Саня Армутлиева: Ученето е едно от най-важните неща, които можем да направим за себе си

По случай 15-годишнината на списание GRAZIA, поканихме известни и талантливи българки да разкажат на читателите ни и да покажат в снимки какви са били в тийнейджърските си години. Една от тях е Саня Армутлиева -  продуцент и управител на музикалната компания „Вирджиния Рекърдс", председател на Управителния съвет на Българската асоциация на музикалните продуценти, жури във втория, третия, четвъртия и петия сезон на „X Factor" България. Но най-вече личност, притежаваща онази невероятна харизма на силните жени с хъс за живот, които умеят да са непоколебими в своята крехка женственост. Вижте какво споделя Саня за своите млади години.

Саня Армутлиева: Ученето е едно от най-важните неща, които можем да направим за себе си

Саня Армутлиева на 15

Помниш ли 15-ия си рожден ден? Как го отпразнува?

15-тият рожден ден май беше първият изобщо в живота ми, който празнувах така, както съм си мечтала. Когато бях малка можех да си празнувам рождения ден само в двора, вътре в къщата, където живеехме, всичко беше прекалено тясно. На 30 май обикновено валеше и най-много да поканя двамата ми най-добри приятели, които живееха на същата улица в „Лозенец". Тогава си мислех, че да имаш къща с двор изобщо не е добре и си мечтаех да се преместим в апартамент. Какъв преобърнат свят! Когато бях на 13 години се преместихме, смених училището, тръгнах на театрално студио. На 15 години родителите ми ми разрешиха да си празнувам рождения ден у дома. Поканих всичките си нови приятели – от училище и от студиото и бях най-щастливото момиче на света.

Беше ли послушна на тази възраст?

Вероятно ще ви разочаровам, че не съм бандитясвала като тийнейджър. Бях отличничка и добро дете. Всъщност, нямах и време за бели – три пъти в седмицата ходех на репетиции с ансамбъл за народни танци, приеха ме в театралната студия на Бончо Урумов към „Сълза и смях" и прехласването по театъра доведе и до посещения на театрални постановки всяка седмица, ходех и на частни уроци по испански, защото учех едновременно в две гимназии – в едната като частен ученик. Сега като си помисля, чак се чудя на себе си – нито едно от тези неща не беше приумица на родителите ми. Сама си бях направила направо зверска програма.

Липсва ли ти нещо от тези години? Какво?

Всичко ми липсва от тези години – усещането, че си безсмъртен и че тялото ти е ненаранима единица, огромните очаквания от бъдещето, но най-много ми липсва това, че на тази възраст имаш възможност да се възползваш от лукса да посвещаваш цялото си време и внимание на собственото си развитие и учение и не си принуден да се занимаваш с банални, битови казуси. Сега тайно и благородно завиждам на дъщерите си, едната от които е точно на тази възраст, пред които се отварят страхотни възможности за учене и самоусъвършенстване.

В какво вярваше, когато беше на 15, в което вярваш и до днес?

Вярвам и до днес, че ученето е едно от най-важните неща, които можем да направим за себе си,  без значение на колко сме години, че музиката и танците са едно от най-хубавите неща в живота, че театърът е магия, че любопитството към света трябва да бъде пазено живо, докато сме живи, че без любовта всичко става безрадостно и губи смисъл, че рядко си струва да правиш компромиси, че животът е хубав…

Каква ще стане Саня, когато порасне?

Мечтая си да стана учител, ментор, да помагам на млади хора да откриват вълшебството, което се крие в книгите, в музиката, в изкуството и да развиват умения да градят свят, който е по-чувствителен, по-състрадателен, по-чист, с по-големи шансове да оцелее…

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA