Фотография: Profimedia; Steve Schapiro
"Tова, което Еди винаги е искала, е да изживее живота си с максимална интензивност, и никога не е обръщала внимание на опасностите", пише в излязлата преди година книга As It Turns Out: Thinking About Edie and Andy нейната по-голяма сестра Алис Седжуик Уол.
Докато по-малката Седжуик превземала Манхатън с необуздания си нрав, по-голямата била с бебе на ръце, скърбяща за двамата им наскоро загинали братя. "Не разбирах коя е тя или какво представлява", спомня си Уол, връщайки се в далечното минало. Докато 46 години след смъртта на Еди, която умира едва на 28, не попада на един от общите ù проекти с Анди Уорхол – късометражен филм, който запечатва онези изразителни и широко отворени към света очи. Тези на Еди. "Когато я видях, осъзнах защо Уорхол направи така, че да покаже абсолютно очевидно колко жива, жизнена и завладяваща е тя", казва още Уол.
Толкова е очарована от двамата и от тяхната история, че решава да напише книгата и да намери път към онова уязвимо момиче, което остава неразбрано, но пък се превръща в една от най-запомнящите се музи на своето време, но и извън него. Може би Еди Седжуик нямаше да се превърне в такава без Анди Уорхол или пък той нямаше да е това, което е, без нея. А може би няма никакво значение, защото тази магнетична и съзидателна връзка бързо се превръща в саморазрушителна и напълно обречена.
ЖИВОТЪТ ПРЕДИ НЕГО
Проблемите на Еди Седжуик започнали много преди да се запознае с Уорхол и да стане част от неговата фабрика за мечти. По това време тя вече е развила хранително разстройство, минала е през две психиатрични заведения, направила е аборт, катастрофирала е с колата на баща си, загубила е двама от братята си и е изтърпяла манипулациите на Фъзи, както ги карал да го наричат нейният жесток и нарцистичен баща. "Наистина мисля, че ако Еди е била нещастна, това е било, защото нашият баща я беше обявил за психично болна, след като тя го е видяла да прави секс с жената на съседа", признава Алис.
Еди била седмото от общо осем деца и потомка на известна фамилия, в която имало политици, редактори, милионери, но баща ù, по-скоро отдаден на изкуството и животните, ги отвел в ранчо в Санта Барбара. Неведнъж проявявал жестокост, дори и към Еди, която била различна от останалите, както и най-красивата сред тях. Но и най-дивата, защото обожавала язденето, високите скорости и адреналина от непознатото. След два неуспешни опита да бъде пратена в интернат и след два престоя в психиатрия заради булимията си тя отишла в Кеймбридж, Масачузетс, където почти всички нейни братя и сестри се обучавали. Трябвало да учи скулптура, но попаднала в артистична компания, с която година по-късно се преместила в Ню Йорк. Едно диво същество, пуснато на свобода в този ослепителен град. Имала достатъчно наследени пари в банковата си сметка, които ù позволявали да пазарува без лимит, да препуска из улиците в опасни маневри и най-вече да се забавлява.
Когато Уорхол я срещнал през 1965 г., тя вече била легенда сред бохемата на Манхатън. Красива, богата и емоционално нестабилна, Еди бързо пленила Анди Уорхол, който видял в нейно лице собствения си аватар и една бъдеща суперзвезда. "Мисля, че Еди дори не знаеше какво е филм", споделя сестра ù, добавяйки, че като деца никога не са ходили на кино. "Когато Уорхол правеше филмите с нея, мисля, че тя просто беше себе си."
ФАБРИКАТА ЗА МЕЧТИ
Еди Седжуик и Анди Уорхол безспорно са златната двойка на попарта. Неустоимо привличащи се противоположности. Красавицата и звярът, принцесата и воайорът, Ромео и Жулиета отвъд сексуалността. Еди срещнала поредния нарцисист в живота си, но за да го съблазни, отрязала косите си и се изрусила така, че да бъде неговото женско алтер его. С други думи, искала да се превърне в отражение на неговите мечти. И донякъде успяла, без да осъзнава, че всяко нещо има срок на годност.
