Фотография: Личен архив
Като дете обожава балета, но завършвайки гимназия, разбира, че няма да стане професионална балерина, нито фармацевт, какъвто е първият й избор на образование. Умее да рисува, нещо важно за един успешен професионален гримьор, и си дава сметка, че сцената ще й даде близостта до изкуството, с което е отраснала… С диплома от може би най-престижното училище за сценичен грим в света – L’Institut Тechnique du Мaquillage de Paris, Емилия Симова прекарва години на терен и в „екшъна" на редица френски филми, докосвайки се до световни и европейски величия, за които говори рядко, защото професионалната етика го изисква. Само за GRAZIA тя разказа какво е да си от другата страна на обектива, с четката и отговорен за целостта на образа, който се ражда на големия екран.
Ти си българка, прекарала по-голямата част от живота си във Франция – страна с изразено отношение към красотата… оказа ли средата там въздействие върху избора да се занимаваш професионално с грим?
Със сигурност животът и средата във Франция, особено в Париж, са повлияли на избора ми. Там културните събития и възможностите за изява в изкуството са многобройни. Гримът не беше детската ми мечта, а по-скоро откритие. Първоначално се бях посветила на балета, първата ми любов. Учех в специализиран колеж L’école des enfants du spectacle (в превод, Децата на спектакъла, б.р.), където учениците изучаваха и практикуваха различни артистични дейности. В класа ми имаше не само балетисти, но и музиканти, актьори, фигуристи, циркови артисти… Израснах в артистична среда и ми беше ясно, че ще избера професия, свързана със сцената. Обичах също да рисувам. Когато открих артистичния грим, разбрах, че той може да комбинира всичко това. В Париж се намира едно от малкото професионални училища за сценичен грим, мода и специални ефекти L’Institut Тechnique du Мaquillage de Paris, основано от един от пионерите в професията във Франция, Aida Carange. Да получа професионално обучение и диплома оттам бе уникална възможност за мен. Професията „гримьор" е все по-популярна, но когато започнах, имаше много малко учебни заведения за артистичен грим и всички бяха частни.
Смяташ ли, че красивите хора нямат нужда от грим или че генерално гримът може да направи всеки красив?
Красотата е твърде субективна... Но в едно съм убедена, ролята на грима е да подчертае и изнесе на преден план красивото в нас. Дори да е почти незабележим. Впрочем, колкото по-незабележим, толкова по-ефектен. За предпочитане е да чуеш: „Колко добре изглеждаш днес!", вместо: „Много добре си се гримирала". Гримът е като бижу или аксесоар, който всеки преценява как и в какви обстоятелства да носи.
Какво е отношението на французите, които са известни с техния casual chic, по тази тема?
Минималистично. Повечето ми клиентки желаят съвсем натурален, лек грим, за всякакъв повод. Перфектен тен, структуриран… дискретна очна линия и добре оформени мигли. Nude цветове за устните. Дори за по-специални случаи гримът е възможно най-умерен и изтънчен. Изключение правят по-младите поколения, израснали с нов тип икони, медии и стандарти. Вдъхновени от любимите си инфлуенсъри и YouTube tutorials, те се интересуват от нови продукти, техники, тенденции и не се страхуват да експериментират.
Имаше ли конкретна житейска ситуация, която те подтикна към кариера в сферата на грима?
Да. Бях посетила един експо център за изобразителни и приложни изкуства. Наблюдавах демонстрация на студенти от гримьорско училище за специални ефекти. Работеха върху реплика на „Пришелецът". Докато ги гледах, си казах: „Трябва да опитам това!". Прибрах се вкъщи, извадих всякакви пластилини и материали, които имах, и започнах да експериментирам. Няколко месеца по-късно напуснах университета, където се бях записала без особено желание в специалност фармация, и кандидатствах в Institut Technique du Maquillage de Paris. Минаха 15 години от този момент и все още се захласвам по грима. (Усмихва се.)
Имаш значителен опит в сферата на театралния грим и този за кинопродукции… какво си спомняш от първите си проекти в тази сфера, кой и как те покани да се включиш?
Съвсем постепенно навлязох в тези сфери. Отначало работех като стажант-асистент на главните гримьори в Opéra de Paris или като back up в големите кинопродукции с много статисти. Не беше лесно, работех нонстоп, без почивни дни и срещу минимално финансово възнаграждение. Едновременно, за да компенсирам, гримирах и за веригата магазини Sephora или като make up representative за Dior make up. Постепенно шеф-гримьорите започнаха да ме ангажират по-редовно. Понякога ми предлагаха да ги замествам. Така се запознах с различни технически екипи, създадох си контакти и постепенно успях да намеря мястото си в тази малка и затворена среда. Започнах да работя редовно за някои продукции. Режисьори или актьори се обръщаха директно към мен за новите си проекти. Възможността да съм поливалентна и да се адаптирам към различни изисквания спрямо грима (включително и в специалните ефекти, за които професионалистите са помалко) също много ми помогна. Най-голямото предизвикателство обаче беше да спечеля доверието на хората, с които работя за първи път. Останеха ли доволни от работата ми, те винаги ме търсеха отново.
