Фотография: Profimedia, HBO Max
„Ако сватбата с Айк беше кошмар, то денят, в който станах госпожа Бах, беше като прекрасен сън. Нещо повече – вълшебна приказка, в която имаше дори и принц, и принцеса, и дворец! Нашият дворец – шато Алгонкен на Цюрихското езеро в Швейцария, където живеехме вече петнайсет години", пише в автобиографията си „Моята любовна история" Тина Търнър. През август 2013-а певицата казва „Да" на Ервин Бах, 28 години след първата им среща. А тя се случва на летището в Кьолн, където пристига заедно с мениджъра си Роджър Дейвис за голям концерт. „Бях уморена и малко омърлушена заради тежката програма. Докато крачехме към изхода на летището, един млад човек изскочи иззад една колона и ни поздрави." Първоначално тя си мисли, че е поредният фен, но веднага след това ги запознават. Ервин Бах се оказва мениджър от EMI – музикалната компания, която я представлява в Европа. Още когато се качват заедно в колата, сърцето на Тина е готово да заглуши всички останали звуци. „Ръцете ми бяха ледено студени. Вътрешно цялата треперех. Виж ти, си казах с удивление, значи това било любов от пръв поглед", спомня си тя. По-късно Ервин ѝ признава, че е усещал същия необясним електрически заряд. Тогава певицата е на 46, в разгара на поредното си турне, и последното нещо, за което може да си позволи да мисли, е някой мъж. Особено когато самият мъж е 16 години по-млад от нея. Но кога ли любовта е питала дали е удобно или не да се появи.
Призракът на Айк
И до днес сякаш е много по-интересно за всички да връщат Тина Търнър в миналото, и по-точно към онази злощастна и токсична връзка с Айк, отколкото да разказват историята, в която любовта не носи болка, а изцеление, спокойствие, споделеност, щастие. Певицата многократно прави опити да прекрати темата за Айк – първият е, когато се съгласява за написването на първата биографична книга за нея, последният е документалният филм „Тина", който преди месец беше качен в платформата на HBO Max. „Хората продължаваха да питат за Айк дори след като тя постигна огромен успех като самостоятелна певица. Повтаряха едни и същи стари неща във всяко интервю. Не можехме да го спрем", казва във филма Роджър Дейвис. „Не ми харесва, че винаги се говори за това", пък допълва Търнър в кадри от 1993 г., обяснявайки защо никога не е гледала филма, базиран на нейния живот. Ервин Бах пък казва, че все още сънува кошмари за това време. „Когато говориш с журналисти отново и отново в продължение на 20, 30, 40 години, спомените се връщат. А тя има много и не са приятни. Както когато войниците се връщат от война. Не е лесно, но се опитваш да забравиш." Документалната продукция припомня историята на момичето Анна Мей Бълок, което една вечер в един нощен клуб успява да привлече вниманието на Айк Търнър с невероятния си глас. Историята за едно емоционално и физическо насилие, на което е подложена години наред. Въпреки че е напълно зависима от Айк, Тина успява да избяга от него. Запазва единствено името, което той ѝ дава, но стъпалата към голямата сцена трябва да извърви от самото начало. А когато си на 39, чернокожа и с две малки деца, и то по това време, всичко е в неин ущърб. Насрещните силни ветрове обаче не я спират нито за миг. „Знаете ли какво казвам на хора, които питат: „Какво да правя, когато всички шансове са против мен?". Казвам: „Продължаваш. Продължаваш и не спираш. Ако ти ударят плесник, обръщаш и другата буза. А болката? Забравяш я, сега нямаш време да мислиш нито за нея, нито за болките в миналото. Сега трябва да вървиш напред".
