Макар че е по-известна от доста други хора, взети заедно, Ан Хатауей винаги изглежда някак встрани от парада на суетата. Истината е, че без да полагате каквито и да било усилия, ще срещнете името ѝ в най-успешните холивудски ленти и ще видите силуета ѝ на бляскавите червени килими, но въпреки това, тя ще продължава да ви се струва като на стотици километри разстояние от странния въздух, който прави Холивуд немалко странно място за съществуване. Точно това е и причината хората да я харесват истински (когато не я мразят, разбира се, но за това малко по-късно).
Ан мечтае за голямата сцена, още когато е на шест. Възпитана като пълноправна католичка, тя не крие, че родителите ѝ не са били напълно съгласни с идеята да преследва кариера в шоубизнеса, затова в един момент им заявява открито, че е готова да стане монахиня. Самата тя обаче се отказва доста бързо от идеята, защото в тийнейджърските си години разбира, че нейният по-голям брат Майкъл всъщност е гей – ситуация, която я кара да преосмисли иначе строгата си ценностна система и в крайна сметка да се насочи към актьорството.
ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ?
Докато в гимназията повече от нас са всичко друго, но не и категорично наясно с живота си, Ан вече има зад гърба си няколко главни роли в пиеси. Големият успех идва с Милениума, когато всички я видяхме в „Дневниците на принцесата" като тийнейджърката Миа, не само балансираща между любовта и приятелството, но и ужасена от факта, че е следващата в списъка с престолонаследници на измислената страна Женовия. Далеч не толкова измислен е успехът на Хатауей, тъй като филмът реално е нейният голям филмов дебют. Продажбите от билети се равняват на над 160 милиона долара, а най-интересното е, че за малко главната роля отива при Лив Тайлър. Ан се явява на прослушване по време на прекачване между два полета и Гари Маршал решава да ѝ повери възможността, само защото внучка му казва, че тя е единственият човек, който има коса като на истинска принцеса.
„Дяволът носи Прада" и участието в няколко други романтични комедии предизвикват актрисата да разбере, че се върти в порочен идеализиран кръг, а целта ѝ всъщност е аудиторията да пораства заедно с нея. Големият завой в тази посока се оказва драмата „Хаос", за няколко сцени от която тя се появява чисто гола. Шокът е налице, макар и преди това да не е била 100% послушната звезда на Disney.
МРАЗИ МЕ, ЗА ДА ТЕ ОБИЧАМ
13 години след шумното изстрелване в звездната орбита, Ан печели Оскар за най-добра поддържаща женска роля, благодарение на участието си във филмовата адаптация на мюзикъла „Клетниците", където си партнира с Хю Джакман, Хелена Бонам Картър и Аманда Сейфрид. Качвайки се на сцената, за да получи наградата на Академията, тя изнася реч, която се превръща в повратна точка за период от живота ѝ – така известният „Хатахейт". Без да се налага да имате специално познание за света на шоубизнеса, става повече от ясно, че говорим за ОГРОМЕН брой хора, които се изправят срещу звездата от „Дневниците на принцесата" и я определят като фалшива, странна и абсолютна drama queen.
Стига се до появата на толкова много „анти-Ан" профили в социалните мрежи, че в крайна сметка тя печели несъществуващия приз за най-дразнещ човек на годината. И макар повечето участници в „движението" да казват, че не мразят конкретно Ан, а всички „принцеси и театрални момичета, които нямат никакви специални умения и ядат стафиди за десерт", тя открито заявява, че не смята да се променя, защото няколко заглавия в публичното пространство я карат да го направи. "Искам животът ми да бъде честен. Не знам дали това ме прави скучен човек. Всъщност не ме интересува какво си мислят хората", споделя тя в интервю преди години. "Би било по-лесно, ако бях по-добра в подлостта. Знам как работят тези неща. Не съм наивен идиот. Знам, че ако бях зла към всички, хората щяха да кажат, че съм забавна и щяха да искат да пием заедно. Редно е да ги попитам – можем ли да пийнем нещо, без да се опитаме да се разкъсаме взаимно?" За да докаже, че Слънцето далеч не изгрява само за нея, Хатауей признава, че би била „изгубена" без актьорската професия и със своя опит на театралната сцена, всеки път се притеснява, когато трябва да излезе пред камера.
