Фотография: Катерина Басарболиева
Познавате го като "най-успешният български актьор зад граница". Познавате го и като "младият Робърт Де Ниро". Самият той обаче признава, че въпреки радостта от сравненията, обича просто да бъде себе си. Неговото Аз? Успешен, млад човек, който не забравя откъде е тръгнал и точно поради тази причина съсредоточава голяма част от усилията си в това да помогне на други начинаещи актьори по пътя към успеха.
Юлиан е родом от Варна, не крие, че лютеницата и любимите хора му липсват, когато е в чужбина, но работата с Марк Стронг и Ерик Хейсерър определено го кара да се чувства добре. Той няма проблем с това да свали 11 килограма за роля, да изпълнява екшън сцени (дори след неуспешен опит от страна на каскадьорите!!), както и да научи 6 страници диалог на руски. Просто защото е Костов... Юлиан Костов.
Здравей! Къде те откриваме в момента?
Верен на номадския ми живот, сгушен на дивана в апартамента на една приятелка в Кенсингтън, с която, за мой късмет, точно се разминахме. Като за 2020-а, имах много пътувания. Снимах в Будапеща и Лондон, прибрах се за пандемията в София, после Мадрид за месец, след това изкарах прекрасно лятото във Варна. Септември имахме допълнителни снимки за „Сянка и Кост" за Netflix и пътувах до Ванкувър за 20 дни, след това пак Варна, защото не исках да си призная, че лятото е свършило. Наскоро пък спечелих роля във втория сезон на сериала „Temple" с Марк Стронг, който е един от любимите ми актьори и затова съм в Лондон сега.
Фотография: Adrian Rogers
Извини ме, че ще задам въпроса така, но понеже няма как да разбера от първа ръка – какво е чувството да си най-успешният български актьор зад граница?
Хаха, не знам! Аз просто си работя и бутам напред. От малък мечтая грандиозно, оптимист съм, развивам се последователно и нещата се сбъдват. Понякога амбициите ми са прекалено високи и дори не се оставям да се насладя на някой от успехите ми пред и зад камерата.
Чувал съм една фраза, която намекваше, че не отиваш в Холивуд, освен ако не си поканен. Кой те „покани" там?
Да, има такава фраза. През 2018-а бях стигнал достатъчно високо ниво, за да може агента ми в Англия да заинтересува някои от най-големите мениджъри и агенти в Ел Ей спрямо мен, заради което заминах за срещи. Тогава подписах с 3 Arts и си изкарах работна виза за актьор. Година по-късно смених мястото и подписах със сегашния ми мениджър от Industry Entertainment - друга водеща компания. Смешното е, че колкото и пъти да отида в Ел Ей, за да се установя, на втория месец печеля роля, която се снима в Европа. Това ми се случи вече 4 пъти.
Предстои ти сериал, който напролет ще гледаме в Netflix. Разкажи ни повече за него…
От октомври миналата година до март тази, снимахме Shadow and Bone за Netflix. Екипът и кастът са страхотни! Сериалът е базиран на „Вселената Гриша" на Лий Бардуго, бестселър трилогията Shadow and Bone и дуологията Six of Crows, обвързани в един сериал. Сценарият се адаптира от номинираният за „Оскар" Ерик Хейсерър (Arrival, Lights Out) и се продуцира от 21 Laps Entertainment, които са екипа зад суперуспешния Stranger Things. Гриша е магьосническият военен елит на Равка. Аз играя „сърцеразбивачът" Федьор Камински, който е високопоставен Гриша войн във Втората Армия на царство Равка.
Проектът има огромна фен база заради книгите и всякаква информация за него е секретна, включително и кога излиза, но съм имал щастието да гледам малко от сериала и съм изключително горд, че съм част от толкова вискокачествена продукция и от такъв разнообразен каст. Това показва колко напредничави в мисленето си са създаделите и самите Netflix. Освен това наскоро играх италианец в 3 епизода на втория сезон на ситкома „Back" с известните британски комици Мичъл и Уеб за Channel 4. В момента съм в Лондон и тъкмо снимах зверски драматична роля в два епизода от „Под станция Темпъл" за Sky One, който в България може да се гледа по HBO. Сериалът вчера бе обявен за един от „най-добрите на 2020" от критиците в Ню Йорк Таймс. Чух, че и сериалът „Тредстоун", в който играя, е тръгнал при вас. Умолявам ви да не го гледате нескопосано дублиран.