Кое е най-трудното, но и най-интригуващото във филмовия грим?
Едно от предизвикателствата е гримът да остане незабележим. Трябва да е перфектно нанесен и не много „тежък", за да изглежда естествено на екрана. Днес с HD резолюцията наймалкият дефект или прашинка са видими за човешкото око. Работата на гримьора трябва да е изрядна: нанасянето на фон дьо тена, матирането така, че да не се усеща пудрата, цветовете и светлосенките спрямо осветлението… Обикновено по време на подготовката на филм, се организира среща с режисьора, главния оператор и актьорите. Тестваме грима под различни осветления за оптимален ефект. Понякога трябва да се изработват и протези, съобразени с лицето и морфологията на актьора. Това е по-сложен процес, свързан с моделиране и скулптурни техники. Друг важен аспект е работата и отношението към актьора. Той трябва да се почувства спокоен, да ни има доверие. Да усети добронамерен човек до себе си, с когото ще прекара по-голямата част от подготовката си и последните минути, преди да влезе на сцената или на снимачната площадка. Връзката между актьора и неговия гримьор е изключително важна. Гримьорът не само трансформира актьора, той е и негов приятел, довереник, обгрижва го с внимание и е винаги наблизо.
По колко време прекарва един гримьор на терен? Колко по-рано от актьорите трябва да е там и колко пъти, по време на дубли, трябва да освежава грима на лицето на актьора?
Времето спира, или по-скоро протича по необичаен начин на терена. Човек губи представа, особено когато снимките са в студио или във вътрешен декор. За всеки от екипа има определен час за начало и край на работния ден (началото се спазва стриктно, краят – невинаги). Гримьорът е един от първите на място. Аз отивам поне час предварително. Така имам време да организирам и подредя гримьорната, да прегледам и анализирам планираните за деня сцени, да подготвя необходимите материали и евентуално след това да поздравя колегите от екипа. Когато дойде актьорът, имаме ограничено време за подготовка: костюм, грим, коса... Трябва да сме суперефикасни, защото когато всичко е готово на сета, целият екип чака само нас и това създава доста напрежение. По време на снимките, ако е възможно, винаги следя кадъра. Наблюдавам дали гримът има нужда от освежаване, дали кожата не блести прекалено много, дали с определено осветление не трябва да се коригира нещо. Вниманието ми е константно и трябва да съм в готовност да ме повикат за touch ups или ако актьорът има нужда от нещо. Денят приключва в момента, в който актьорът напусне студиото. Но дори тогава всичко трябва да се почисти, подреди и подготви за следващия ден.
Сподели ми, че си гримирала Моника Белучи – звезда от световна величина, какво беше усещането да се докоснеш лично и като професионалист до нея?
По принцип избягвам да споделям кои личности съм гримирала и детайлите, свързани с тях, защото смятам, че това е част от процеса на работа и трябва да се запази известна дискретност. Но със сигурност срещата с нея ми остави положителни емоции. Генерално усещането да се докоснеш до световноизвестни актьори винаги е свързано първоначално с малка доза адреналин. Но впоследствие често откриваш съвсем земни и естествени хора и контактът с тях става по-лесен и непринуден. Без значение кой влиза в гримьорната и колко известен е, винаги подхождам с уважение и усмивка.
Най-интригуващите филмов и театрален образ, по които си работила като гримьор?
Филмов: може би главната героиня от последния филм, за който гримирах – Haute cuisine. Предизвикателството беше в еволюцията на образа, който постепенно трябваше да деградира от нежна млада героиня към анемично момиче на ръба на смъртта. Но запазвайки определена от режисьорката естетика. Персонажът наподобяваше Нина от The Black Swan, но в съвсем друг контекст. В този филм гримът, съчетан с оригинално осветление, придаваше голяма доза мистерия на образа. В театъра, бих казала, маските и чудовищните образи, които създавах в продължение на няколко години за парижката туристическа атракция Le Manoir de Paris.
Доколко гримът помага и на нас, обикновените хора, да влезем в образ?
Гримът ни „облича". Ненапразно някои от нас никога не излизат без грим. Този по-идеален образ вдъхва известна увереност и самочувствие. Обикновено другите го забелязват и подсъзнателно ни асоциират с него. Случвало ми се е да отида на работа без грим и да ме питат: „Всичко наред ли е? Да не си болна?", до такава степен хората са свикнали да ме виждат в „по-добрата" ми версия. (Смее се.) Гримът може да е ежедневна рутина, като униформа, но може и да е творчество и удоволствие – тогава образите се менят и впечатляват повече.