Фотография: bTV, личен архив
От началото на есенния телевизионен сезон Петя Дикова отново е в ефира на bTV. Широко усмихнатата водеща застана рамо до рамо с Мария Цънцарова и всяка неделя разказва теми, привлекли вниманието ѝ не само като професионалист, но и като майка. Израснала в семейството на телевизионни персони, Петя смята, че е "лицемерно", ако не дава отговори на въпросите, които задава на другите. Разбрахме, че не обича да започва изреченията си с "аз", че малкият ѝ син също е в телевезията, но най-вече, че ни липсваше да я гледаме на екран.
Как се чувстваш в екипа на „Тази събота и неделя"?
Много благодаря за чудесния въпрос. Изключително приятно е да работя с „Жена на годината" Мария Цънцарова. Отдавна я следя и не си бях представяла, че един ден ще имаме общо предаване, каквото е „Тази неделя". За продуцент имаме един от най-доказаните професионалисти у нас – Ралина Тропанкева, което е гаранция за изключителни гости, вълнуващи теми, любопитни репортажи и завладяващи интервюта.
Това ли да очакваме от теб в предаването?
Знаете ли, аз съм доста скромен човек. Сигурно често не личи, но е така. Не обичам да започвам изреченията с „Аз”, не обичам гръмки и високопарни заявки за работата си, затова само се надявам темите и гостите, които разработваме с Ралина, да са интересни, вълнуващи, любопитни, полезни. Ако може и да са забавни, значи сме си свършили работата.
Нямам търпение да разкажем нови истории за качество на живот, психично здраве, превенция на репродуктивни проблеми, профилактика на женски болести като рака на гърдата – които, хванати навреме, могат да бъдат лечими. За мен е много важно да даваме пример на онези дейни дами пред екрана, които се колебаят дали да станат майки или не. Затова с много любов създадохме поредицата „Стола на мама", в която вдъхновяващи жени със забележителни кариери показват, че децата и работата могат да вървят ръка за ръка.
"Знаете ли, аз съм доста скромен човек. Сигурно често не личи, но е така"
Какво е човек да работи в неделя?
Отвъд всякакви любезности, добрата химия с Мария и Ралина прави дори работата в неделя да не изглежда толкова страшна, колкото звучи. Подкрепяме се, допълваме се и не спираме да се смеем. Имам примера на тати, който десетилетия наред работеше в събота и неделя, така че съм свикнала от малка. Освен това, в кариерен план, си давам сметка, че в момента разполагам с повече ефирно време, в което да развивам темите и гостите, които интересуват зрителите, но вълнуват и мен. В личен план съм късметлийка, че децата спят до късно в неделя, а и че Илиян е изключително отдаден баща. Докато станат и поиграят с влакчетата, багера или кончетата, аз съм се прибрала.
Да разбирам, че той гледа децата, когато си в телевизията?
През седмицата имаме железен график, в който нашите родители любезно предлагат свободното си време. В събота сме заедно, а в неделя до обяд в къщата е мъжко царство.
Големият ти син вече разпознава ли те на екран?
Да, но тъй като той вижда и баща си, и моите родители на екран, мисля, че просто приема телевизията за най-масовата професия на света. Дори като го попитате какво работи, Сашето казва: „И аз съм в телевизията". И в тази връзка, за съжаление, невинаги успяваме да ограничаваме екранното време до 15 минути на ден, каквато е препоръката на педиатрите за до 3-годишните.
Какво, според теб, се е променило в медийната среда за последните няколко години?
Много от „хората на изкуството", които допреди двете деца, бяха основният фокус на професионалните ми интереси, вече имат по-малко хубави новини. Пандемията ограничи почти всички сфери на културния живот – от масовите прояви и концертите до ограничения брой публика и големите затваряния. Средата се промени и защото дигиталното съдържание набра още по-голяма скорост, оттук темите като фалшиви новини и свобода на словото станаха още по-чувствителни. Освен това, в медиите сега има и много хора, продукт на интернет или риалити формат.
Трябваше ли ти някакъв период на адаптация след майчинството или бързо влезе в темпото на работа?
По-скоро второто. Докато през първите ми месеци с Александър исках да се отдам само на него и Илиян, не си вдигах телефона, отказвах ангажименти и занемарих приятелствата си, с бебето Илиян имах съвсем непозната потребност да работя и лека-полека да се връщам към онзи живот преди децата. Филми, книга, подкаст, национална кампания за „Модерно родителство", и други ангажименти ми показаха, че деца+работа е възможна комбинация, въпрос на стриктна организация, бързина и понякога ставане по тъмно, за да се справиш с всичко. Но пък животът става още по-смислен и пълноценен.
Каква е Петя като майка и Петя като водещ?
Първата изисква към другите, втората – към себе си.
Доста популярни личности крият подробностите за личния си живот. Вие сякаш не сте от тези, обвити изцяло в мистерия...
За другите не знам, но аз самата съм в семейство, чийто живот е бил на показ през годините, независимо дали сме го искали или не. Затова от малка съм свикнала с вниманието и отговорността, които вървят ръка за ръка с популярността. В много отношения пораствах пред очите на публиката. Напълно нормално е да дойде момент, в който да се влюбя, да искам да създам семейство, да пътувам с децата си… След като в ролята си на водещ аз разпитвам гостите ни за техния живот, мотивирана от интереса на публиката, би било лицемерно ако аз крия отговорите на въпроси, които задавам на другите.
Ето например, с Илиян приехме поканата на Storytel да направим подкаст, в който говорим по теми, които ни вълнуват - отношенията между мъжа и жената, родителството, еманципацията, критериите за красота, бърнаута и клишетата. Понякога спорим, понякога се смеем, но се радвам, че на слушателите им допада.
Какво от опита на дете на популярни личности ще опиташ да предадеш на вашите деца?
Научила съм се да работя двойно повече заради името на родителите ми, а и заради моето собствено. Научила съм се с труд и усърдие да опровергавам етикета на „ама тя е тук заради техните". Рядко, но все още ми се случва да попадам в капана на „Какво ще кажат хората?". Ще се опитам да науча децата си да не се съобразяват с това. Ще се опитам да ги направя достойни и добри. Както казва Джон Ленън: „Като порасна, искам да съм щастлив". И аз искам това за тях.
Какво правиш всяка събота и неделя? Извън участието ти в „Тази събота и неделя"...
Правя сандвичи, пасирам плодове или ги режа на парчета за из път, пътуваме сред природата, караме колело, плуваме или пък се излежаваме с дълга закуска с гушкане в леглото. И правим всичко по силите си децата да са добре – което ни е и работа на пълен работен ден без почивка. (Смее се.)