Фотография: Profimedia
„Когато Уна се усмихнеше с полупритворени клепачи, глъчката в заведението вече не се чуваше. Все едно някой бе намалил звука на останалия свят. Поне Джери така го усети – напълно оглуша от устата на Уна, от контраста между червените устни и белите зъби, от високите скули, лака за нокти с цвят на винена утайка, подхождащ на черешовата ѝ уста, от съвършенството на момиче от висшето общество", така си представя срещата между Селинджър и Уна О‘Нийл Фредерик Бегбеде, която описва в книгата „Уна и Селинджър". Тогава тя е само на 15, а той на 23, а тяхната любов така и остава неосъществена. И както Бегбеде добавя – „Първата любов рядко е най-успешната, нито най-прекрасната, но си остава... първа". По това време чаровната Уна се движи из бохемския Ню Йорк заедно с двете си приятелки Глория Вандербилд и Керъл Маркъс, в чието обкръжение често се случва да бъдат Труман Капоти и Орсън Уелс. Уна обаче е най-сдържаната, най-недостъпната, но това сякаш я прави още по-обаятелна, още по-привлекателна.
Липсващият баща
Въпреки че е едва на две години, когато прочутият ѝ баща – писателят Юджийн О‘Нийл, изоставя майка ѝ, Уна дълго време живее в сянката му и може би никога не се измъква от нея. И заради любовта си към него, но най-вече в ролята си на изоставеното дете, която ще я тласка към други сенки, към други зависимости. Но нима и любовта понякога не е най-голямата от тях. Самият Юджийн израства в семейство, в което смъртта, алкохолът и морфинът рушат малко по малко мечтата за сплотеност и домашен уют. Когато среща Агнес Болтън, също с мечта за писателска кариера, той ѝ заявил, че иска да прекара всяка нощ от живота си с нея. Всяка нощ. А Агнес сякаш точно това искала да чуе. Поезията често подвежда, болката, която се крие зад нея, също. Когато обаче на 14 май 1925 г. на Бермудите се ражда малката Уна, наследила черните очи на баща си, Юджийн все по-осезателно усеща, че бебешкият плач пречи на писането му. Две години по-късно взима най-лесното решение – да избяга. Писмата му, които малката Уна получава от Париж, където той се жени повторно, не могат да запълнят липсата му. Така фигурата на бащата в нейния живот се превръща в болезнено отсъствие, което може да бъде запълнено само от друг мъж. „Когато Уна срещнала човек, не по-малко известен от баща ѝ, който ѝ говорел и приемал тя да го слуша, още на мига решила да му се посвети изцяло. Щастието е нещо много просто: трябва нещастието да се обърне наопаки", пише Бегбеде. И знаем кой точно е този човек, в сянката на когото едно момиче ще намери пристан за разбитото си сърце.
Той, Чаплин
Чарли Чаплин вече е покорил Холивуд като актьор, режисьор и продуцент. Отвъд светлините на рампата обаче той е самотен, преследван от скандали, от различни жени и най-вече от бедното си детство. В мемоарите си „Моята автобиография" той описва срещата си с Уна О‘Нийл като „най-щастливото събитие в живота ми". „През последните двадесет години не знаех какво означава щастие – пише Чаплин. – Много младата жена е съчетание между младата майка и първата любов. Остарявайки, младото момиче се превръща в любовница или дама. В младото момиче се съчетават най-красивото и най-доброто." Уна е само на 17, когато го среща, и нито едно порицание или съмнение, че с него най-после ще замести липсващия баща, не са достатъчни, за да не му каже „Да". На Чаплин, който тогава е на 53. Какво са 36 години разлика за Холивуд? Нищо. Доказват го и връзките между Хъмфри Богарт и Лорън Бакол, Франк Синатра и Миа Фароу, Роман Полански и Еманюел Сенье, Уди Алън и Сун-И Превин. Освен това Чарли много добре знае какво е да израснеш без родители, поради „ранната смърт на баща му и последвалото заболяване на майка му". Но пък и вече няколко пъти е минал през брачния живот, все неуспешно.
