Когато преди интервюто помолих Ванеса Гуджова да разкаже малко за себе си, тя не разказа, а изрисува душата си. Излишно е да редактирам нещо в нейните думи, тъй като Ванеса е удивителна. Тя е само на 17, а има не само мечти, но и ум и криле да ги сбъдне. Разговарям с нея по повод инициативата ù да кани в училището, където учи, хора от областта на изкуството и културата. Но преди интервюто, вижте как това момиче описва себе си и своите вдъхновения.
А сега нека научим повече за начинанието на Ванеса Гуджова
Как се роди идеята да каниш български артисти в училище?
Започнах да каня български артисти, защото видях необходимост от промяна в българското училище. Не ми харесва това, че образователната система не възпитава култура или поне уважение към нея, а оттук тръгва и упадъкът на ценностната ни система. Затова реших, че ако искаме промяна в обществото ни, е редно да започнем от подрастващото поколение, а отговорните в социума сме самите ние. Реших да поканя актьори, за да разкажат, споделят своята гледна точка за живота, младите хора като мен да видят, че най-важно е да се чувстваме значими, поемащи морална отговорност.
Откога е инициативата и колко често се провеждат срещите ви?
Инициативата се зароди като идея миналата година, но същинското начало бе през февруари месец, когато наш гост беше актрисата Снежина Петрова, с която проведохме обучение по социален театър, свързан с проекта „Медея”. Вече всяка сряда (а понякога и вторник, и четвъртък) имаме гост-артист, което е огромно удовлетворение за мен, защото виждам любопитството в очите на повечето ми съученици.
Кои бях първите артисти, които се отзоваха на поканата ти?
Една от последните срещи беше с актрисата Мария Сотирова, която разказа за изборите, за решението да започне заниманията си с театър. На 14 май пък Неда Спасова разказа за образа си в сериала „Откраднат живот” и за това какво е да си идеалист. Ден след това актьорите от класа на проф. д-р Атанас Атанасов посетиха училището и обърнаха внимание върху индивидуалните планове и цели в живота на човека. С Василена Винченцо организираме срещи-разговори след представления с актьорите. Весела Бабинова също беше с нас, дни след получаването на наградата ИКАР и разказа за пътя на артистите в България. Сред първите ни гости (заедно със Снежина Петрова) бяха Георги и Симона от екипа на No Blink (платформа за късометражно кино), които посветиха срещата на създаването на кино в България, за процеса – от заснемането до киносалоните. Ева Данаилова проведе час, свързан с духовното изграждане на всеки човек, което беше изключително ценно за всеки от нас. Следващата седмица ни предстои различен учебен ден – Ден на лиричната поезията, когато очакваме наш гост да бъде Стефан Вълдобрев.
Каква беше реакцията на твоите съученици?
В началото съучениците ми не проявяваха особен интерес и на първата среща бяхме едва десетима. Казах си, че трябва да ги заинтригувам, че е нормално, защото някои от тях не бяха ходили на театър до 8-ми клас, което за мен беше доста притеснително. Промяната не се случва за месец - два, тя е процес, който вярвам, че съм провокирала да започне. Миналата седмица организирахме посещение на постановка и дойдоха около 50 ученици. Мисля, че вървим в правилната посока!
Според теб подобни инициативи трябва да идват от учениците или е по-редно да идват от учителите и ръководството на училището?
Такива инициативи е прекрасно, ако идват и от учениците, и от ръководството на училищата, но поради стотиците административни задължения и учебни планове е доста трудно. Мисля, че подкрепата от учителите е изключително важна. За щастие, г-жа Йоланта Бурева прегърна моята идея и е ръководител на тези часове. Преживява всичко заедно с нас, чувстваме я като приятел, което е сложно да изградиш в съвременното образование, защото системата налага правила, отдалечаващи учител и ученик, а ако го няма взаимодействието, тогава не говорим за образование, а за наизустяване на факти. Нашата директорка – г-жа Весела Иванова - подходи с много разбиране и ентусиазъм, за което съм ѝ благодарна. Тя е директор, отворен към новости, иновативни подходи на работа. Изключителен човек и преподавател!
Какво според теб трябва да се промени в българската образователна система, в българското училище?
Сегашната образователна система ме отблъсква. Не я приемам в този ѝ вид, защото тя дори не може да се нарече образователна, а по-скоро ни учи на взаимоотношения, които в живота се оказват неправилни. Но, ако имаме желание и идеи, тя ще се промени. Не е нужно да се оплакваме, а в същото време да не се питаме защо е така, какво можем да направим. Този манталитет на хора, превърнати още от училище в „консуматори” го виждам всеки ден – на улицата, в магазина. Те не се замислят защо ежедневието им е изпълнено с еднообразие и проблеми, какви са причините, а само констатират факти, за които не проявяват волята да променят. Иска ми се в българското училище да има часове, в които да получаваме житейски опит от нашите преподаватели, от личностите, с които се срещаме, но това да не бъде събитие, а част от училищния ни живот.
Когато завършиш училище, мислиш ли, че някой ще продължи твоето начинание?
Ще съм щастлива, ако съм променила по някакъв начин дори и един човек, който да усети потребността да продължи инициативата след моето завършване. Сигурна съм, че тези срещи са началото на пътя! Вярвам, че любовта може да променя, а всичко започна с любовта ми към театъра и съм сигурна в продължението, което ще е красиво. Вярвам в ЛЮБОВТА!