Смятаме, че да опишеш Мерилин Монро е като лято без море - невъзможно. И въпреки че на пръв поглед знаем всичко за нея, историята ѝ е по-скоро планински път със завои, отколкото скоростен такъв.
Мерилин е третото дете в семейството на Гладис Пърл Монро. Така и не научава кой е истинският ѝ баща, но в даден период от време искрено вярва, че това е актьорът Кларк Гейбъл, с когото си партнира в последния завършен филм, преди да умре.
През 1934 г. майката на младата актриса е диагностицирана с параноична шизофрения и бива настанена в психиатрична клиника. Така Норма, както е истинското име на Мерилин, остава сама на 8-годишна възраст и прекарва по-голямата част от детството си в различни приемни семейства и сиропиталища, където става жертва на сексуално насилие.
Три години по-късно Монро се озовава в семейството на семейните приятели Грейс и Док Годард, но през 1942 г. те се преместват на Източното крайбрежие.
16-годишната тогава Мерилин решава да се омъжи за сина на съседите - 21-годишния Джим Дохърти, за да избегне вероятността от повторно настаняване в сиропиталище. Церемонията се случва на 19 юни 1942 г. като по-късно самата тя споделя, че бракът не я е направил по-нещастна, но не я е направил и по-щастлива. Казва, че просто е умирала от скука.
През 1943-та Дохърти е извикан в търговския флот и през следващата година е изпратен в Тихия океан за близо 2 години. През това време младоженката се нанася при родителите му и започва работа в авиационната фабрика "Radioplane Factory", без да подозира, че това ще бъде отправната точка на бъдещата ѝ кариера.
В обикновен работен ден в края на 1944 г., във фабриката идва военният фотограф Дейвид Коновър, за да снима работещите жени. На поточната линия той "открива" бъдещата Монро и прехласнат от красотата ѝ, бързо предлага да му стане модел, не само за тези няколко кадъра. Както може да предположите, тя се съгласява и шест месеца, след като започва да работи като фотомодел, вече се е появявала на корицата на 33 различни списания.
19-годишното момиче напуска работа през 1945 г. и започва да се снима за Коновър и негови приятели. Първоначално използва името Джийн Норман, докато работи и изправя тъмните си къдрици, боядисвайки се руса. Легендите говорят, че за да избере в крайна сметка иконичния светъл цвят, тя е изпробвала цели 9 различни варианта върху косата си.
Идеята на изпълнителните директори в различните студия била Монро да бъде символ на естествената красота, но в началото на 50-те години на миналия век се подлага на пластични операции, които променят формата на брадичката и изправят носа ѝ.
Емблематичният начин на говорене с леко задъхване всъщност е нещо, с което актрисата е трябвало да свикне, за да преодолее заекването, придобито в детството. Логопед, работещ с Монро, я е научил на тази техника, която по-късно се превръща и в неин иконичен почерк.
През 1946 г. Мерилин и Джим се развеждат - това е и годината, в която тя подписва първия си филмов договор и сменя името си официално на Мерилин Монро.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ЕЛИЗАБЕТ ТЕЙЛЪР ВИНАГИ ЩЕ ОБИЧА МОНТИ. ВИНАГИ!
Актьорската ѝ кариера обаче не провървява до 50-те, когато получава първата си малка роля в криминалната драма "Асфалтовата джунгла" и привлича цялото внимание върху себе си.
Същата година Монро впечатлява публиката и критиците с изпълнението си като Клаудия Касуел във "Всичко за Ева".
Първоначално Мерилин не е смятана за сериозна актриса, но по-късно доказва уменията си, печелейки редица признания и привличайки все по-големи публики за филмите си.
Монро слага начало на истински звездната си кариера с главна роля в "Ниагара" от 1953 г., който я утвърждава като секссимвол, а по-късно през същата година идва музикалният хит "Джентълмените предпочитат блондинки", в който Мерилин си партнира с друга холивудска красавица - Джейн Ръсел.
Монро става все по-успешна с комедийни хитове като "Как да се ожениш за милионер", "Няма друг бизнес като шоубизнеса" и "Проклетите 7 години", откъдето е и сцената върху вентилационната шахта на метрото.
Позицията ѝ като икона пък я прави първата жена на корицата Playboy.
Освен че без да иска е сътрудничила на Одри Хепбърн за една от най-емблематичните ѝ роли, Монро съвсем съзнателно е помогнала и на кариерата на Ела Фитцджералд. Всичко започва с това, че Мерилин обещава цяла седмица да посещава нощен клуб в Лос Анджелис при условие, че управителите му поканят Ела Фитцджералд да пее на сцената.
