Вержи, или Virginia Y, ако трябва да подходим строго професионално към началото на този текст, е фотограф. Снима, но и преоткрива живота. Учи се да харесва себе си, но ние вече я харесваме много. Това е и причината да я поканим за осмото издание на #BringTheBloggers.
Датата е 02.10 (събота), локацията - Inter Expo Center, а началният час ще бъде 13:30 ч. Входът към събитието е безплатен, но изисква предварителна регистрация на имейл events@atticaeva.bg.
Любопитният ни разговор с Вержи започва още днес. You know, останалите подробности за живота пред и зад камера ще научите от сцената. Очакваме ви!
Позволи ми да цитирам YouTube поредицата ти „Какво да правя с Вержи". Какво прави Вержи?
Накратко. Преоткривам живота на ежедневна база. Ако трябва да отговоря с повече думи – оказа се, че винаги съм искала да снимам. Направих го, но докато работех за тази мечта пораснах като човек и жена. Продължавам със снимането, ясно е, това съм си аз, но пробвам и всякакви нови неща. В момента съм се оставила по течението и като цяло се радвам на живота. Експериментирам и се старая постоянно да излизам от зоната си на комфорт, което може да е страшно за хората по принцип, но на мен ми носи невероятно и прекрасно усещане.
Според bio-то ти в Instagram си „creator със странно чувство за хумор". Как да го разбираме?
Съвсем буквално. (Смее се.)
Спомняш ли си момента, в който реши да се изявяваш по-широко в социалните мрежи?
Началото на пандемията. Помня, че идеята за предаването „КАКВО ДА ПРАВЯ... с Вержи" се появи в главата ми много по-отдавна, но все нямах време или си намирах разни оправдания. Когато всичко затвори и се видях със свободни 60 мин., си казах „ОК, време е". Някак успявам да си намеря работа и това ми помага да не полудея. Или пък точно това ще спомогне накрая да изперкам съвсем. Моментът след решението обаче беше по-ключов за мен. Тогава разбрах три неща. Не ти трябва аудитория от милиони, а просто правилните хора, с които да имаш смислен разговор, общо мислене и позитивна настройка. Не можеш да знаеш колко добра е дадена идея, докато не ѝ дадеш свобода. Твоето ежедневие за теб е нещо нормално, но тъй като никой друг не го изживява – за останалите хора може да бъде много интересно.
Помагат ли ти Facebook, Instagram и YouTube при работата като фотограф?
Мисля, че социалните мрежи са доста голям плюс, но не са нещо задължително. Ако си наистина добър в това, което правиш, но имаш малко последователи – рано или късно ще се увеличат. От друга страна, ако имаш адски много последователи и въпреки това не те бива, навярно ще имаш късмет няколко пъти, но клиентите в крайна сметка идват заради добрия продукт и невъзможността да си свършиш подобаващо работата ще надделее.
Казваш, че фотографията е нещото, с което винаги си искала да се занимаваш.
От първия момент, в който докоснах фотоапарат, още преди гимназията, знаех, че искам да снимам или по някакъв начин да съм свързана с изкуството на снимането, без значение дали ще бъда фотограф, оператор или режисьор. Щастливо обстоятелство беше, че завърших такава гимназия, без дори да знам в какъв профил ме приемат.
После имаше много, много, много работа. Изненадващото е, че след доста години разбрах, че нямам нищо против да стоя пред камерата.
Кой снима теб?
През повечето време се снимам сама, което е много, много по-различно от това да снимаш някой друг. През част от времето съм много щастлива и благодарна да ме снима моята половинка.
Колко често се случва да се харесаш от първия път?
Все по-често, за което има две причини. Порастването – просто се уча, старая се да полагам ежедневния усилия и да се харесвам каквато съм. Другата са триковете, за които мисля да разкажа на #BringTheBloggers.
Ще ни издадеш ли предварително - има ли такова нещо като перфектна снимка?
Има, безспорно, дори не е една, но е различно за всеки. За клиента обикновено е тази, която продава и отговаря на брийф-а. За човека, който си прави портрет – снимката, на която изглежда най-добре. За друг може да е снимката от сватбения ден на родителите му. И в живота, и в изкуството, всичко е много индивидуално, но за мен снимките са магия, защото запечатаният момент не може да бъде повторен, никога няма да е същият. Дори разликата да е в секунди.
Да разрешим дилемата веднъж и завинаги. Дори последният модел телефон не може да победи професионален фотоапарат, нали?
Знам, че очакваш друг отговор, но наистина не мисля така. Неповторимото е емоцията, независимо дали тя е уловена в снимката или самата снимка ти носи емоция. Няма значение дали е запечатана от телефон, апарат или кибритена кутийка (съвсем възможно е да си направиш фотоапарат от кибритена кутийка, между другото). Ако все пак става дума за реклама на бутилка – да, по-добре вземи фотоапарат, но преди всичко се погрижи светлината ти да е както трябва, тя е по-важното.
Искаме снимка, намираме перфектен фон, разполагаме с хубав стайлинг. Какво правим с ръцете?
Вечният въпрос, нали?! Има доста опции, честно казано – стайлингът може да помогне много. Можем да си хванем очилата, чантата, да бръкнем в джоба, да отметнем коса, да ги разположим във въздуха. Смятам на събитието да покажа нагледно.
Снимала си списания, рекламни кампании и какво ли още не. Какво не си снимала все още?
Слон. А бих се радвала! Предупредих за странния хумор...
Била си гост на #BringTheBloggers. Сега като участник на сцената...
Вълнувам се ужасно много. Изключителен фен съм на събитието и нямам търпение! Надявам се хората да си приготвят всички въпроси за пози, за това как се прави предаване в YouTube, за стартирането на влог. Повече от готова съм да споделя опита си, а и много обичам да общувам с хора. Надявам се участието ми да се прероди в дискусия, било то и по време на коктейла.
Повече информация за #BringTheBloggers Vol.8 ще откриете в официалната Facebook страница на събитието.
