Запознах се с Аргир чрез дрехите му. В последните месеци от бременността си носих негово палто, което ми уши на око – без мерки, без проба, без дори да знам.
Изненадата бе огромна – не само от милия жест, а от факта, че е възможно въобще някой да улови тялото в стопкадър в момент на тотална метаморфоза.
Той е от хората, които носят вродена естетика – независимо дали обличат себе си, наслаждават се на детайл от изкуството и природата, или просто правят това, което обичат, а останалите го наричат професия.
Разговорите с него никога не се случват на повърхността, защото Аргир носи онази дълбока грамотност, която трудно се получава дори в елитни учебни заведения. Чувство за тактичност и завидна лекота в общуването, което го превръща в страхотен събеседник.
Той остава в сянката на дрехите си, защото те казват достатъчно.
В професионалния му път няма хаотично търсене, а убеденост и логично надграждане, което минава през гимназията по облекло „Aна Mай" в Пловдив (с профил моделиер-конструктор), НБУ - специалност „Мода" и финалната точка на осъзнаването, че модата ще бъде завинаги в дните му - „Марангони" в Миално, където завършва магистърска степен „дамски моден дизайн".
Там всъщност научава как се работи, говори и учи. Колко е важна дисциплината в името на крайния резултат - без оплакване и оправдания.
В спомените му от този период остават присъствията на модните седмици, първи ред на ревюто на Versace, знаменателната среща на Via della Spiga със сеньор Армани, и разбира се - много кафе, паста, труд и безсънни нощи!
Страстта към модния дизайн е споделена с грим увлечението му (работил е като гримьор за списания Grazia, Joy, Elle, Glamour, Harper's Bazaar), бялата козметика, ароматите … и цветята.
В момента е дизайнер за Lila.Style.
Как ти се отразява социалната изолация?
Най-вече различно, странно! Не съм свикнал да имам свободно време, много време за себе си и най-вече мудно ежедневие. Не си спомням през съзнателния си живот да съм стоял вкъщи, разсъждавайки толкова, колкото сега.
Социалната изолация първоначално ме шокира. Но много бързо дойде и адаптацията. Добрата страна е, че мислейки осъзнавам и откривам, толкова нови кътчета на съзнанието си!
Кои са твоите малки острови на нормалност в това време?
Нещата, които ме балансират и развличат са филми, предимно от 50-те и 60-те години, напоследък и документални филми, красиви албуми на художници или фотографи.
Визуален човек съм, обичам да гледам, украсявам, фантазирам и творя, това са бреговете, на които бягам, когато във водата има много вълни!
Как се грижиш за менталното си здраве?
Надявам се имам добро такова! Със семейството и приятелите си съм в една хармонична среда. Всички те са забавни, весели, много откровени хора, интуитивни и грижовни.
В моменти като този, повече от всякога трябва да се грижим един за друг и да улавяме промените в хората, и ако мислим, че има дисбаланс, да се опитваме да помогнем и съдействаме, било то с разговор, смях, понякога и сълзи. Благодарен съм, че ги има!
В момента всички се упражняват върху темата свободно време – с книги, сериали, кулинарни експерименти… Какво четеш, гледаш, готвиш… ?
Гледам научнопопулярни и документални филми за история на модата, цивилизации и природа, силно вдъхновяващи! Литературата, която в момента чета е биографична по-скоро и кратка.
Зает съм повече с намиране на изход от затрудненото положение , съставям си бизнес стратегии, чрез които можем да запазим бизнеса си и да продължим.
Имам прекрасна, богата колекция от албуми на известни художници и фотографи.
Картините и снимките са история, разсейват ме, вдъхновяват ме.
Пътувам мислено на места, на които няма вируси, алчност, насилие и злоба!
Затварянето вкъщи, липсата на движение, компенсаторното похапване, увеличават номера на талията. Ти имаш опит с дрехите в големи размери, които не жертват елегантността за сметка на удобството. Как стигна до решението да се занимаваш с макси мода?
Аз никога не съм изключвал макси модата, защото това би означавало да изключвам и макси хората. Има ли тела, те трябва да бъдат облечени, а ако това зависи от мен, те трябва да бъдат облечени стилно!
Дамските извивки са нещо, с което всеки дизайнер трябва да е запознат и нито един „X” в номерацията не би трябвало да плаши добрия дизайнер, технолог, конструктор и стилист.
Какво раличава Lila Style от всичко, което съществува в България в този сегмент?
Първо и най-важно, изцяло български дизайн и производство. От плата, през кроенето, шева, доставката, до снимката и модела, всичко се прави тук в България и е предназначено за родния пазар.