Двамата се запознали на парти за рождения ден на Тенеси Уилямс. Срещата им била по-скоро уредена, отколкото случайна, по идея на филмовия продуцент Лестър Пърски, който знаел, че в този момент Уорхол имал нужда от нова муза, и разпознал перфектното момиче в лицето на Седжуик. Следващото американско it момиче, както ù предричали още тогава. Момиче със силно изразен личен стил, включващ плътна очна линия, бодита, черни чорапогащници, рокли по тялото, пищни палта с косъм и макси бижута, които комбинирала по необичаен начин, което я откроявало сред другите, дори и във Фабриката – студиото на Анди, където творчеството се случвало пред очите на всички.
Донякъде в нейно лице той виждал своята любима Мерилин Монро. Приличали си не само по белезите от миналото, но и по онази смес от невинност, съблазън и невероятна харизма. "Виждах, че тя има повече проблеми от всеки друг, когото някога съм срещал", пише Анди, описвайки първоначалното си впечатление от Еди във "Философията на Анди Уорхол". "Толкова е красива, но е толкова болна. Бях наистина заинтригуван."
Болестта, както и красотата, разбира се, възбуждали интереса му. Но колкото и да се доближавали като образи двете момичета, толкова и се различавали. И все пак Еди била олицетворение на новото поколение Мерилин Монро. По-дръзко, по-безполово, по-необуздано. Уорхол бързо осъзнал тази притегателна сила на Седжуик, тя можела да бъде неговият билет за Холивуд, и веднага я снимал в поредица от филми, първия от които нарекъл "Бедното малко богато момиче". Еди била невероятна пред камерата с начина, по който се движела. Нямала нужда от сценарий, тя го създавала сама с присъствието си. Просто играела себе си. "Исках просто да намеря хора и да ги оставя да бъдат себе си, да говорят за това, за което обикновено говорят, за да ги снимам за определен период от време", споделял Анди и това описва идеално какви са били филмите му с Еди.
Окото на камерата му не можело да отмести поглед, докато тя се гримирала, слушала плочи, пушела цигари и той запечатвал това удоволствие, което изпитвал от най-небрежните ù жестове и изражения. Не можел да ù се насити. Но това не означава, че многократно не я е провокирал с въпроси и коментари за семейството ù и по-скоро за баща ù, болезнените спомени, които Седжуик предпочитала да заличава с алкохол и опиати. Защото в тяхната необичайна любов Уорхол искал да я разголи емоционално, да нахлуе в най-тъмните кътчета на съзнанието ù и осъзнавал много добре колко болка може да ù причини. Но изкуството било преди всичко. Дори и преди Еди. Тя от своя страна сякаш виждала в негово лице бащата, който никога не е имала, но едновременно и бащата, който все пак е имала. С цялата артистична жестокост, която притежавали и Анди, и Фъзи.
ОТВЪД КРАЯ
Вихреният роман на Седжуик и Уорхол продължил едва година. До края на 1966 г. отношенията им се влошили, а тя започнала да излиза с Боб Дилън. Неговият екип я увещавал, че си губи времето с ъндърграунд филмите на Уорхол и може да бъде голяма холивудска звезда. Тя избягала от Уорхол, но холивудската кариера така и не се материализирала. Наранен от нейното предателство, но и безмилостно гледащ напред, Анди се дистанцирал от нея, намирайки други суперзвезди, които да популяризира, въпреки че никоя не е показана толкова ярко, колкото нея. Връзката между Еди и Дилън също стигнала до задънена улица, а когато се превърнала в персона нон грата във Фабриката на Уорхол, тя потънала в поредица от нервни сривове, обилно подплатени от коктейли с наркотици. Правила опити да се изчисти в клиника, където се срещнала със съпруга си Майкъл Пост, но умира от свръхдоза само четири месеца по-късно, едва на 28 години.
И все пак нейният образ остава във времето – сред биографии, документални филми, един игрален с участието на Сиена Милър, но най-вече в модните колекции на дизайнери като Джон Галиано, Анна Суи и много други. Филмите, които правят с Уорхол, донякъде предсказват днешните риалити шоута и Instagram ерата на разголване на личността. Но тя беше повече от това и ние все още живеем в света, който Еди и Уорхол създадоха. "Ако някои живееха в миналото, те живееха в бъдещето – казва сестра ù Алис. – Точно както след Френската революция, когато е имало този внезапен възход на романтичния дух и хората са били диви и търсещи, преминавайки през драстични преживявания и сексуално освобождение. 60-те години на миналия век беше момент като този. Обществото се промени след Еди и Анди и наистина беше готово за това."