Втори шанс
Колкото по-напред вървиш в тунела, толкова по-голяма е вероятността да видиш светлината в края му. За Тина светлината е Ервин. Едва когато го среща, осъзнава, че наистина е имала нужда от тази любов, от това да обича човек, който винаги ще я държи за ръка. А Ервин го прави вече 37 години. „Тогава можех да игнорирам това, което чувствах – можех да слушам призрачните гласове в главата си, които ми казваха, че не изглеждах добре този ден или че не трябва да мисля за романтика, защото никога не свършва добре. Вместо това послушах сърцето си. Напуснах зоната си на комфорт и поставих като приоритет да го опозная", си мисли Тина след онази първа среща. Това обаче не ѝ пречи да му изстреля думите: „Когато дойдеш в Ел Ей, искам да правиш любов с мен. Той ме погледна така, сякаш не вярваше на това, което чува", спомня си тя с усмивка. И той наистина заминава за Нашвил малко след тази първа среща в Кьолн и връзката им започва именно в този музикален град. „Това е любов. Това е нещо, което и двамата имаме един към друг. Наричам го електрически заряд. Все още го усещам", споделя Бах в документалния филм. Когато през 1989 година двойката празнува в Лондон 50-ия рожден ден на Тина, Ервин за първи път се осмелява да ѝ предложи брак. Тогава тя не казва нито „Да", нито „Не". Страхът отново да е контролирана, да няма свободата, от която има нужда, все още е твърде голям.
И тя каза „Да"
Години по-късно на малкия остров Скорпиос – бившето убежище на Онасис, Бах най-после ще чуе онова категорично „Да", за което си мечтае. По това време двамата вече са се преместили в Швейцария и няма по-подходящо място да споделят най-щастливия си ден от собственото им имение. Там, където най-добре умеят да съхраняват щастието си. „Домът, който гледа към езерото Цюрих, има бръшлян, извиващ се по стените, градинари, които оформят храстите, скулптура на кон на два крака в реален размер, окачена от куполовиден таван, снимка в рамка на Търнър като египетска кралица и стая, пълна с позлатени дивани в стил Луи XIV", описва имението Аманда Хес от Ney York Times. Повече от 200 приятели – всички облечени в бяло – се присъединяват към двойката в тяхното швейцарско имение, украсено със стена от рози, а Брайън Адамс изпълнява All For Love, докато двойката върви по пътеката. „Исках да бъда най-доброто, което можех да бъда. Исках моята градина и моите гости да бъдат най-добрите, които могат да бъдат. И те бяха", споделя Тина. „Идва момент в живота, в който трябва да поставите нещата на място", казва пред Опра през 2013 г., малко след този ден.
Най-трудният избор
Търнър слага край на изпълнителската си кариера със световно турне. 6 месеца, 90 дати, 50-ата годишнина с финал в Англия на 5 май 2009 г. – тя е на почти 70, когато завършва последното си сценично изпълнение. „Никой не знаеше колко съм уморена да пея и танцувам. Това е работа", споделя Търнър и турнето е най-добрият начин да се сбогува с публиката си. „Постигнах целта си. Това е. Сега се прибирам у дома." Вместо да се наслаждава на тихите сутрини обаче, Тина се изправя пред поредица от здравословни проблеми – инсулт, рак на червата, бъбречна недостатъчност. „Само трансплантацията ще ми даде възможност за почти нормален живот. Но шансовете да получа донорски бъбрек бяха малки." В мемоарите си Търнър пише, че е обмисляла асистирано самоубийство, тъй като шансовете ѝ за оцеляване били малки. В този момент обаче Бах е готов да я спаси. За втори път. „Тогава ме шокира. Каза, че иска да ми даде един от бъбреците си." „Моето бъдеще е нашето бъдеще", ѝ казва той в този момент. Когато операцията по трансплантацията преминава успешно, тя най-после се чувства „щастлива, че сме преминали през това живи". „Нямаше да има любовна история – нито на страниците на тази книга, нито в живота – без перфектния ми съпруг Ервин Бах. Седми април – денят, в който той ми даде бъбрека си и с него втори шанс за живот, е моят нов рожден ден", така завършва книгата си Тина Търнър. Финалното оттегляне от обществеността певицата обаче прави именно с документалния филм. „Това е нейното закриване", тихо казва Бах.
