Фотография: NoBlink! / HBO Max
Вторият пълнометражен филм на Яна Титова - "Диада", ще има своята премиера в стрийминг платформата HBO Max на 4 април, като се нарежда до "Доза щастие" и другите съвременни български филми в специалната секция "Местни продукции". Телевизионната премиера по канала HBO е в същия ден от 21:00 часа.
Освен от зрителите "Диада" продължава да получава признание от професионалния творческия сектор - преди дни филмът бе награден на София Филм Фест като най-добър тийн филм. По-рано тази година главната актриса Маргарита Стойкова бе обявена за една от десетте изгряващи звезди на 74-тото издание на престижния европейски филмов фестивал „Берлинале". Сред отличията на "Диада" е и това за най-добър младежки филм от U18 в Котбус, Германия. Какво е за тях успехът, и през какви предизвикателства са се изправили по време на заснемането на "Диада", говорим с Яна и Маргарита в едно специално интервю за online читателите на GRAZIA.
С "Диада" докосваш хората и ги караш да се замислят за живота, за различни проблеми и ситуации, за отношенията с децата си… Казваш, че това е филм, който трябва да бъде гледан от родителите и техните деца… Какви въпроси провокира той?
Яна: Интересното е, че всеки го приема по различен начин, през собствената си призма. Има хора, които го приемат, други, които го отричат, има майки, които ми споделят, че той е отворил едно поле за диалог. Заради това направих филма. Защото имам чувството, че сме изгубили връзка с децата си, вече не ги чуваме, в бързината на цялото ни ежедневие не се замисляме, че те имат нужда от този диалог. Филмът е много близък до тийнейджърите и те се чувстват разбрани в този филм. Има деца, които са го гледали и казват, че искат да доведат родителите си да го гледат, за да разберат през какво преминават. Има и родители, които казват: "Слава Богу, че това е само филм" и тогава децата се явяват адвокати на филма и казват: "Не, това е самата истина". Вчера дойде една майка при мен, като каза, че филмът й е помогнал да разбере детето си и как да говори с него, защото то е на 14 и е точно в тази фаза, в която се отдалечават и всичко преживяват всичко през себе си. А филмът е върнал диалога в семейството им. И си казвам, че дори само това да е, филмът вече е постигнал част от мисията си.
Маги, според теб какви са основните проблеми на тийнейджърите, които ние родителите на чуваме? На какво трябва да се обърне внимание?
Маги: Според има много проблеми и те са свързани не само с тийнейджърите, а като цяло с нашето общество и начина, по който израстваме и начина, по който живеем. Ето например, сега Яна не може да пусне голямата си дъщеря да се прибере сама от училище, а преди не беше така. Всичко много е променено. Най-големият проблем е, че колкото са по-малки децата толкова по-голяма става бариерата между възрастни и деца. Когато аз съм била в 5-ти клас например, не съм имала такива големи проблеми каквито имат днешните петокласници. Не знам какво решение има този проблем и много се радвам, че заради "Диада" повдигнахме тази тема, да говорим, че има много голяма дупка в поколенията.
Яна: И преди е имало разлика в поколенията, но сега е твърде агресивно с това навлизане на технологиите и фактът, че децата имат достъп до всякаква информация на готово. Но това е нова ера. Ние трябва да го приемем. Не трябва да я отричаме, не трябва да затворим децата и да им кажем, че ще учат от енциклопедии, защото например, ние сме учили от такива. Трябва да се адаптираме и ние към тях. И това, което се надявам при мен да работи, е самите ние като родители и като възрастни да сме малко по-осъзнати и да говорим с децата си, да им даваме любов, но не като им купуваме неща. Те имат нужда от внимание. Просто да поседнем и да поиграем на нещо, това им дава адски много.
Маги, по време на подготовката ти за ролята на Дида, ти се налага да преминеш през доста предизвикателства. Кое беше най-голямото?
Маги: Колкото и да говоря, че съм от друго поколение в кавички и че не съм зависима технологиите, точно това ми беше най-трудно. Че ми бяха отнети.
А защо ти бяха отнети?
Яна: Как защо? (смее се) То ако е лесно, няма да е интересно. (смее се) Защото това е много важна част от историята. Маги като дете никога не е била лишавана от нищо. Аз много исках да изпита това лишение от най-любимите й неща за да може да усети какво преживява Дида.
За ролята се налага да свалиш 10 кг. Как го постигна?
Маги: И после си ги връщам.
