Михаела Филева и музикалната страна на баланса

Откриваме я в новия ѝ албум "Ин и Ян", с който тя отпразнува 30-ия си рожден ден през май.

Фотография: Диляна Флорентин

Предполагам, че ако се беше наложило да отложа излизането на третия си студиен албум с няколко месеца, защото сме в условия на пандемия, щях да съм изключително ядосан. Аз – да, но не и Михаела Филева. Талантливата и винаги усмихната (чували сте го милион пъти, но продължава да е така!) изпълнителка използва времето за работа върху новата си музика. Ако съдим по нейните думи, предизвикателствата пред проекта не са били никак малко, но финалният резултат предлага красиво видео към водещия сингъл, както и шест неиздавани до този момент парчета.

„Съумявахме да намираме баланса между трудностите и радостите многократно, да се фокусираме върху доброто около нас, а не върху лошото", споделя самата тя в интервю за GRAZIA броени дни след излизането на „Ин и Ян". Студийната компилация атакува пазара в средата на май, а музикалната нормалност от следващите редове носи усещане за хармония, завръщане към сцената и големи успехи. Жокер: идват, когато си здраво стъпил на земята и отдаден на това, което правиш.

Интересно ми е как би описала времето от началото на кариерата си до този момент…

Много е трудно да събера всичко преживяно в няколко реда. С екипа ми буквално сме виждали и две, и двеста. Избирам обаче да се фокусирам върху хубавите неща. Благословена съм с възможността да правя това, което обичам, и вече толкова години да получавам любовта на публиката, без да ми се налага да правя компромиси с разбиранията ми за хубава музика. Работя много, за да може приказката да не свършва.

Пускаш нов албум навръх рождения си ден. От кои хора си – от тези, които обичат да го празнуват, или от онези, за които е просто поредният повод да се чуеш с всички роднини?

Обожавам рождения си ден. На 15 май тази година представих за първи път „Ин и Ян", събирайки на едно място най-важните за мен хора както в личен, така и в професионален план – приятели, колеги и хората, които харесват музиката ми.

Доколкото знам, албумът трябваше да се появи на пазара още миналата година. Успя ли да те ядоса цялата несигурност, която 2020-а донесе със себе си?

Така е, много от плановете на всички ни се промениха покрай пандемията. Имаше моменти, в които се чувствах адски безсилна и обезверена. В други се самонадъхвах, че не трябва да позволявам отчаянието да води. Използвах наложеното ми време без концерти максимално пълноценно – прекарвах повече мигове с близките си, репетирах, започнах да свиря на пиано по-често, да уча езици и т.н. Намирах светлина и в писането на нова музика. Ако албумът ми беше излязъл миналата година, щеше да звучи по съвсем различен начин. Благодарности към Веселин Ценов-Algoriddim, той е музикалният продуцент на „Ин и Ян", който наравно с мен работеше с много любов и отношение по всяка от песните. Много е хубаво да имаш съмишленици, с които да творите заедно. Накрая се озовах със страшно много написана музика и до последно се колебаех кои песни да влязат във финалната селекция.

Как реши да му дадеш името „Ин и Ян"?

В китайската философия „Ин и Ян" e концепция, която описва как две привидни противоположности се допълват взаимно и преливат една в друга. Теория за равновесието и хармонията. Този албум е писан и записван в два коренно различни периода – преди и по време на световната пандемия. Предизвикателствата пред екипа ми в „Монте Мюзик" бяха много и точно като бялото и черното на „Ин и Ян", съумявахме да намираме баланса между трудностите и радостите многократно, да се фокусираме върху доброто около нас, а не върху лошото.

Привличат ли се противоположностите наистина?

Могат само да се допълват.

Такава ли е ситуацията с теб и човека до теб?

Приличаме си в много отношения, вълнуват ни сходни неща. Това прави общуването ни в пъти по-лесно и много смислено.

Обложката на албума е доста интересна…

Създаде я Георги Касабов-NDOE. Той е страхотен не само като автор на музика, но и като художник и дизайнер. Относно визията на албума – аплодисментите са изцяло за него и фотографа Диляна Флорентин.

Коя песен от него те кара да си кажеш – „еха, аз я направих!!"?

„Опора". Това е изключително лична песен, която написах на един дъх преди няколко месеца в много труден момент за мен и близките ми. До последно не знаех дали ще имам смелост да я включа в албума, за да я чуят повече хора. Идеята ѝ е да бъде рамо, на което можеш да се опреш, когато ти е най-тежко.

Въпреки сериозния ти опит в шоубизнеса сякаш винаги си била здраво стъпила на земята. Имало ли е моменти, когато си се отдалечавала от нея?

Не си оставям много свободно време, че да се стигне до главозамайване. Избирам да се фокусирам върху това какво има да се върши, вместо да се потупвам по рамото за успехи в миналото. Винаги движещата ми сила е бил стремежът да създавам музика, а и чудесно знам къде е мястото ми спрямо световната музикална действителност, това е много приземяващо.

Какво всъщност може да те извади от кожата ти и да те накара да забравиш за усмивката?

Много трудно приемам, когато някой не държи на думата си или не проявява необходимите отговорност и уважение към хората, спрямо които е поел ангажимент.

С предишния албум отвори „нова страница", какво искаш да ти се случи сега?

Много ми се иска тенденцията с раздвижването на културния сектор да се запази. Да успеем да намерим баланса – да се съхраним физически, но и душевно в тези странни времена. Без култура сме загубени.

По-високо ли оценяваш моментите на сцена след месеците, прекарани вкъщи?

Не е имало и секунда, в която да не оценявам възможността да се качвам на сцена и да създавам музика. Трудно се описва усещането, което изпитваме като артисти, излизайки пред публика, трябва да се преживее. През май правим няколко страхотни концерта със симфонични оркестри под диригентската палка на Максим Ешкенази в шест български града. Ако все пак е имало някаква натрупана рутина, със сигурност съм се отърсила от нея в последните месеци и съм сигурна, че вълнението преди излизане на сцена ще е съвсем различно.

Какво прави Михаела, когато никой друг не гледа?

Танцува гола пред огледалото. (Смее се.)

Стига ли ти времето за всичко?

Разбира се, че не, но съм все по-добра в приоритизирането и успявам да ми стига поне за важните неща.

Най-големият успех да бъдеш успешен ли е?

Най-големият успех е да си щастлив.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

X