Достатъчен е един поглед към Instagram профила на Радостина Ганева, за да разберете, че тя снима. Толкова добре, че за стотни от секундата пристигаме в Исландия, Австралия и всички други екзотични локации, които самата тя е записала в личния си списък с магични преживявания.
Вдъхновени от работата ѝ, нямаше как да не я поканим за шестото издание на #BringTheBloggers, на което тя ще вземе участие в един от новите ни практически панели. Напомняме, че има много страхотни награди, така че побързайте да запазите мястото си с две имена на events@atticaeva.bg.
Денят е 19 юни, събота, локацията - Inter Expo Center, началният час - 13:30. Ще се видим там! Но нека преди това разпитаме @darostinta...
На #BringTheBloggers тази събота ще водиш практическия ни панел, посветен на изкуството на снимките. Как изглежда перфектният кадър в твоята глава?
Страхотно място по изгрев или залез. Мека, ефирна светлина с хиляди отблюсъци, море или вода за разкош и някоя птица, за да уловим движение, което винаги добавя живот.
Телефоните ни са все по-fancy, но достатъчни ли са за наистина хубава снимка?
Предполагам, че за повечето хора, да - за да запечатат момент с любим човек, кадър на щедрост или емоция. Красивите снимки са страхотни, но невинаги носят този личен елемент, който ни връща назад към преживяването. Не всичко трябва да е на всяка цена. Иначе е ясно, че за наистина невероятна снимка ни трябва фотоапарат и добър обектив, за да запечатаме картината, точно такава каквато сме я видели.
Колко e оптималното време за обработка след това?
Мога да говоря от личен опит. Обикновено ми трябват 20-30 минути, за да обработя една снимка, след което да копирам настройките върху другите от серията.
Мнението ти за #nofilter постовете?
Страхотни са, за да предадат реалността, но нека не бъркаме обработката на суровите файлове от фотоапарат и снимки, които се обработват в мобилните приложения за махане на бръчки, увеличаване на устни, раздалечаване на очи. Едното е необходимо, защото фотоапаратът снима базисно, за да можеш ти да пресъздадеш твоето усещане за мястото, докато другото е просто изкривяване на реалността.
Профилът ти е прекрасен и спокойно мога да кажа, че е наравно с тези на световните travel блогъри. Кои акаунти следваш самата ти?
Ох, благодаря! Изчервявам се. Следя различни профили, някои млади, талантливи момчета и момичета, които снимат природа с дрон и не само – @mr_alexantonov, @ralics, @gwartmotion, @only_you_can_save_mankind. От чуждестранните харесвам @lifeof_riley на Райли Харпър, който е статист във филми, но снима с Leica. За мода и лайфстайл - @jennymwalton.
Ако трябва да ни разкажеш за най-вълнуващото място, на което си била…
Активният вулкан в Исландия, който видяхме преди месец и на който ми е трудно да произнеса името, но това беше преживяване за цял живот. От онези, които те оставят безмълвни и дни наред след това си в безтегловност. За това помогна и преходът до билото, от което се виждаше вулкана – 33 хиляди крачки. Умората от преживяното беше сладка.
Как си представяш дестинацията, за която мечтаеш силно, но все още не си посетила?
Дива природа, eco-friendly място, напълно сливащо се с околния свят, храната - неземно вкусна, огряна от слънцето и току-що набрана.
Bio-то ти в Instagram казва, че си в търсене на „перфектното ястие". Сподели ни, открила ли си го?
Не, все още го търся и се надявам докато обиколя света да го открия, въпреки че ядохме доста вкусни неща в Австралия във farm-to-table заведения, които там са доста популярни. Местата сами отглеждат продуктите, които сервират. В Южна Африка също имаше страхотна храна. Общо взето, преди всяко пътуване следя внимателно къде могат да се намерят супер вкусни неща за опитване.
Спонтанен човек ли си или обичаш планирането?
Обичам планирането. Дава ми контрол върху събитията, а и с ограничен брой почивни дни е неизбежно. Всички наши пътувания, поне допреди пандемията, бяха надлежно разграфени и планирани от предходната година, но с изминалата година всичко това се промени. Вече не смея да правя планове и за месец напред.
По-трудно ли се случва работата ти в социалните мрежи, когато имаш две деца?
О, да, предполагам. Другите ми занимания почти не ми оставят време за активност. Обикновено споделям повече, когато пътуваме и имам време да разказвам, а и монотонността на ежедневието през останалато време не е най-интересното нещо за социалните мрежи.
Интересно ми е и напоследък питам всички – би ли скрила броя на харесванията си в Instagram?
Не. Цялата философия на социалните мрежи се крепи на точно тази формула за харесване и следване. Би било лицемерно да кажа, че не се интересувам колко човека харесват това, което правя. На мен лично ми служи за мерителна единица, нещо като пътеводител за това с какво мога да съм полезна на другите, какво те виждат ценно в това, което споделям.
Много хора се притесняват да говорят за възрастта, но под един от последните си постове споменаваш, че с наближаването на 40-те е дошло и желанието да направиш нещо значимо извън ежедневието и семейството. Какво точно?
Дълго време обмислях как да започна да допринасям по някакъв начин за обществото. Защото дори човек да живее добре и да се чувства успешен в това, което прави, извън собственото му семейство има толкова много други неща. Аз съм самоук фотограф, който снима, когато пътува. С времето съм събрала доста красиви снимки и много исках те да заживеят втори живот извън моя външен хард диск. Тогава ми хрумна, че бих могла да направя картички от тях и да провокирам хората да им се радват, като едновременно с това подкрепят значима кауза.
Обичам кулинарията, блогът ми е свързан с храна, имам и доста готварски книги - на Антъни Бордейн, на Дейвид Лебовиц. Преди няколко месеца пуснах книгите, които вече съм прочела, в групата Free Your Stuff Sofia във Facebook с желанието някой друг да им се радва. С мен се свърза една дама, която сподели, че е фен на блога и пожела да получи книгите за своите ученици от 8 "б" клас на СУ "Васил Левски”, гр. Ябланица. Тогава в разговор с нея разбрах, че нейните ученици изучават ресторантьорство. Знаех, че ще се зарадват на книгите. Изпратих ги заедно с голяма кутия бонбони и децата бяха възхитени. Когато ми хрумна идеята за картичките, веднага се сетих за класа на тази учителка и ѝ споделих идеята си. Тя каза, че имат нужда от професионална фурна за хляб и ако успеем да съберем средства за нея, ще могат да я ползват всички класове в същото училище. Това изглежда като материален подарък, но всъщност е надежда тези деца да възприемат кулинарията сериозно и да продължат обучението си след гимназията.
Няколко бързи въпроса. Изгрев или залез?
Залез. Не съм ранобудна. Най-добрите си неща съм писала след като градът утихне.
Шум или тишина?
С годините – тишина.
Лято или зима?
Лято, но прохладно като в София.
Онлайн или офлайн?
Офлайн, когато искам да изживея нещо сама. Онлайн, когато имам нужда да споделям, разказвам, търся съвет.
Това, което хората не знаят за мен е, че…
Работя на пълен работен ден и социалните мрежи са само за забавление.
Всичко за #BringTheBloggers Vol.6 ще откриете в официалната Facebook страница на събитието. Ще се видим там!