Вероятно Холивуд е изгубил много от нежеланието на Уна да се снима в киното, но пък плахите ѝ опити да се докосне до магията му я срещат с Чарли. „Усмихна се. Противно на страховете ми, видях една сияйна красота, с леко потаен чар и възможно най-прелъстителната сладост", връща се той към онзи първи момент, когато я вижда, в мемоарите си. Тя не по-малко е привлечена от неговата изтънченост, лека суровост и онези сини очи, които черно-белите филми няма как да разкрият. Неистовото желание да бъде обичана може би е причината Уна да иска да бъде актриса. Когато получава любовта на Чаплин, тя сякаш няма нужда от никоя друга. „Той е моят свят – казва тя през 1960 г. – Никога не съм виждала или живяла нещо друго."
Заедно завинаги
„Представям си ги вечер у дома. Чаплин е клекнал, сив и гол, на скрина, развявайки щитовидната си жлеза около бамбуковия бастун като някой мъртъв плъх. Уна, в синьо-зелена роба, аплодира бясно от банята. Агнес, в бански костюм „Джентзън", снове между тях с коктейли. Присмивам се, но съжалявам. Съжалявам за Уна с толкова младежкия и чаровен профил", пише в свое писмо Селинджър. Той така и не успява да преодолее загубата на любимото си момиче. А то въпреки всичко е щастливо, всеотдайно и сияйно. Да бъдеш женен за Чаплин, невинаги било лесно, но тя се справя с турбуленцията, която го заобикаля, и то с тихата си и изискана грация. „Четиридесетте донесоха на Чаплин съдебни дела, яростни атаки в пресата, обща неблагоприятна публичност и провал на единствения му филм за десетилетието", пише Теодор Хъф в биографията си за него. По това време има дело за бащинство, заведено срещу Чарли от амбициозната звезда Джоана Бари. Въпреки че кръвен тест доказва, че той не е баща на дъщеря ѝ, съдебните заседатели решават друго и съдия му нарежда да издържа детето. Уна обаче е до него през цялото време. Тя е до Чаплин и в Лондон за световната премиера на филма му Limelight през 1952 г., когато получава съобщение, че за да влезе отново в САЩ, ще трябва да се подложи на разпит относно политическите си възгледи и неморално поведение. Малко след това двойката решава да се установи в Швейцария с децата си и се премества във Веве, близо до Женевското езеро. Огромната любов на двойката един към друг се вижда и в погледа на осемте им деца – Джералдин, Майкъл, Джоузефин, Виктория, Юджийн, Джейн, Анет и Кристофър, а Уна освен преданата съпруга е и невероятна майка. „В живота ми с Уна непрестанно и наново откривам дълбочината и красотата на нейния характер – пише Чаплин в своята автобиография. – Понякога, когато тя върви пред мен по тесните улички на Веве и наблюдавам непрестореното ѝ достойнство, изящната ѝ стройна малка фигура, прибраната ѝ тъмна коса, в която личат няколко сребърни нишки, у мен внезапно се надига вълна от любов и възхищение от всичко, което тя представлява, и в гърлото ми засяда буца." Въпреки грижите около децата Уна не спира да се грижи за своя любим мъж, който остава в инвалидна количка. Прави го до онази коледна сутрин през 1977 година, когато Чаплин умира. Колкото и да е подготвена емоционално за този момент, тя е съсипана.
Живот по спомени
Уна е на 52 години, когато губи човека, в чиято сянка намира най-голямото си спасение, най-голямата си любов. Опитва се да продължи и дори се връща в Ню Йорк, където си купува голям мезонет. Отново започва да се среща с Труман Капоти, с Керъл, с Глория, които вдигат наздравици, напоени със спомените от легендарния „Сторк Къб". За Уна обаче алкохолът се оказва единствената утеха и според мнозина тя започва да пие все по-често още когато се грижи за вече болния и обездвижен Чарли. Няколко неуспешни афери, порасналите деца и бохемските вечери с приятели не успяват да измъкнат Уна от най-тъмната сянка – тази на депресията. През 1991 година, на 66 години, тя умира от рак на панкреаса и най-после може да се върне там, където винаги се е чувствала в безопасност – до любимия Чаплин.