Тоталният хит Losing My Religion остава в историята на музиката като една от най-излъчваните песни в радиоефира. Когато създават R.E.M. в началото на 80-те години, Майкъл е най-младият ù член. Дебютният им албум Murmur e избран от музикалните критици на списание Rolling Stone като най-добър за съответната година в свирепа конкуренция с Thriller на Майкъл Джексън.
Десетилетията активен живот на групата преминават в записи, срещи с фенове и дълги музикални турнета, защото момчетата са наясно, че близкият контакт с публиката е незаменим. Майкъл Стайп обаче започва да експериментира със самостоятелни изяви, записи на песни с колеги като Пати Смит, но и със страстта си да улавя с фотоапарат необяснимата магия на всичко случващо се около него. Снима от 14-годишен и подобно на Малкия принц притежава дарбата да вижда невидимото и да го споделя с другите.
Въпреки че в началото не гледа сериозно на това занимание, скоро, по препоръка на приятели, създава архив, който събира почти всичко заснето през годините. Във фотографиите му няма главни герои, има събития, защото, подобно на текстовете от музикалните албуми на R.E.M., те улавят нежното и кратко потрепване на чудото на живота в монотонния ритъм на ежедневието. Артист по душа, Майкъл притежава силата да композира кадъра, да организира хората в него, без това да изглежда нагласено, както и да намира тази невероятна лекота и баланс на поетиката в реалността.
Италианското издателство Damiani наскоро издаде нов албум с най-важните моменти от фо - тографското приключение на Стайп, озаглавен "Дори птиците могат да позират". В него има известни и неизвестни герои, но сякаш не те са на фокус в обектива на Майкъл, а историите им, онова, което не се вижда на преден план. "Дори птиците могат да позират" е четвъртото издание, в което Damiani събира фотографиите на Майкъл Стайп, след успеха на Volume 1 (2018), Our Interference Times: a visual record (2019) и Michael Stipe (2021). Корицата на албума е автопортрет на самия Майкъл, който позира с дълга брада, подобно на един от своите идоли – румънския скулптор Бранкузи.
"Тази референция не е случайна, разбира се. Той е бил толкова отдаден на работата си, че често е забравял да се огледа в огледалото и да види как изглежда. Бил е доста суров човек, но в артистичната си работа – много нежен и поетичен и със силно изразена женска страна. Много харесвам творческия диалог, който е поддържал с Ман Рей, мой голям любимец. Бях вдъхновен от силата на Бранкузи да отказва да прави компромиси, с когото и каквото и да било, в името на артистичната си визия", коментира Майкъл Стайп. В интервю за Financial Times признава, че докато фотообективът му е смел, понякога сърцето му изневерява в опитите да бъде силно докрай. "Никога обаче не съм се страхувал от красотата. Господ знае, че светът има нужда от нея."