Яна: Трудно! (смее се) Това й беше другото любимо нещо – да яде. И то също й беше отнето.
Маги: Всичко ми беше отнето. Честно казано, в края страхотно се чувствах и не исках да се връщам към всичко това. Към храната исках, но не и към телефона.
Яна: Освен това, ти за тези дни преживя толкова много неща като Дида, че това няма как да го намериш в телефона.
Но новото поколение живее в телефона. Това дори бе отбелязано при получаването на наградата ви за тийн филм на София филм фест - младото прави всичко на телефона, дори гледа филми там. Затова и е страхотно, че Warner Bros. Discovery пуска "Диада" в своята платформа HBO Max и те ще имат лесен достъп до него.
Яна: За нас това е много важно. Ние сме много благодарни, защото това е едно естествено продължение на филма. Аз очаквам, че пика на филма ще бъде в HBO и някои дори ще го гледат и за втори и трети път. Имаме дори случай, в който едно момче ни призна, че го е гледал цели седем пъти. И то на кино!
Очакваше ли "Диада" да постигне такъв успех?
Яна: Никога не съм го мислила от тази гледна точка. Аз много държах да разкажа историята, така както аз я виждам и оттам нататък да става каквото ще. Общо взето никога не робувам на това да го направя така, че да се гледа от много хора. Защото в момента в който започнеш да излизаш от собствената си идея, за да обслужиш това, че да се хареса, значи край. Там вече всичко е приключило. Аз никога не процедирам по този начин. Същото беше и с "Доза щастие". Естествено, че се надяваш филмът да бъде разпознат от други хора и тази тема да се окаже важна и за тях, но аз го правя, защото имам голямата потребност да разкажа тези истории. И това е нещото, което ме води. Успехът за мен е, че хората започват да говорят на тези теми, които са табу – и зависимостите в „Доза щастие", и за насилието в "Диада", и въобще образователната система и проблемите, които има в нея… това е успехът за мен.
Как се спря на Маги?
Яна: Ха. Трудно.
Маги: Тя не се е спирала. Тя ме е подминала. (смее се)
Разбрах, че първоначално не смяташ, че Маги е подходяща за ролята на Дида. Как успява тя да промени решението ти?
Яна: С всичко, което направи на кастингите. Аз от куртоазия й казах да дойде, но истината е, че тя наистина усети героинята и просто нямаше как да не е тя.
Маги, ти знаеше ли за тези нейни резерви в началото?
Маги: Не. Аз и в края не ги знаех. И по време на снимките не ги знаех. Разбрах ги по време на едно интервю, което тя даде, след като излезе трейлъра на филма. Добре че си го пуснах. И разбрах, че всъщност тя въобще не ме е искала. Аз бях много шокирана, защото бях уверена, че нещата се получават.
Яна: Нещата се получаваха наистина, затова и ти нямаше как да не минаваш напред на кастингите.
Маги, по какво си приличаш и по какво се различаваш с Дида?
Маги: Прилики започнах да усещам вече след като заснехме филма. Не знам дали това се дължи на факта, че вече съм преживяла Дида и тя по някакъв начин е останала в мен, или наистина съм била такава, но не съм го осъзнавала. Може би си приличаме по това, че съм много директна, дори да наранявам хората и не ме интересува особено как ще се почувстват те; търся лична изгода в много отношения, което не е много добре.
Звучи като да описваш днешното младо поколение.
Маги: Това е моето поколение, защото днес много деца все още са много малтретирани и тормозени и в училище, и вкъщи. Но това, по което се различаваме е, че тя ще ходи по глави, за да получи това, което иска, докато аз предпочитам по заобиколните начини.
Казваш, че много деца са тормозени в училище. Ти тормозена ли си? Всъщност вие преживявали ли сте подобно нещо?
Яна: Аз да, но извън училище. В моето училище беше като някакъв рай. Аз съм завършила музикалното в Пловдив и там бяхме като извънземни.
А как можем да реагираме е такава ситуация ние като родители?
Яна: Не само ние трябва да реагираме. Трябва и учителите да реагират и въобще цялостно да се разбуди обществото по тази тема. Защото няма наказание. Ето сега се сблъскахме с такъв случай в нашето семейство с племенника на Алек, който беше зверски пребит и всъщност се оказа, че човека, който го извърши няма да бъде подведен под отговорност. А се знае кой е той. Просто на властите не им се занимава, защото случаят бил малък. Така че какво да говорим за едно такова общество, където дори властта не го припознава като проблем. А това е основен проблем. Няма как едно 19-годишно дете да пребие друго дете, да няма последствия и то да спре.