От гледна точка на дизайн - LILA.STYLE е бранд, който е изцяло дизайнерски, тоест продуктите на LILA може да се намерят само при нас. Аз правя всяка дреха и тя е уникална за нас!
От гледна точка на качество - изцяло европейско! Прецизност в работата от шев до ръчното кроене на панталоните ни, за да стоят идеално на всяка извивка. Щателност в подбора на материите - до 95% само естествени. Ние имаме желание клиентите да получат повече за това, което заплащат, защото го заслужават!
От страна на маркетинг - Lila е модерна, винаги реална, защото снимаме всяка дреха на дами в действителни макси размери, по дрехите няма никакъв фотошоп, и най-вече се стараем да представяме снимки с визии на клиентите си, които не само им харесват, но ги стимулират и вдъхновяват за стил, живот и поведение.
Смяташ ли, че обществото ни е дорасло за модела "Body positivity”?
Всеки ден виждаме дами и господа с тела, които нямат нищо общо с тези по рекламите. Здрави тела, вършещи работа с мислещи глави на раменете си и все пак много от нас не желаят да ги приемат!
Нима телата на роднините ни са изваяни, или готови за модна кампания? НЕ, но любовта ни към тях не е намаляла! Защо това да не бъде така и към непознатите?
"Body positivity” е термин, който надявам се говори за здраво тяло, макар и не идеално, на човек, който има дух за живот и желание за развитие.
Живеем в свят, в който мъжете се разминават с доста повече килограми и не са укорявани в обществото, за разлика от дамите!
Обществото не бива да укорява никой, трябва да пита и помага при нужда.
Проблемът е, че първо правим заключения, а после търсим причини и решения!
Kaк си представяш вечната елегантност без значение от размера?
Комфорт, самоувереност, любознание, стил, който преминава и извън границите на гардероба! Елегантността идва от носещия дрехата, тя е аурата, с която впечатляваме, смиряваме и провокираме. Вечната константа, която всеки дизайнер иска да обгърне с негово творение, за да бъде то възвишено.
Как виждаш бъдещето на модната индустрия генерално?
Имащо нужда от сериозни промени! Истината е, че модата стана бърза, но много еднообразна. Изоставаме чисто технологично спрямо други отрасли и много от фирмите си позволяват да действат зле на околната среда и човешката общност! Виждам неистова нужда от промяна към по-модерен, различен, интересен и чист начин за работа и бизнес.
Смяташ ли, че кризата ще сложи край на Fast Fashion цикъла?
Мисля, че ще го забави временно, но не и спре!
Живеем в много консуматорски ориентирано общество, което не цени качеството (не само на дрехите), което иска всичко сега, веднага, а утре ще иска още и друго!
Бих искал да видя и чуя хора, които ми казват - "аз спестих и си купих риза, яке и т.н.” (Визирам разбира се хора, които не са социално зависими от помощ.)
Няма го вече закупуването на моден артикул, за който да спестиш и оцениш, като качество!
Сега на цената на един обяд можеш да се облечеш, срамно е! Колко е получил работника направил дрехата, а този, който я е багрил, а този, който я е натоварил на тир, самолет, кораб?
Отговорността за по-добри условия, стандарти и живот започва от нас и нашите ценности!
В отвореното си писмо Джорджо Армани сподели, че тази криза е чудесна възможност да се възстанови стойността на автентичността. Какви мисли споделяш в тази посока?
Армани е виртуоз и основоположник на модерния начин на обличане при мъжете! Мисля, че е прав! Из цялата сивота, страх, паника, изолация и сериозни финансови загуби ще останат тези, които ги крепи искрата да творят, искреното, автентично и душевно желание да създават и да вдъхват живот на идеи, а не тези, кото правят конвейр от дрехи по-студени от металните контейнери, в които ги пренасят.
Да си автентичен не означава да си финансово богат, нито комерсиално известен, но означава, че имаш искрата, която не ти позволява да сложиш край на красотата, която създаваш дори и след такъв момент, защото не си мотивиран само от печалба!
Твоята прогноза за след Covid-19 – в оптимистичен, реалистичен и песимистичен вариант, моля?
Бих се разочаровал, ако се докажем като безотговорни, хаотични хора, без култура на поведение и без никакви хуманни качества, съпричасност и благородност!
Мисля, че ще се завърнем на работа с малко по-празни джобове, но по-устойчиви и по-предпазливи. Хората са с различна психика и на всеки изолацията влияе специфично.
След цялата тази амалгама от преживени емоции по време на принудителната криза завръщането ще е много трудно.
Оптимистично се надявам скоро този етап да отмине и с повече мобилизация и конструктивни решения да превключим на степен за новата ни роля на адаптиране. Дано успеем поне да се имунизираме с човечност и състрадателност.