"Тредстоун"/NBC Universal
Какво гледаш ти в Netflix, когато имаш свободно време?
Гледам доста неща. В момента The Queen’s Gambit и Barbarians. Почнах документалния сериал Alien Worlds. Последно гледах Temple, a по Netflix - The Crown, новия стендъп на Кевин Харт, The Trial of the Chicago 7, анимацията Blood of Zeus, Emily in Paris, документалният The Social Dilemma. По Amazon Prime Video пък гледах „Борат" 2 няколко пъти и най-любимия ми сериал в момента - The Boys, както и The Marvelous Mrs Maisel, който също е уникален. По Apple гледах Ted Laso, очарователен сериал. А и постоянно гледам „Приятели", за да разпускам.
Зад гърба си имаш много, много опит и знам, че си насочил усилията си да бъдеш полезен на други млади българи, мечтаещи за големия успех. Как го правиш?
Когато аз започнах да се занимавам с актьорско майсторство през 2012-а, нямаше почти нито един такъв пример освен Христо Живков. При първия ми кастинг в Чине Чита в Рим, в момента, в който когато казах, че съм българин, кастинг режисьорките възкликнаха с "О, страхотно - значи си невероятен актьор! Като Христо Живков! Колкото пъти сме прослушвали български актьори, винаги са били забележителни.” Казват, че една птичка пролет не прави, но успеха на Христо Живков и Христо Шопов в „Страстите Христови" наистина бяха затоплили обстановката за мен, поне в този кастинг офис. Вече се чувствам наистина комфортно да кажа, че имам успешна кариера, не само като българин в Англия, а изобщо като актьор в световната индустрия. Исках да използвам името и връзките си в Англия, за да може когато ми остане време и има такива възможности, да ги предоставя на сънародниците си. Агентът ми понякога се кара, защото дори съм препоръчвал хора за роли, за които аз самия съм на кастинг, но това, в което вярвам е, че заедно сме по-силни, отколкото поотделно. Нали "Съединението прави силата”? Успехите – както моите, така и тези на Захари Бахаров, Алек Алексиев, Радина Драндова, Девора Уайлд, Валентина Каролева, Мартин Медникаров, Леарт Докле, се виждат от младите и те си позволяват да мечтаят, че подобна съдба е възможна и за тях.
Знам го, защото често получавам съобщения и впоследствие съм ставал ментор на млади български актьори, които се опитват да започнат с това в Лондон. И така, по естествен начин през продуцентската ми къща JupiterLights започнах освен производство на филми, и организиране на уъркшопи в България и Англия с най-добрите американски школи. Поради нарастващия брой хора, на които помагах и учех, и ограниченото ми време, започнах JupiterLights Talent Management, през която вече наистина професионално можех да се намеся в менажирането и развитието на кариерите на артистите. В компанията работят няколко агенти и мениджъри, а със знанията и връзките ми в Лондон и Ел Ей създавам инфрастуктурата нужна, за да могат международните възможности да станат достъпни на повече наши актоьри. Другият клон на компанията е Casting on Jupiter, който сега развивам със София Василева (прекрасна актриса, продуцент и кастинг режисьор). По този начин съм намерил много кастинги за българи, а и чужденци, от всякакви възрастови групи през последните години. Всичко това досега съм правил филантропски с „българската" каузата в сърцето ми. Разбира се, така се случи и „откриването" на невероятната ни Мария Бакалова за „Борат" 2.
Може да се каже, че точно ти си една от причините за зашеметяващия ѝ успех. Как се запознахте и започнахте да работите заедно?
Запознахме се покрай кастинга за „Борат", който организирах за България по молба на кастинг режисьорката Нанси Бишъп. Помагам на Нанси от години точно с цел други българи да пробиват навън. С Мария решихме да работим заедно няколко седмици преди първия ѝ скрийн тест в Лондон със Саша. Работим като мениджър и актьор, но постепенно функцията ми в партньорството ни ще става такава на продуцент, когато започнем да създаваме заедно.
Самата тя казва, че е била много притеснена за прослушването в Лондон, защото е имала опасения, че ще бъде жертва на трафик на хора. Как успя да я убедиш в противното?
