Фотография: Личен архив
Млади, креативни и провокиращи – те са новите визионери, които влизат умело в ролите едновременно на фотографи, стилисти, дизайнери, гримьори и дори модели. Запознайте се с тях в следващите редове!
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ЩЕ НОСЯТ РОЗИ ТОВА ЛЯТО
THE TRACKERS
"Търся, влача се, денонощен и блед, / всяко вдишване е квадратче към теб / и навсякъде тъкмо тук си била / и зад ъгъгла си се скрила едва" – колко от нас са си припявали този текст от песента "Обсебен" на Стенли, нали? Една от най-хубавите в българската музика. В края на януари се появи и нейният ремикс "Отново обсебен", за който изпълнителят си партнира с Fabrizio Parisi & The Editor. Не по-малко вълнуващ е и новият видеоклип, в който главните роли са поверени на Еда Кадирова и Евгени Гочев. Двамата обаче стоят и зад режисирането и редактирането му.
"Шегувахме се, че видеото и песента са трейлърът на The Trackers. Влюбени сме в тази музика и усещане", споделят ми Еда и Евгени. Още когато се запознахме преди почти година и видях проектите им, знаех, че тепърва ще се срещаме по пътищата си. С тези двама влюбени креативни млади хора, едва на 22 години, които могат да кажат, че засега най-големият им успех е именно The Trackers. Тяхното креативно дуо, което стои зад различни проекти и зад всяка една част от процеса по създаването им – от идеята до реализацията. Към това ги отвежда именно любовта към изкуството и модата.
При Еда започва с рисуването, а след това с модния дизайн и множеството скици на грим и стайлинг. Докато при Евгени първо е фотографията още в гимназията, за да премине към цялостното изживяване, което модата може да предложи. "Запознанството ни беше по повод общ editorial, който организирахме в университета. След това отношенията ни се развиваха постепенно с още повече идеи за обща работа. След няколко реализирани такива и случайни срещи в библиотеката вече знаехме, че сме на една честота не само в изкуството, но и в живота. Проектът The Trackers се роди с времето и спокойно можем да кажем, че за 2 години фокусирана обща работа, ние вече живеем, творим и дишаме като едно", разказват Еда и Евгени, които си разделят ролите в един проект напълно естествено. Понякога ги разменят, защото вдъхновението и при двамата следва различни посоки. "Но най-любимото усещане е, когато видим, че всички скици започват да стават реалност. Въображението ни е сътворило нещо, което вече можем да видим, пипнем и усетим. Изживяването е последвано от запечатване под формата на фотография, а след това този въображаем свят остава доказано истински завинаги под нашия почерк. Процесът е дълъг, но безкрайно удовлетворяващ."
На сет може да видите Еда и Евгени както в ролята на режисьори и креативни директори, така и на модели. "Обичаме да правим всичко – креативна насока, грим, стайлинг, фотография, дизайн и монтаж. По време на коронавируса на много хора в креативната индустрия се наложи да започнат да правят нещата сами, вместо с цял екип, с единствената цел да продължават да се изразяват и развиват. Това беше и нашият път, който ни показа, че можем да изградим всичко самостоятелно по безкомпромисен и качествен начин", споделят още те. Но дали това е бъдещето? "Изкуството никога не е имало граници, затова и ние не си слагаме такива. Бъдещето е тук и сега, всички ние сме част от него." А за тях модата е най-искреният начин за изразяване. "Тя е красива и грозна, семпла и провокативна, груба и нежна. Голямо и красиво противоречие, каквото е и нашето изкуство", категорични са Еда и Евгени. И в работата им се вижда това, че те не искат да останат на повърхността, а да разнищват пластовете отдолу, да показват връзката между човек и природа, да дават гласност на различното красиво и на различното като цяло. "Често провокираме с цел да предизвикаме някакъв емоционален порив у зрителя. Понякога позитивен, на моменти обърканост или дори отблъскване. Защото и двете крайности могат да бъдат красиви." Самите те вярват, че границите не същестуват – и буквално, и преносно, и въпреки че си мечтаят да работят с визионери от цял свят и проектите им да достигат до възможно най-много хора, в момента са базирани в София. "В България има място за култура и безброй пътеки, по които човек може да поеме", казват те. Поне засега, мечтаейки не само за световни проекти, но и за основната цел на изкуството – да провокират емоция. И да се обичат, разбира се. Защото те са поредното доказателство, че любовта е най-голямото вдъхновение.
