Фотография: Валентин Даневски
Отварям Instagram и виждам как Юлиан Костов е пуснал куп кратки видеа, в които казва „благодаря" на поне 20 езика. Прави го, защото новият му Netflix проект „Shadow and Bone" доминира безпрецедентно световните класации на стрийминг платформата. Към момента на нашия разговор няколко дни по-късно, шоуто отново е номер 1, изравнявайки Bridgerton с място в 10-те най-успешни проекта. А Юлиан… той вече е звезда.
КАСТИНГИ, ПОЛЕТИ И АМБИЦИИ
В последните няколко години името му е все по-често срещано, работата му – все по-разпознаваема, а той – щастлив от случващото се. „Изключително доволен съм от реакцията на зрителите, на феновете, както и на новите почитатели, които шоуто създаде." Популярният сериал, който е само една от многото причини точно "българският Робърт Де Ниро" да бъде нашият Мъж на месеца, дебютира в каталога на Netflix на 23 април и вече отбелязва завидни успехи. Базиран е на роман от „Вселената Гриша" на Лий Бардуго, а продуцентите му стоят зад супер успешния „Stranger Things". Ролята на сърцеразбивача Федьор Камински идва по съвсем традиционния начин. Агентът му го изпраща на кастинг, а той остава доволен от свършеното. „Не е моя работа да се надявам, да се чудя и да тормозя психиката си". Тогава му се налага да лавира умело между Лондон и Града на ангелите, тъй като пътува за различни кастинги, включително и такъв с Лена Дънам за HBO. Въпреки че е трудно, защото сам покрива разходите за пътуванията, той дава всичко от себе си. „Казах си, че трябва да направя онова, върху което имам контрол. Да бъда на място, да ме харесат."
Образът на Федьор в книгите е сравнително второстепенен, но Юли получава шанс за повече екранно време. „Героят ми се запомня. Допадна на продуцентите и ме включиха в няколко епизода, промениха ролята, правейки я по-голяма. Всъщност Федьор е по-важен за втората книга, която би следвала втория сезон, ако имаме такъв." „Надявам се Netflix да преценят, че си струва, не само защото е гледан, но и защото качеството е добро". Той пък се е погрижил налице да бъдат и български субтитри - достатъчно впечатляващо и изненадващо. „Искам да докажем, че имаме пазар и колкото повече хора започнат да гледат извън пиратските сайтове, толкова по-голяма вероятност има тези компании да инвестират в родни истории."
МАРИЯ И УСПЕХЪТ, УСПЕХЪТ И МАРИЯ
Самият той го прави от началото. След като коментираме какво е намерило място в нашите лични to-watch списъци напоследък, темата някак отива към Мария Бакалова и Оскарите. Оказва се, че Юлиан е трябвало да бъде с нея на церемонията, но за съжаление, хваща Covid две седмици преди големия ден. „Това беше финалът, черешката на пътя, който започнахме заедно преди две години и половина. Увенчахме се с успех, с изключително добро мнение за нас в чужбина. Щастлив съм, че тя успя да изживее момента си на живо, а не виртуално." Приятелската и професионалната химия? Започва още с първата им среща. „Бяхме в Лондон, посрещнах я за кастинг. Разходихме се, хапнахме, преговорихме. След това влезе в една къща и се надявах да не става дума за трафиканти, както тя си мислеше. Слава богу, беше по-различно."
Двамата вече доказаха, че има място за източноевропейци сред големите имена в индустрията и са готови да продължат напред. „Обмисляме да продуцираме няколко проекта, някои от тях са мои оригинални идеи, други - по идеи на Мария, трети пък са сценарии от наши контакти или случайни хора. Докато тя снима „Bodies, Bodies, Bodies" сме се захванали да подготвим нещата, за да може да започнем да ги предлагаме на големите студиа." Да, той има и опит зад камера. „Продуцирал съм няколко късометражни филми в Лондон, дори игрален тук, в България. Справи се доста добре с оглед на толкова колко амбициозен бе сценарият спрямо бюджета, който имахме. У нас професионалистите са на такова ниво, че вършат работа от световна класа, а парите далеч не са като в Америка."
ПЪТЯТ ДОТУК И ПЪТЯТ НАПРЕД
Когато го питам не е ли ужасно странно да се явява на кастинг за роля с още ужасно много хора, Юлиан посреща въпроса ми с усмивка и лек смях. „Лео ди Каприо също е бил на кастинги с още поне 10 човека", а за него и Мария положението става едновременно по-лесно и по-трудно. „Хората са запознати с работата ти, имаш някакво име, някаква известност, някаква платформа, доказал си се. В същото време се състезаваш с хора с три номинации за „Златен глобус" или „Оскар" или пък с 25 филма в биографията си. Конкуренцията става все по-голяма, но това ме надъхва, а не притеснява." Понеже всички сме чували легенди за актьорското майсторство, не мога да не се запитам колко точно му е било трудно, преди да успее. „Първите няколко години бяха ужасни. Имал съм големи дупки в кариерата си, но единствените нереализирани актьори са тези, отказали се млади или преди да пробият. В момента ми се струва, че е било лесно през цялото време." Според него, ако искаш и учиш в тази посока, не може да сбъркаш. „Трудно е, когато няма примери за българи като мен, като Мария, които да ти вдъхнат надежда. Сега е по-лесно от гледна точка на пречупване на психиката, включително и за родителското тяло. На мен ми беше относително лесно, въпреки че родителите ми бяха притеснени какво ще се случи с хрумването да съм актьор. Научих се да не се притеснявам за пари и си казвах, че ситуацията ще се оправи, понякога в последния момент. Не знам дали съм бил късметлия или когато вярваш в нещо, то наистина се случва."
Ако съдим по думите му, това е тепърва началото. „Имам изключително грандиозни планове, но съм прекалено амбициозен и разпилян. Разбира се, приоритетът винаги е актьорската ми кариера, но имам намерение да режисирам, да създам собствена академия." Идеята е тя да стане номер 1 в Югоизточна Европа и не само да учи как да бъдеш най-добрия актьор, но и да разбираш мястото си в индустрията. Юлиан иска „учениците" му да са подготвени за онова, което ще им се случи във въртележката от кастинги, роли и сценарии, но и да не се чудят „ЗАЩО". Основната мотивация е артистите да се развиват в различни насоки – дублаж, видеоигри, YouTube канали и дори музика. „Искаме да ги обогатим и накараме да не разчитат само на едно нещо, докато стартират. Да се развиват, да не са пасивни. Това е много важно за мен - и в компаниите ми, и в личната ми философия за живота." Очевидно е открил правилната такава.
