Фотография: Личен архив
"Ако човек овладее езика на музиката, целият свят е в ръцете му – всеки може да го чуе и разбере. Музиката учи на дисциплина – особено младите, защото за усвояването на един музикален инструмент са необходими изключително много време, постоянство и труд", така един от най-успелите български джазмени Боби Вълчев обяснява на все още неизкушените от музиката необходимостта да влизаме в досег с това изкуство. Защото то ни прави по-сензитивни, развива концентрацията ни и в същото време ни зарежда с положителни емоции. Дори да не притежава отличителна дарба, всеки може да почерпи от ползите на досега с нея, убеден е Боби, който вече 12 години преподава на големи и малки ученици в Дубай. Мечтата му обаче е да създаде своя школа тук, в родината, където да предава любовта и знанията си в материята на младите и „жадни за информация" таланти.
Обучението на деца с терапевтична цел е част от работата ви като музикант... колко важно за едно дете е да се занимава (дори само любителски) с музика?
Да, това е неизменна част от работата ми, защото, когато преподавам и уча някого, уча и себе си. Помагайки му, помагам и на мен самия, имам възможността да видя нещата от друга гледна точка. Припомням си какъв съм бил аз и това е изключително интересно. Като малък също съм търсил най-подходящия учител, който да ме научи на нещата, които харесвам в музиката, но това невинаги се случва в музикалните училища, консерватории или академии. Понякога човек трябва да търси друга алтернатива – действащи музиканти на сцена, учейки от тях дори само със слушане и гледане. Аз самият съм бил „жаден" за информация – това ме вдъхновява да помагам и на младите таланти сега. Важно е детето да се занимава с музика, дори само любителски, защото тя е безценна енергия, универсална в целия свят. Музикалният език е един за всички, ако учиш английски, руски или друг език, то в някои държави ще те разберат, но в други не. Ако човек овладее езика на музиката, целият свят е в ръцете му – всеки може да го чуе и разбере. Музиката учи на дисциплина (особено младите), защото, за да усвоиш един музикален инструмент, трябва да отделиш изключително много време, постоянство, труд – хубавото на тази дисциплина е, че не е по условие, защото „трябва"… тя ти дава резултати, които чуваш, чувстваш, виждаш как ставаш по-добър, което пък те зарежда да бъдеш още по-дисциплиниран и да се учиш още повече. Именно затова е важно всяко дете, дори да няма много талант, да се занимава с музика под каквато и да е форма. Особено в днешно време, когато децата прекарват изключително много време пред компютъра и телефона и все по-малко използват истинските социални контакти. Музиката е нещо, което остава непокътнато, нещо което, ако можеш и имаш, никой не може да ти отнеме.
Зная, че свирите от ранна възраст, помогна ли ви музиката по някакъв начин, разреши ли проблем, с който сте се борили към онзи момент?
Музиката е била винаги част от моя живот, страстта ми към нея е толкова голяма, че никога не съм я търсил за лекарство. Аз съм „погълнат "от нея, тя винаги е била тук. Все пак усетих нейната помощ, когато имах един много тежък период в живота си – паник атаки, тежки емоционални състояния, тогава нито един доктор не успя да ми помогне. Единствено музиката, която обичах да правя, ми помогна да „прелетя" над негативните емоции, болестите и всички неблагоприятни състояния към онзи момент. Музиката беше една много важна и неизменна част.
Живеете и работите в Дубай. Какво е отношението на хората там към музиката, и поконкретно към джаза, с който сте разпознаваем за българската и световната публика?
От много години живея и работя в Дубай, с огромна изненада открих, че джазът е неизменна част от едно хубаво заведение, независимо какво е то. Тук джазът е „стандарт" – много високо оценен, което ме прави истински щастлив, защото това е моята музика.
Там ли се роди за първи път идеята ви за школа, в която обучавате деца на музикален инструмент, и какво ви вдъхнови за тази инициатива?
Идеята да преподавам се роди много, много отдавна, още когато живеех в България. Когато бях малък, беше наистина трудно да намериш преподавател, който да те научи да свириш като американците на тромпет. Като чуех техен запис, направо се побърквах, чудех се как е възможно да се свири така на този инструмент – това не ми даваше мира, по цели нощи слушах записите им, за да събирам информация. Аз минах по този път и е наистина много трудно човек сам да се учи. Когато намирах хора, които да ми помагат и да ми показват правилния път, наистина бях щастлив. Представях си, че и други хора са в моята ситуация, а аз вече съм пораснал, имам опит – мога да го предам, своите знания и умения, това би ме правило истински щастлив. Вярвам, че това са енергия и знания, които трябва да се предават. Процесът не бива да спира. Чувствам се наистина добре, когато науча и покажа самото усещане, когато нещата се получават. Тук преподавам в училища на студенти, като давам и частни уроци, имам ученик на 77 години – това е наистина изключително и ме мотивира. Преди около година се роди и идеята, когато се прибера в България, да направя школа...
С какво е по-лесно човек да реализира подобен проект в Дубай в сравнение с България?
В Дубай работя в голяма компания, в която съм ключова фигура. Ще се възползвам от натрупаните там опит и знания и с огромно удоволствие ще ги предам и реализирам в България, където искам да създам своя школа един ден.
Разкажете ни за учениците си и целите, които си поставяте заедно?
Имам голямо разнообразие от ученици. От 5-годишни деца до 77-годишен тромпетист – това наистина ме вдъхновява, показва ми, че за музиката няма граници. Във всеки живот тя има различно значение, някои са професионалисти, други не са или нямат толкова голям талант, но въпреки това обичат музиката, имат желание да се научат да пеят, да свирят и в това няма нищо лошо – музиката е за всеки, развива най-различни качества у човек, които могат да му бъдат полезни занапред. Имам ученици от цял свят, толкова различни помежду си, но това, което ни обединява, е нашата обща цел, а именно музиката да забавлява и удовлетворява този, който я създава. Само тогава тя радва и хората, които ще я чуят. Разбира се, целите са според нивото на всеки ученик, с тези, които се занимават професионално, имаме цели на академично ниво, но за мен най-важната цел е удоволствието, мога да дам пример с момче, което едва пееше в началото, но имаше огромно желание, дори след два урока достигна много високо ниво и продължи, вече е голям и записва музика. Имам пример и с друг ученик от Индия, който благодарение на желанието и упоритостта си към днешна дата записва албуми в страната си.
Как ще разширите дейността си и ще случвате подобни проекти в България?
След дванадесетгодишния ми опит в най-голямата музикална школа тук, в Дубай, вярвам, че мога да реализирам подобен проект и в България. Форматът е да създам нещо свое, подкрепа бих приел от всеки, който има сходни идеи с моите и вярва, че опитът и знанията трябва да се предават. Една алтернативна форма на обучение, която да е поинтересна от традиционната. Бих бил истински щастлив, ако има такива хора, тогава ще може да създадем нещо по-голямо.
Твърдите, че „музиката лекува всичко" и е особено благоприятна като занимание за хора и деца с вродена форма на аутизъм, каква е причината за това й въздействие?
Това не е само мое твърдение, това е научно доказано. Музиката е единственото нещо, което активира толкова много центрове в мозъка, именно това помага на хората с аутизъм да изразяват емоциите си по-пълноценно.
Колко време е необходимо, за да забележим първите положителни резултати при хората с подобни състояния?
Индивидуално е, но не отнема много време. От първия урок се вижда пробуждането и промяната в тях, вече от самото дете зависи колко време ще отнеме да възприеме техниката на пеене или свирене на инструмент, обикновено се случва за две-три седмици.