ХРИСТО ЙОРДАНОВ
Още когато беше ученик, се появиха неговите професионални модни фотосесии и първата му любов несъмнено е фотографията. "Спомням си, че имах желание да снимам всичките си приятели и близки без конкретна цел – просто следвах инстинкт." Модата се появява малко по-късно, когато става на 16. За Христо това е напълно естествено продължение и само още един инструмент, с който може да общува със света. "Виждам пътя си досега като съвкупност от случайности, интуитивни решения и, разбира се, грешки. Може би константното нещо в живота ми е подкрепата, която получавам от семейството и приятелите ми", допълва той. По този път понякога сам си е поставял ограничения, просто защото не ги възприема като нещо лошо. "Напротив. Мисля, че голяма част от смислените неща се раждат, когато има поставена някаква рамка, която можем да изберем съзнателно да следваме или да счупим."
Все по-често освен като фотограф Христо застава зад обектива и в ролята на стилист, но поне засега едното не е за сметка на другото. Споделя, че по-скоро търси баланс между двете. "Винаги съм взимал активна част в изграждането на цялостната концепция за една фотосесия. За мен снимането преди всичко е било много колаборативен процес и е логично да бъде така. Това постепенно прерасна във възможност да започна да работя и с други фотографи, да търся нов език да разкажа историите, които ме вълнуват." За него може би най-любимата му част от даден проект е подготовката, когато се случва да живее с идеята за една фотосесия седмици наред, докато настъпи правилният момент за реализирането ѝ, докато се почувства достатъчно подготвен по темата, която иска да пресъздаде. Една от тях наскоро реализира с творческия тандем Слав и Хубен, където оставя на тях снимането, а той се заема със стайлинга. "Слав и Хубен са сред малкото хора, които успяват да творят на няколко фронта. Много е вдъхновяващо да виждам как правят този смел транзит между отделните роли в процеса и каква свобода им дава. За мен не само не е по-лесно, а напротив. Същевременно с това определено съм на мнение, че ни прави по-добри в това да знаем не само какво искаме, но и как да го постигнем", категоричен е Христо. И не знае дали съвместяването на няколко професии е бъдещето в модата, но го усеща като изискване на настоещето. "По ред причини в България се налага всеки да се занимава с поне няколко дисциплини." Но отвъд границите на страната ни може да каже, че се вълнува от работата на фотографката Карлийн Джейкъбс и с нетърпение чака всяка колекция на Peter Do, Kiko Kostadinov, Chopova Lowena и Stefan Cooke.
Освен чрез модата, отскоро Христо поема уверено и по пътя на музиката. А може би не чак толкова скоро, признавайки, че любовта към нея винаги е била някъде там в него.
"Като дете бях част от два музикални хора, след това в училище се занимавах за малко с театър. Но в момента, в който станах част от "света на големите", малко или много се отдалечих от тази част от себе си", разказва той. По време на пандемията обаче започва да пише музика доста интензивно и скоро след това среща и правилните хора, правейки стъпки именно в тази посока. Нещо, което приема като още едно надграждане на артистичното си Аз. "Този проект ми позволява да работя с пълния ми наръч от инструменти. На отделните етапи от развитието ми така се случва, че имам възможност да се колаборирам със стилисти, фотографи, режисьори и досегашният ми опит ми дава известна яснота какво точно искам да постигна и как да го кажа. Това не означава, че нямам стремежи като фотограф и стилист. Важното за мен е всичко, което правя, да е с искреност и желание", споделя Христо и се надява това желание за създаване на изкуство да не стихва, а по пътя си да продължава да среща хора, които да го вдъхновяват и да му помагат да върви в правилната посока. Винаги.
