Трудно е дa представиш Роди, дори когато я познаваш добре, защото ненавижда определенията.
Харесвам разговорите с нея, защото тя умее да намира смисъл и красота извън формата на масовост. При това без да бяга умишлено от мейнстрийма, просто няма пресечна точка с него и това я превръща в ценен екземпляр, който мнозина биха побързали да отрекат, просто защото не разбират.
В апартамента на родителите ми все още се намират стари броеве на списание „Метрополис", в което събуденото поколение на 90-те откриваше своя смисъл, трибуна и пространствено-времеви кодове, а Роди бе част от това послание.
Респектиращо е умението й да търси красивото, без да спира да развива разбирането си за него през годините. Тя не остана замръзнала във времето, а пое потребността от риск да се развива в посока различна от течението.
Никога не съм я виждала да поседне уморено в удобството на клишето и това наред с критичното й мислене, я превръща в любим мой градски герой, който въпреки арогантността на лошия вкус, не се отказва да бъде проводник на добрия такъв.
Какво видя твоето светоусещане в извънредната ситуация до момента – по света и у нас?
След една седмица доброволна, осъзната самоизолация се озовах в друга държава. Избирателното използване на глобаланата мрежа за комуникация, която иначе е прокламирана като врата за нечувана свобода се оказа по-скоро процеп в дебела стена. Прословутото "заиграване” около свободата на словото. Така важното за демократичните общества право, което повечето от медиите и в не кризисно време не успяват или (не искат) да управляват, без да го настройват на гласа на управляващите. Все пак "всяко господство се стреми да остави колкото се може повече начини за защити и свободи на маневриране на господстващите, докато в същото време налага възможно най-строги ограничения върху свободата да се вземат решения от страна на подчинените” Мишел Крозие. Този път, когато развитата част от света не успя да издигне Берлинска стена за картината, идваща "оттам” на заразната болест, пандемията и кризата и тази картина стана "тук и сега”, локалното вече не е локално като тема, и все повече "е” в действителност.
Докато глобалните продължаваха да пътуват с чиста съвест онази Берлинската стена беше разрушена, без да е построена. Суверенната държава затваря граници и ограничава, забранява износ на стоки от крайна необходимост и в този нов световен безпорядък в стихийната, случайна природа на нещата, слабата, но все пак суверенна държава се свежда до изпълнител на полезната роля да наблюдава през полицията, с осигурен ред, управление и съобразяване с местните напрежения с цел по-силна държавна намеса. Така най-важните последици от новата глобална свобода на движение, се състои в това, че все по-трудно става обединението на социалните течения в ефективно колективно действие, а квазисувереностите, териториалните деления и сегрегаците по идентичност са "необходимост” за глобализацията на пазарите и на информацията. Изпълняващо прецизно своята роля да създава и осигурява "уравновесен бюджет” държавното управление не би било способно на други икономически мерки, най - малкото защото капиталът номад не би имал интерес от това, а и слабата суверенна държава поддържа своята способност да управлява закона и реда, търсейки съюзници и доброволно се отказва от още по-големи парчета от своя суверинитет.
Как ти се отразява самоизолацията?
Като завършен интроверт съм в стихията си.
В ерата на пространствено/времевото съкращаване домът, заключен отвън и излизането от него - далечна перспектива (ако изобщо е перспектива) се превръща в затвор. Обозначено в сегашната ситуация като "физическа дистанцираност”. Принудителната неподвижност и вербализирането на страховете с термините ограниченост, липса на промяна, лишаване от пропуск за други места, а свободата е започнала да означава преди всичко свобода на избора, който е придобил пространствено измерение, забраната да се движим прави това положение особено противно. Да ти е забранено да се движиш е най-силно въздействащия символ на неспособност, импотентност и мъка.
Въпросът е как и с какви последствия ще излезем от самоизплацията.
Какви грижи полагаш за ума и тялото?
