Пиша този текст под звуците на „Lust for Life" – съвместната песен на Лана Дел Рей и The Weeknd. Същата песен, озаглавила петия студиен албум на певицата. Красиво парче с оптимистично послание, поднесено в типичния стил на Лана, който винаги съм описвал като интересна комбинация на романтика, меланхолия и носталгия.
Съмнявам се, че има някой, който поне веднъж да не си е припявал „Summertime Sadness", без значение дали се е чувствал тъжен. Певицата, родена през 1985-а, израства в предградията на Ню Йорк, твърдо решена да се занимава с музика и през 2005 г. се премества в Голямата ябълка в преследване на успешна кариера. След поредица не чак толкова успешни проекти, няколко неиздадени EP-та и оттеглен от пазара дебютен албум, Лана бързо се изстрелва към върховете на класациите със сингъла си „Video Games" от 2011 г. и грандиозният старт не закъснява.
Елизабет Грант, както е нейното истинско име, издава своя втори албум „Born to Die" през следващата година и емблематичното парче „Summertime Sadness" достига до номер 1 в класацията Billboard Hot 100 със своя ремикс версия. Малко по-късно в челните позиции на чарта влизат и други песни от тавата, сред които „Blue Jeans", „Born to Die" и „National Anthem". Няколко албума и четири световни турнета по-късно, през март тази година тя ни зарадва с „Chemtrails over the Country Club" - поглед към онова, което Лана може най-добре – да бъде себе си.
Тя е от малкото артисти, които бързо успяха да изградят и наложат своя образ на музикалния пазар. Още от началото на кариерата си Дел Рей не изневерява на стила си и това не е никак лошо, като се има предвид, че индустрията изисква от артистите да бъдат готови на всичко в името на продажбите. Немалко хора обвиниха певицата, че образът на old school Холивуд дива, която иска да умре, е евтин PR трик, но ето, че тя винаги е дръзка и наситена с емоции, а последните ѝ студийни проекти са пълни с мечти, депресия, красиво написани песни, ударна доза нещастие и тъга по изгубената любов.
„Хората искат да разберат липсата на формула. Тя просто прави нещата по начина, по който иска, брилянтна е", споделя нейният мениджър в интервю преди години, а самата тя признава: „Имам една по-ексцентрична страна в себе си, когато става въпрос за писане на текстове. Усещам, че писането не е моето нещо. Аз съм нещото на писането. Когато ме хване, не мога да се пусна. Но когато ме изостави, просто седя в Starbucks и говоря глупости цял ден".
От движението си в холивудските среди Лана е научила, че не е необходимо да бъде харесвана от всички и ще продължава да прави това, което обича и намира за правилно – „Понякога жените отнасяме толкова много критики, когато не сме този тип, който се дешифрира твърде лесно. Ако не си като другите, те приемат за луд." Истината е че това, което Лана Дел Рей може най-добре е просто да бъде Лана Дел Рей.