Имам чувството, че агресията в днешните деца е много по-голяма, отколкото някога е била.
Маги: То това и от технологиите идва. Защото има страшно много информация - позитивна, негативна, агресивна и ти подсъзнателно натрупваш тази енергия в себе си, която изкарваш под някаква форма на агресия. Аз също имах един етап, който спрях да тренирам и започнах да стоя много време на телефона и дори да гледам телевизия. И като няма къде да я изкараш тази енергия, защото не спортуваш например, ти я изкарваш върху околните. Много деца днес не водят активен начин на живот, а стоят само пред телефона или компютрите, с извинението че всичко вече е онлайн, и по този начин се появява тази агресия.
Маги, имаше ли моменти, в които трябваше да преодолееш себе си?
Маги: Имаше един момент, в който трябваше да стоя на ръба на един блок. През цялото време си мислех, че нямам страх, до момента, в който не седнах на ръба, не почувствах въздуха под босите си крака и сърцето не ми се заби в гърлото и си казах, че е невъзможно…
Яна: Първоначално тя ми каза, че няма никакъв страх от високо. Но на ръба, тя започна да реве. Хем стои, хем реве и решихме да направим само една сцена, защото се получи страхотно.
Яна: Имаше и друг момент. Като си разби носа. Те даже паднаха тези сцени. Имаше кръв, линейка, спешно, преливане на следващия ден на глюкоза… брутално беше.
Маги, какво е усещането да играеш редом до големи звезди като Иван Бърнев, Ирмена Чичикова, Силвия Лулчева, Васил Бинев и т.н.?
Маги: Честно казано, не се притеснявах, а бях развълнуваха, че ще работя с тях. Те са много и са различни, но повечето имат по една сцена във филма и това значеше, че всеки ден ще снимам с нов актьор и беше много вълнуващо, не се страхувах по никакъв начин. Ние репетирахме в София около два месеца и като идваха на терен в Ямбол, където снимахме филма, те бяха като глътка софийски въздух за мен. И беше хубаво. Въобще не съм се страхувала от тях. То е възхищение. Те са големи, те са опитни. А какво по-хубаво от практиката. Кой ще те научи ако не големите актьори?!
Това е първа такава голяма роля за теб. Те успяха ли да те предразположат?
Маги: На терен предразполагането минаваше през Яна и през актьора към мен. Докато репетирахме вниманието беше паднало върху мен и това аз да изградя образа и на терен тя обръщаше внимание на всеки актьор, който трябваше да се ошлайфа като персонаж и аз наблюдавах как тя има различна връзка с всеки един от тях и се държеше различно с всеки един от тях.
Яна, издаваш и едноименна книга. Същият ли е успеха и с нея? Можеш да направиш сравнение?
Яна: То не може да се измери по този начин, защото пазарите са много различни, но истината е, че българинът не чете. Въпреки че, тиражът се изчерпа. Така че има успех. Беше и в най-продаваните топ 10 книги на "Сиела", но това беше моят финал на тази история. И аз не подозирах това, докато Захари Карабашлиев не ме провокира да седна и да го напиша. Защото той знаеше колко много съм работила преди това по образа на Дида и колко много допълнителен материал имах по тази история. И беше прав. И пишейки книгата това беше едно затваряне на една много дълга страница от моя живот, защото това са 13 г. с този филм в главата ми и абсолютно спокойно сега мога да си продължа да си правя други неща.
Защо ти отне 13 години?
Яна: Първо започна като късометражен филм, после като пълнометражен. Аз не съм го работила всеки ден в тия 13 г. Той доста дълго време чакаше да бъде финансиран. После Маги да порасне, да бъде готова.
Маги: Когато тя е започнала да работи по този филм, аз съм била на 6.
Яна: Аз винаги съм казвала, че едно нещо се случва, когато наистина му дойде времето. С оператора Мартин Балкански винаги сме си казвали, че тази история ще я разкажем, но тогава когато момичетата Ива и Дида са на правилната възраст и ще ги открием. Аз даже бях забравила, че сме подали документи в НФЦ.
Подготвяш ли нов филм?
Яна: Има. Сценарият е готов. Стана страхотен. Много мащабен филм много голям. Нямам търпение.
Следващата провокация за размисъл…
Яна: О, има!