„Случва ми се да мисля, че филмът, върху който работя, е последният, затова давам всичко от себе си. Винаги в съзнанието ми се върти идеята, че ще трябва да изляза навън и да убедя хората да ме наемат", казва самата тя преди да се появи в „Бандитките на Оушън". Ние спокойно можем да кажем, че в садистично клишираната лента Ан не само насочва светлината на прожекторите към себе си, но и тича към нея с 12-сантиметрови токчета, изискана розова рокля и диамантено колие за милиони.
ЖИВОТЪТ И НАГРАДИТЕ
В биографията си Ан има десетки номинации и реално спечелени престижни филмови награди, в това число „Еми", „Златен глобус" и „Оскар". Какво повече да иска един актьор, нали? Най-важната ѝ роля до този момент обаче, остава тази на майка. „Откакто имам дете, денят ми започва с контролен списък: Диша ли? Здраво ли е? Расте ли? Развива ли се? Ако получа четири пъти „да", наистина трудно може да развалите деня ми", споделя тя малко след раждането на първото си дете Джонатан през 2016 г. Неотдавна тя и съпругът ѝ Адам Шулман станаха родители за втори път, но продължават да пазят подробностите от личния си живот в тайна, тъй като не искат семейството им да бъде във фокуса на обектива. „Светът е наистина плашещ, в един момент си казвам „да, абсолютно", в друг просто мисля, че съм прекалено уплашена. Имам две здрави деца и е наистина страхотно, не знам дали искам трето."
Вероятно причината е фактът, че нито една от бременностите ѝ не е протекла леко, но затова пък тя говори открито и по отношение на проблемите със зачеването и раждането, уверявайки, че никой не е застрахован от неприятности, с колкото и пари да разполага в банковата си сметка. Част от своите Ан насочва към различни кампании за деца в Никарагуа, Кения и Етиопия, но филантропичната си дейност изразява най-вече в програми за развитието на момичета без достъп до нормално образование и със сериозна нужда от финансова и морална подкрепа. От четири години насам Хатауей е глобален посланик на UN Women Goodwill, участник в Time’s Up и главно действащо лице в множество публични форуми, посветени на хомосексуалността, дискриминацията, превъзходството на бялата раса и т.н.
НАЙ-ДОБРАТА ВЕЩИЦА
Тази есен гледаме Ан в лентата The Witches, която въпреки дългото чакане от страна на зрителите, получава ексклузивната си премиера в САЩ само в стрийминг платформата HBO Max. Зрителите в България имаме възможността да видим зашеметяващото представяне на Хатауей като Върховната вещица и на голям екран. Въпреки че е доста различен образ от всички до този момент (все пак не сме я виждали със силно желание да превръща децата в мишки), Ан признава, че дори като малка, не се е страхувала от вещици. „В моите очи винаги са изглеждали могъщи, защото знаят какво искат и как да го получат. Бях впечатлена от идеята за тях." Звездата не се притеснява, че филмът няма голяма филмова премиера. Даже напротив, тя позира в яркочервена рокля от тюл на Ralph & Russo в социалните мрежи и приканва зрителите да се отправят към малките екрани, доказвайки за n на брой път, че може да прави абсолютно всичко.
Каквото и да мислите за екранната принцеса, тя не притеснява никого с екзистенцията си, не я натрапва егоистично в очите ни и отдавна е спряла да търси перфекционизма. Вероятно и затова го постига с лекота. „Отказах се от „перфектното" преди доста време, вече не намирам концепцията за вълнуваща. Всеки иска да изглежда добре, оттам идва и част от напрежението. Бъдете себе си, има доста по-важни неща в деня ви от признанието на останалите." Макар че по принцип е доброто момиче, с абсолютна непокорност и откровеност тя заявява, че не иска да бъде харесвана от целия свят. А и защо ѝ е, когато всички знаят, че е много повече от просто „звезда"?