ВИКТОР ГЪРБЕШКОВ
Той е само на 18 години, а вече създава своите малки светове чрез модата. Това е и целта му, защото в основата на любовта му към нея е тази към изкуството и красотата. Открива призванието си, когато започва да учи в Националната гимназия по приложни изкуства със специалност "Моден дизайн". "Тогава сякаш се вдигна една завеса и осъзнах, че модата въплъщава всичко, което ме вдъхновява, и всичко, в което искам да се развивам. Точно заради това не правя само дрехи или снимки, а реализирам цялостна картинка, цялостна минивселена. Вярвам, че дрехите, аксесоарите, гримът, косата, фотографията, осветлението и аудиото допринасят проектът да е цялостен. Имам късмета всички тези неща да са ми интересни и реално да искам да се развивам във всички тези направления", разказва Виктор. Първоначално правел всичко, защото бюджетът бил прекалено малък за отделни хора, но още след първия си проект разбрал, че иска сам да прави всичко. И така вече две години.
Но не е ли трудно, питам го аз? "В един момент наистина става тежко да отговарям за всичко, но от друга страна, това е красотата на процеса – пълна артистична свобода. Също така в големи екипи от хора комуникацията е една от най-ключовите дейности, за да може всичко да върви по план. В моя случай всичко ми е в главата и се влияе едно от друго. Някак си, когато всички тези креативни длъжности се намират в една глава, накрая подсъзнателно мозъкът ми сам изгражда цялостна визия." Затова и най-любимият му момент от всеки креативен процес е да види идеята си реализирана. Материализирането на една фантазия, която да поведе вдъхновението в нова, още по-вълнуваща посока. Виктор е наясно, че няколко мозъка могат да работят по-добре от един, но пък понякога тази мултифункционалност осигурява многостранно развитие. "Аз лично тепърва ще търся своя баланс", допълва той.
При него все пак всичко започва от дизайна на дрехи и това е неговата страст. "Първоначално беше много важно за мен да се науча да създавам дрехите, които рисувам, защото най-голямата ми мечта беше да ги видя в материалния свят. Разбира се, в един момент се наложи да помисля и за цялостната презентация на тези дрехи, само ушиването не беше достатъчно. И едно по едно, започнах да разучавам стайлинг, бижутерия, гримиране, фризьорство, снимане, монтаж и т.н." За Виктор несъмнено модата на първо място е изкуство, и то едно от най-интересните. "Защото има пряка връзка с ежедневието на всеки от нас, връзка с историята и културата ни, както и тялото ни. Модата ни позволява да говорим без думи, това е език, принадлежност и украшение, под формата на арт скулптура от плат и различни материали, обличаща едно от най-великите творения на природата – човешкото тяло", допълва той. Затова и винаги се е вдъхновявал от Thierry Mugler, но харесва и днешната визия на бранда с дизайнер Кейси Кадуоладър. "Даниел Роузбери също е едно от най-големите ми вдъхновения с работата си в Schiaparelli." След като тази година завърши гимназия, Виктор е решил да учи моден дизайн в Милано. Това ще е неговата следваща, а и много важна стъпка във всяко отношение, защото се надява именно там да намери себе си – и в личен, и в професионален план. "Все пак Милано е градът на модата." И все пак той е само на 18.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: 4 INSTAGRAM АКАУНТА, КОИТО ДОКАЗВАТ, ЧЕ ХРАНАТА Е ЛЮБОВ
Как си се представя след десет години ли? Като свободен, независим артист, създал свое име в модния свят, създаващ своите цветни вселени в него. Една от тях беше и поводът да науча името му. Със сигурност сте видели последните фотосесии на певицата DARA. Виждайки нещата на Виктор в Instagram, тя му предлага да създадат нещо заедно. "Когато тя се свърза с мен, веднага знаех, че това ще бъде много готин проект, не само защото е много красива, разбира се, но и защото съм запознат с нея като личност, от медиите, когато тя започна кариерата си. Идеите ми идваха много лесно и естествено, даже си позволих повече експериментация с визиите, защото знаех, че тя може да им вдъхне живот." Именно енергията на момичетата, които среща, му дава вдъхновение дали и как би ги снимал, какво точно биха носили те. "Музите ми се сменят постоянно, но винаги са самоуверени жени, които не се страхуват да бъдат себе си, които не се притесняват да бъдат в разрез с общоприетото, и често са тези жени, които биха могли да съживят модата, която аз правя."