По това време дискриминацията е била в разгара си, но собствениците на клуба вземат решението да позволят на джаз певицата да пее. И Ела пее, в продължение на седмица оставя публиката без дъх, докато там – на първата, най-централна маса, всяка вечер седи самата тя – Мерилин Монро.
Въпреки че Мерилин се превръща в една от най-големите звезди на 20th Century Fox, договорът ѝ не бил променян от 1950 г., което означавало, че получава по-малко пари от останалите актриси в нейния ранг и също така не можела да избира нито проектите, нито колегите си.
Сама заявява, че ролите на "тъпа блондинка" ѝ омръзват и има жееланието да играе в нещо различно от поредната музикална комедия.
Когато през 1954 г. отказва поредния подобен проект, студиото я отстранява. През с.г. актрисата се омъжва за втория си съпруг - известният бейзболен играч Джо Димаджо, с когото са заедно само 9 месеца, най-вече заради ревността му и контролиращото му поведение.
След това през 1956 г. Мерилин се омъжва за драматурга Артър Милър, а бракът им трае до 1962 г.
Тогава Монро се мести в Ню Йорк да учи в "Actors Studio"- школата на известния актьор, режисьор и преподавател по актьорско майсторство - Лий Страсбърг. Мерилин се сближава много с Лий и жена му Пола, получавайки частни уроци в техния дом. Скоро става част от семейството, което оказва голямо влияние в живота ѝ до самия край.
После Мерилин се завръща в Холивуд и подписва нов договор, като този път получава правото сама да избира проектите, режисьорите и операторите.
Следва драматичната комедия от 1956 г. "Автобусна спирка", която ѝ носи номинация "Златен глобус" за най-добра актриса.
През 1957 г. излиза филмът "Принцът и танцьорката", в който актрисата си партнира със сър Лорънс Оливие, като в този период дори не се появява на снимачната площадка в определени дни, а капризното ѝ поведение създава напрегнати взаимоотношения в екипа.
Блондинката страда от паническа сценична треска, която понякога я разболявала физически и често била причината за легендарните закъснения за снимки, които вбесявали колегите и екипа.
Действието на биографичния филм от 2011 г. "Моята седмица с Мерилин" се развива по време на работния процес именно за тази продукция.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ГЛОРИЯ ГРЕЪМ С ПАМУК ПОД ГОРНАТА УСТНА
През 1959 г. идва ред на "Някои го предпочитат горещо", който също не се разминава без своите проблеми, но в крайна сметка жъне успех. Монро печели "Златен глобус" за най-добра актриса, а филмът е считан за един от най-добрите за всички времена.
През 1961 г. Мерилин прави последния си завършен филм, преди да умре - "Непригодните" - тогава пълен провал, но днес считан за класика.
Година по-късно Монро започва снимките по друг филми, но отсъства заради настинка, която най-вероятно е оправдание заради пристрастеността ѝ към медикаменти.
Впоследствие я уволняват от продукцията и дори се стига до съдебен процес заради непрестанното отсъствие от снимачната площадка, но режисьорът на филма отказва да я замени с друга актриса и това води до отменяне на проекта.
На 19 май 1962 г. Монро прави известното изпълнение на рождения ден на президента на САЩ Джон Кенеди, пеейки "Честит рожден ден, г-н президент" в Madison Square Garden, като до ден днешен биографи изследват взаимоотношенията между Мерилин и президента. Твърди се, че са били в интимни отношения и пред нея той дори е споделял важни политически решения.
В последните седмици от живота си Мерилин води преговори за подновяване на последната продукция, но в началото на август 1962 г. умира на 36-годишна възраст, открита от нейния психиатър д-р Ралф Грийнсън.
Има различни версии за смъртта ѝ и няколко основни конспирации, но официалната версия е самоубийство чрез свръхдоза медикаменти, тъй като до леглото ѝ е намерена празна опаковка от приспивателни.
Монро е погребана в своята любима зелена рокля Emilio Pucci в "Кадилак" ковчег - най-скъпият и красив възможен за онова време. В продължение на 20 години три пъти седмично Джо Димаджо оставя червени рози върху криптата, тъй като малко преди да почине, той обещал да носи рози на гроба ѝ всяка седмица.
Монро не притежава къща до последната година от живота си и изненадващо имала само няколко притежания.
Най-ценното такова било снимка на Алберт Айнщайн с автограф "На Мерилин, с уважение и любов. И благодаря".
Днес Монро продължава да живее със статута си на икона, а светът я помни с чувство за хумор и остроумие. И докато продължаваме да сме зашеметени от красотата, таланта и загадките около нейната персона, нямаме търпение да видим как ще се справи Ана де Армас с образа в "Blonde".