Да, милата! Тогава дори и аз и Нанси не знаехме, че това е филм на Саша, но съм наясно, че понякога при големи проекти нещата са неизвестни дълго време. Но този процес беше нов за Мария и ѝ се струваше прекалено прекрасно, за да е истина. Обади ми се разплакана. Българка? С акцент? Да има шанс за главна роля в голям холивудски блокбъстър?! Няма как да е истина. Тогава вече и аз през сълзи ѝ казах, че точно затова правя това, което правя: искам следващото поколение българчета да израснат със знанието и самочувствието, че е възможно! Че сме равни със Запада. Казах ѝ, че наистина сме лимитирани навън и точно заради това, тази възможност е „веднъж в живота" и трябва да замине и да им покаже коя е и какво може. Мария ми повярва и доказа на целия свят и то по безпрецендентен начин, „счупвайки" интернета с интереса към нея.
Фотография: Diana King
Как се промени филмовата индустрия в хода на пандемията?
Стана досадно. Някои компании са прекалено стриктни, други са по-адекватни. Зависи и от държавата. Лошото е, че малките независими продуцкии трудно могат да получат застраховка. Също така, заради предпазните мерки бюджетите се оскъпяват с 10-15%, а това са пари, които не отиват на екрана. Хонорарите също се смаляват.
А как се промени самият ти? За какво използва времето под социална изолация?
Тази година вече преминах четири пъти карантина и три локдауна. Не ми е трудно. С годините осъзнах, че все повече предпочитам да си стоя вкъщи. Започнах уроци по пеене с Мария Хубвенова по Zoom. Гледам мастър класове. Купих си китара, която почти не пипнах. Първата и третата карантина прекарах изцяло на плейстейшъна. Чувах се с приятели. Писах. Създадох нов бизнес с един колега за продажба и дистрибуция на филми. Микс от полезни неща и загуба на време.
Неведнъж са те наричали „младият Робърт Де Ниро". Харесва ли ти това определение или предпочиташ да си Юлиан Костов?
Няма как да не предпочитам да съм Юлиан Костов, но сравненията ме забавляват. Точно вчера режисьорът на „Темпъл" ми каза, че в кадъра се е появил Де Ниро от „Коварни улици". Де Ниро е гигант и ако бях човек, който има идоли, той щеше да е един от тях. Пожелавам си да играя с него.
Когато си звезда, неприличните предложения са задължителни. Любопитни сме имало ли е такива, които са минавали границата на нормалното?
Хаха, да, доста пъти. По-често от мъже, дали по улиците, в заведенията или през лични съобщения. Не се сърдя, стига да не стане досадно и продължително. Преди 7-8 години теглех пари на банкомат в Камдън Таун и за две минути бях опипан два пъти. Няма какво да направиш, но пък ти дава преспектива - колко ли е трудно да си жена? Постоянно си обект на сексуален тормоз. Не можеш дори да се разходиш нощем, без да те е страх да не бъдеш нападната, а като се оплачеш, не те взимат на сериозно. Трябват повече мъже феминисти.
Фотография: Diana King
Кое е най-секси нещото в една жена?
За мен е сиянието и усмивката.
А в един мъж?
Изводът, до който съм стигнал през годините е, че мъжът най-много привлича жените с увереността и решителността си.
Бил си шампион по плуване. Остава ли ти време за него сега?
Никога не съм харесвал тренировките по плуване и затова сега много рядко го правя, но пък ме кефеше, че бях шампион. Като тийнеджър бях geek (какъвто съм все още) и доста срамежлив ,а победите в спорта ми даваха самочувствие.
На снимачната площадка на "Аз, вещицата"
Какво ти липсва в България?
Сиренето! Лютеницата! Любимите хора! Но в последно време често се прибирам.
Най-трудното нещо, което си правил за роля?
За „Син на Друга Майка" отслабнах с 11 килограма за няколко седмици. В Барселона за „Разговорът" пък скочих назад от 3 метра височина след като каскадьорите, които ми показаха скока, си разбиха носовете пред очите ми. За „Тредстоун" пък трябваше да науча 6 страници диалог на руски език.
Онова, което никога не би направил за роля?
Не се сещам за такова. Ако сценарият, ролята и режисьорът са супер, защо да не направя каквото се изисква? Изкуството, което правиш, трябва да те плаши. Може би не бих направил нещо тъпо, като това умишлено да нараня себе си или друг.
Ако има нещо, което със сигурност искаш да се случи в рамките на следващата година, то е…
Мария Бакалова да вземе „Златен глобус", награда БАФТА и „Оскар", а аз да ѝ се радвам от първия ред!