Ученик и учител в едно тяло. Дистанционно надграждам образованието си по философия и съм строг учител на второкласник. Тялото се изявава само като "ентелехия” на душата ;)
Кои са твоите малки острови на нормалност в това време?
Домът е моята стъклена кула. Надявам се тайно да не се окаже Паноптикум.
Какво те зарежда и какво те уморява най-много в дните под карантина?
Уморява ме липсата на перспектива като цяло. Обездвижеността е съдбата, която хората естествено биха пожелали и изискали за тези, които са извършители на груби и жестоки престъпления. Зарежда ме само илюзията на "само”, т. е в рамките на моя личен избор. Самоизолация, самодистанциране... Като далечен идеал пълната изолация редуцира другия до чиста персонификация на наказващата сила на закона. Дано типизирането не заема мястото на личното пространство, защото тогава правните категории ще направят уникалността на хората и техните случаи – незначителни!
В момента всички се упражняват върху темата свободно време – с книги, сериали, кулинарни експерименти, подреждане на дома… На теб за какво не ти стига времето?
Не е нужно само понятие за време, все пак трябват такива елемнтарни изходни точки като желание, настройка, настроение, отдаване, за да има качествен процес. Времето е само формата. Сега свободният избор е сведен повече до пространството. В този смисъл трябва воля, за да се удържи това пространство – време и бидейки вече несвободно да го напълниш със съдържание. Аз работя от вкъщи, създавайки съдържание за социалните медии на Plus Zero Store, уча във Философски факултет, където четенето е основна част от процеса и съм майка на второкласник, учещ дистанционно. Времето толкова се е уплътнило, че синхроизирането с часовниковото време е крайно проблематично за мен. Подреждането на дома е просто автоматизирано.
Kак ще промени света пандемията Covid-19?
Не вярвам в терапевтичната роля на пандемията и един променен, морален свят, след време – пространственото обездвижване, което би предположило трансформиране.
"Моята задача е да предложа лек срещу всекидневната незадоволеност, от която повечето хора в цивилизованите страни страдат и която е още по-непоносима, понеже, нямайки никаква очевидна външна причина, изглежда неизбежна. Вярвам, че тази незадоволеност е до голяма степен заради грешни възгледи за света, грешна етика, грешни навици в живота, " - Бъртранд Ръсел
Няма да сме излекувани, нито ще сме си научили уроците. Опасявам се от избирателна насоченост на наказателната система срещу "дъното”, а не срещу "върха” на обществото. Да откраднеш ресурси на цели нации се нарича "подпомагане на свободната търговия”, ограбването на жизненонеобходимите средства на живот на цели семейства и общности се нарича "рационализация”. И тъй като престъпленията "на върха” са лошо дефинирани, нямащи "тяло” и физическа субстанция, те трудно могат да бъдат разкрити. Резултатът: "отъждествяването на престъпността с (винаги локалната) "низша класа” – или криминализация на бедността.
Как виждаш бъдещето на модната индустрия генерално?
Отдавна трябваше да забавим. Все пак за разлика от изкуствения интелект ние, хората го можем, но понеже не го осъзнахме сами, ни се наложи. Така ще е и с модата. Както казва Jean Touitou: "Моят идеал би бил една седмица на модата в годината. Не мисля, че бих искал да принадлежа на този цирк повече.”
Все повече ние ще носим дрехите си, не те нас. Вярвам в последователността, находките, без бърза мода, без всеядна консумация, с добри примери. Модата няма да е само етикет с цена и това ще е новата и ценност.
Твоята прогноза за след коронавирус кризата – в оптимистичен, реалистичен и песимистичен вариант, моля?
Ако оптимистичния план би бил еко, био – етическо осъзнаване, в резултат на "изчистването”, реалистичният ще е краткотрайност на резултата от него, а песимистичният би бил продължаващото глобално движение на капитала– номад, който няма да позволи двата предишни сценария, защото на този етап никак не му е изгодно. Ще има нужда от нова планетарна парадигма.
За всички, които се интересуват - колко пуловера има всъщност в гардероба на Роди Радичков?
Един.