"Пилот на самолет или медицинска сестра, шофьор на камион или стюардеса. Пекар или рибар... Нека вдигнем наздравица за шампионите на най-лошите графици. За младите родители, разтърсени от детски плач, за всички онези, за които да не спят сякаш е професия. За тези, които страдат и ги боли сърцето. Нека кажем „Наздраве" за онези, на които не им се празнува."
Така завършва първият сингъл на име Sante ("Здраве”) от новия студиен албум на белгийския изпълнител Стромае. Sante е парче за всички онези хора, които обикновено са само част от фона. За камериерката, която чисти след нас в хотелската стая, за жената на гардероба, която прибира палтата ни, за незабележимия човек, който стои пред тоалетната и събира такса вход. Странно, нали, да решиш да пееш за тези хора? Истината е, че Стромае никога не е пял за парите, освен когато не говори за фалшивите герои, които те създават, нито пък е романтизирал любовта. В текстовете му тя често е оцветена като най-тъмното чувство.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ОЛИВИЯ КОЛМАН, КАТЕГОРИЧНАТА ФАВОРИТКА НА ХОЛИВУД
Вероятно сте чували израза crying on the dancefloor. Той описва всички онези парчета, които ни карат да танцуваме, но зад текстовете си носят тъга и емоции, които някак е по-логично да се възпяват в балади. Този израз описва перфектно стила на белгиеца с истинско име Пол ван Хавер, който прави световния си пробив с парчето Alors on Danse („И тогава ние танцуваме"). Сигурни сме, че веднага се сещате за коя песен говорим. Пуснете си я. В текста става дума за дуалността около нас, за брака и развода, за порочния кръг на дългове и банкови кредити, за бедността и Третия свят. Накратко – за всичко онова, облечено в захарна обвивка, но под нея е грозно и тъжно. Тази линия следва всяка негова песен, превръщайки го в един от малкото изпълнители, които могат да опишат драмите на цяло едно поколение. Поколение, което никога не намира щастието, раздира се от страха, че изпуска всичко (ФОМО), и търси път към по-доброто бъдеще, но с усещане, че може би такова няма да има.
Ако се забавлявате със сравненията в социалните мрежи между дълбоките текстове на Queen и еднотипните модерни хитове, възпяващи събуждането в ново бугати или за поклащане на сочни дупета, то, спокойно, това е изпълнителят, който ще ви накара отново да повярвате, че има музика с мисъл, създадена днес.
Псевдонимът на Пол всъщност означава „маестро". Вдъхновен е от френския жаргон, наречен verlan, който размества сричките в думата, превръщайки края й в нейно начало. Mae-stro = Stro-mae. Някои биха казали, че Стромае не блести със своята скромност, след като смее да определи себе си за маестро. Истината обаче не е точно такава. Всичко – от бийтовете през текстовете, видеоклиповете и концепциите за живите изпълнения, е създадено или ръководено от Стромае. Отличникът в музикално отношение обаче не бил такъв в училище. Дори не смятал за нужно да се нагоди спрямо образователната система и изискванията й и още на 16 бил изключен. За яростта, която носел в себе си като тийнейджър, той говори спокойно в интервютата и песните си. Текстовете му често разказват за живота от гледната точка на дете: „Татко изневерява на мама, защото мама остарява"; „Разбираш, че мама не е по-добра от татко, защото се среща с други мъже", за насилието в семейството.
Един от най-големите му хитове е личното парче Papaoutai („Татко, къде си") с над 874 милиона гледания в YouTube, в което Стромае разказва историята на детството си. Майка му е белгийка, а баща му – от Руанда. Той напуска семейството, докато Пол е още малко момче, и се завръща в Африка. Убит е по време на геноцида в Руанда през ’94-та. Липсата на родителя кара изпълнителя да възпее яростта си по бащaта, който не е избрал да бъде до него. В Papaoutai той смесва тъга и агресия с посланието, че всеки може да направи дете, но не всеки може да бъде баща.
Поне така твърди Стромае в последното си парче L’Enfer („Адът"), част от предстоящия албум Multitude, разказвайки за мислите за самоубийство, с които дълго се е борил. Парчето започва с български народни гласове, а видеото за пореден път доказва безумния талант, който се крие зад всеки проект на изпълнителя. Заедно с него работят и съпругата му Корали, и брат му Люк. Тримата създават бранда Mosaert, който започва като модна линия, която е перфектният комплимент към визуалните материали за предишния му албум от 2013-а – Racine Carrée, с модели, вдъхновени от визиите на Стромае. Mosaert прераства в продуцентска компания, която прави видеа за Дуа Липа и Били Айлиш, както и създава дизайнерски модели за Mini Cooper. По време на съвместната работа на Стромае и Корали, която му е стилист от ранните години на неговия успех, пламва тяхната любов. В 8-те години музикално мълчание на изпълнителя двамата сключват тайно брак и имат син.
Новият албум на Стромае се появи през март, а за да промотира работата си, артистът вече обяви дати за турне, което започва от тази година и ще продължи до есента на 2023 година, като почти всички дати вече са разпродадени. Rolling Stone го определят като „най-известния изпълнител, за когото не знаете нищо", Тhe New York Times – като „илюзия с денс бийт", Time виждат в него „говорителя на загубеното поколение", а самият той признава: „Аз съм един парадокс. Хората определят музиката ми като изпълнена с настроение, но описваща тъжни и мрачни теми. Така виждам аз живота. Той не е нито напълно бял, нито напълно черен".
