Фотография: Теди Грозданов
В края на миналата година Дара Екимова спечели статуетка „Жена на годината" в категория Музика. Оттогава насам, по нейни думи, са се случили „много неща". Дара издаде сингъла си „Война", който и до този момент продължава да е в топ 10 на най-излъчваната музика в България. Завърши средното си образование, похвали се с това, че е приета в университет, работи върху нови парчета, сред които е „Последен дъх" - поводът да се срещнем, да поговорим и да споделим разни виждания за съдбата, любовта и връзката помежду им.
"Когато сърцето ми пее за нещо, което съм преживяла, няма как да не го споделя в музиката си", споделя Дара
Първите думи от текста на парчето ме подсещат за скорошен разговор в офиса. Коментирахме как понякога срещаме хора, които сякаш сме познавали в целия си живот досега. Случвало ти се е, нали?
О, да, определено. Точно такава среща вдъхнови „Последен дъх" и до ден днешен, три години по-късно, съм с човека, за когото написах песента.
Имате интересна история...
Да, така е. Познаваме се от гимназията, засякохме се за година. Един ден през лятото на 2018-а получих видеосъобщение от него. Беше записал радиото в колата си, което излъчваше „Синьо". Попитах го нарочно ли ми го изпраща, а той ми отвърна, че просто много харесва тази песен, но нямаше представа каква е и на кого е. Останалото е история.
Как взе решението да разкажеш любовта ви в песен?
Всичко, което се случва в личния ми живот, е неизменно вдъхновение. Този импулс се превръща в красиво разказани истории.
Вярваш ли, че щастието обича тишината или мислиш, че всеки трябва да показва ясно на света кога е на седмото небе?
По-скоро съм привърженик на първото твърдение, но когато сърцето ми пее за нещо, което съм преживяла, няма как да не го споделя в музиката си.
Предполагам, че случки като тези със сигурност те убеждават в плановете на съдбата.
Знам, че всичко се случва с причина и там някъде вече е написано, но нека не забравяме, че ние сме тези, които вземат решенията и носят отговорност за действията си.
Значи си на мнение, че сродните души съществуват, а не са просто красиво разбиране от романтичните комедии?
Вярвам в съществуването на сродните души и в това, че се срещат не само в един живот. Вярвам и в знаците, които Вселената ми оставя.
За коя любов си струва човек да прави всичко по силите си?
Истинската!
Моля те, кажи ми колко време работихте по видеото, тъй като финалният резултат е ТОЛКОВА впечатляващ.
Благодаря ти за думите! Подготовката за видеата, които снимаме с Бойко Щонов, е доста сериозна и отнема определено време. Заснемането също, както и постпродукцията, върху която той работи. Не се заемам да ти казвам сумарно колко прави това, защото няма значение. Важното е, че с професионалист като Бойко Щонов се работи страхотно, колкото и трудни да са задачите. Истината е, че всички се стараем много, за да изглеждат и звучат песните по този начин. Благодарна съм на Искрен Тончев-Искрата, който е страхотен музикант и композитор. Никола Флоридов, който успява да изгради стайлинга и стилистиката по уникален начин, Георги Петков, с когото имам възможността да работя за първи път, но каквото и да кажа за него ще е малко, защото е неповторим човек. Изпълнителният продуцент Слав Ламбринов, операторът Калоян Игнатов, целият екип, моята майка и продуцент Ива Екимова, екранният ми партньор Ник Николаев, приятелите ни, които ни подкрепиха и разбира се, партньорите, които ни се довериха. Толкова съм щастлива и благодарна.
"Приемам ролите с голямо вдъхновение, защото винаги научавам нещо ново"
Как всъщност решихте да въплътите концепцията с пришълците, НЛО и sci-fi мистиката?
Бойко има страст към Sci-Fi стилистиката, аз също съм фен. Идеята на „Последен дъх" е предисторията на „Война". Самият той създаде „Война" с почит към режисьора Стенли Кубрик и неговата класика „2001: Космическа одисея" от 1968-ма, заснета по сценарий на Артър Кларк. Немският научнофантастичен „Метрополис" от 1927 г. и превръщането на жената в робот са друга част от вдъхновението. Така решението дойде някак естествено.
Често влизаш в роли за своите проекти. Предизвикваш себе си с тях, нали?
Да, всеки път Бойко Щонов ми отправя предизвикателства да влизам в роли и ги приемам с голямо вдъхновение, защото винаги научавам нещо ново и съм все по-смела в тях. Смятам, че професията го изисква.
Мислила ли си вече за албум или още не е дошло времето?
Това е следващата стъпка, но има още някои цели по пътя, които трябва да реализирам първо.
Какво искаш да правиш до последен дъх?
Музика.