокож
модел, появил се на корицата на легендарното издание на Острова. Дори самата Джаки Кенеди не можел да отрече красотата на Луна. Двете се засичат в нощен клуб, където Джаки лично казва
на модела, че е уникално красива. В клопката й попадат още звезди: новите й лондонски приятели – Миг Джагър, Миа Фароу, Джули Кристи. Доколко истинска и непринудена е била пред тях, никой не може да каже, единственото сигурно е, че под влияние на славата, алкохола и
наркотиците умът на Дониел започнал да създава истории, които не съществуват. Тя развива навика да заблуждава приятелите си, любовниците си и медиите, за да шокира и да провокира. На въпроса откъде е, тя казва: „От Луната съм, дарлинг". Веднъж споделя на пресата, че яде по три килограма месо на ден. На един от мъжете в живота си разказва, че родителите й загинали в катастрофа и е осиновена. Всъщност още от ученическите си години Пеги Анн Фийман, както е истинското й име, разказва, че истинският й баща е с фамилия Луна. Дониел не се вълнува особено, че много хора в Щатите я свързват с нововъведения закон срещу расизма, че й се възхищават, че я смятат за икона. През 68-а в интервю й задават въпроса дали се надява нейният успех да отвори нови врати за тъмнокожите жени в Америка и по света. Тя отговаря: „Ако донесе повече работа за мексиканци, китайци, индийци, чернокожи – супер. Това може да е добре, може и да не е. Не може да ми пука по-малко." Така жената, която играе ролята на идеал за милиони хора, започва да прилича на разглезена красавица, която се вълнува само от наркотиците и алкохола. Истината не била особено далеч.
„МИСЛЯ, ЧЕ LSD-ТО Е СУПЕР"
Това са думи на Луна към един от репортерите на New York Times. Пред приятели тя споделя, че усещането, когато взима LSD, я кара да вярва, че може да обича и заслужава да бъде обичана. Тъжно, нали? Голямата й любов е немският актьор Клаус Кински. Двамата заживяват заедно през 1969-а година. Според слуховете той „носи" още повече наркотици в живота й, толкова, че Кински я моли да се изнесе, защото се притеснява, че кариерата му ще пострада от лошата й репутация. „Спря да идва на работните си ангажименти", спомня си нейната приятелка моделът Бевърли Джонсън. „Дониел не преживяваше трудни моменти, самата тя си направи живота труден." Години след това Луна се омъжва за италиански фотограф, с когото има дъщеря на име Дрийм. По-късно и тази връзка се разпада. Малко преди официалния им развод, на 33-годишна възраст, Дониел Луна умира от свръхдоза хероин. Тогава дъщеричката й е едва на година и половина.
