Фотография: Вероника и Радостин Любенови
Ако историята на Мария Хотън е книга, то особено неприятният герой в нея (сещате се, онзи, който бихме искали да фраснем) е диабетът. Мария открива състоянието си през 2016 г., но нито за миг оттогава насам не му е позволила да вземе превес или да я дръпне далеч от осъществяването на мечтите ѝ. Родена е в България, но последните няколко години е по-възможно да я срещнете някъде из Щатите, Гърция, Австрия или Холандия. Ние я открихме в Македония, където е със съпруга си Дейвид.
От съвсем скоро Мария е посланик на инициативата #SeeDiabetes, стартирана от Ник Джонас. Нейната цел е да повиши осведомеността относно проблема, за който говорим подробно в следващите редове. Струва ми се обаче, че изводите е добре да си направите сами. Малък hint: безумно е да измисляш оправдания и да спираш, просто защото мислиш, че ТАКА трябва.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ИСТОРИЯ ЗА ПЛАНИНАТА, ХРАНАТА И ВЯРАТА
"Родителите на мой близък приятел му бяха забранили да общува с мен, защото си мислели, че е заразно"
Как би се представила на някого, който не те познава?
Казвам се Мария, на 23 години. Едно от любимите ми неща е да пътувам и да се запознавам с нови и интересни хора. Занимавам се с графичен дизайн, уча и маркетинг в Нов български университет. Усмихната съм, мечтая, искам да постигна целите си и работя по въпроса. През лятото се омъжих и съм много развълнувана за тази нова част от живота ми.
Причината да си поговорим е инициативата #SeeDiabetes, стартирана от Ник Джонас.
Част съм от кампанията, която стартира в месеца на информираността за диабета. Целта ѝ е да се повиши осведомеността относно предизвикателствата, пред които са изправени хората с диабет в България, а и по света, докато се опитват да получат достъп до нужното лечение. Популярният изпълнител Ник Джонас използва Instagram, за да помогне на хората по света да научат повече за диабета, представяйки в канала си историите на пациенти от цял свят. В България се включихме общо шестима. Ние също споделяме историите си и разказваме какво е това да живееш с диабет. Разказваме и за начините, по които се справяме със състоянието, докато продължаваме да постигаме мечтите си.
Доста активно коментираш проблема. Кога го откри?
Разбрах, че имам диабет тип 1 през 2016 г. Даже си спомням и точната дата, на която за първи път влязох в болницата и ми казаха диагнозата – 08.06.2016 г. Имах всички симптоми, но тогава аз самата нямах представа какво е диабет. Мислех си, че хората с този проблем просто не трябва да ядат сладко. В семейството ми няма хора със заболяването и то никога не е било коментирано. В продължение на няколко седмици бях развила всички симптоми, но аз си ги обяснявах по съвсем друг начин. Пия вода, защото времето се затопля, засилил се е апетитът ми, защото най-вероятно съм в този период от месеца. Имах кожен проблем точно около врата ми, много пъпки, които не изчезваха. Майка ми ме посъветва да отида да ми вземат изследвания, за да видим дали има нещо. Отидох и споделих с медицинско лице моите наблюдения, но получих същите обяснения, които имах и аз - че промените са свързани със смяната на времето и месечния ми цикъл. За обрива ми казаха, че е причинен от колие, което носех и не беше от сребро или злато. Отказани ми бяха изследвания, а аз си тръгнах щастлива, защото исках да чуя точно това. Спомням си, че когато ходех на училище, нямах абсолютно никаква енергия. Заспивах в часовете, не можех да се концентрирам и постоянно бях изморена. Въпреки засиления ми апетит, отслабвах. Когато тялото не произвежда инсулин, храната почти не се усвоява от организми и се губят килограми. Родителите ми си мислеха, че пазя диета. Аз винаги съм била слаба и съм склонна да свалям килограми повече, отколкото да качвам. Майка ми отиде и ми купи витамини, но и това не помогна. Разбрахме, че се случва нещо по-сериозно, защото аз продължавах да бъда все така. Отново отидох в болницата, този път с майка ми и тя настоя да ми бъдат направени изследвания. Взеха ми кръв и веднага показа, че кръвната ми захар е 28,1 mmol. В същия ден бях изпратена в болница в София, където веднага се започна лечение с инсулин.
Фотография: Ayalet Hanya
Смяташ ли, че хората са достатъчно осведомени или има какво да са желае?
Смятам, че винаги човек може да бъде по-информиран за нещата. Диабетът не свършва с това да си сложиш инсулина и да си премериш кръвната захар. Той е свързан с храната, която се приема, с движението, емоциите и много други външни фактори. Бих казала, че е трудно да се създаде рутина, която човек да следва всеки ден, защото организмът реагира различно на нещата. Аз съм част от глобалната програма на американска компания, която има за цел именно да информира повече хора как да контролират диабета с помощта на технологиите. От личен опит бих споделила, че това на мен ми помага да знам какво се случва през цялото време.
Помага ли заставането на известни личности зад каузи като тази?
Ник Джонас е световноизвестна личност, която аз самата следя още от малка и харесвам. Понякога диабетът може да те накара да се чувстваш самотен, сякаш само ти имаш този проблем, мислиш си, че никой не може да те разбере. Фактът, че Ник Джонас говори за борбата си може да накара много млади хора да видят, че не са сами и да се мотивират. Той споделя в Instagram, че вече 16 години е с диабет, но не му е позволил да го спре да прави това, което обича и да преследва мечтите си. Примерът, който показва, е много ценен. Хората с диабет не трябва да се отказват. Не трябва просто да се примириш с диагнозата и да си мислиш, че животът свършва. Напротив, всеки от нас може да има напълно нормален начин на живот. Способни сме да се движим, да работим, да учим, да сбъдваме мечтите и да бъдем заобиколени с любимите ни хора. Това не е присъда, пред която да навеждаме глава, да се срамуваме и да се затворим. Аз самата се опитвам да обърна моята ситуация в нещо полезно. Видеата, които качвам по темата, не са за да мрънкам, а за да споделям опит, да се свързвам с други хора, да си помагаме взаимно, да си бъдем полезни.
Какво не знаят останалите за хората с диабет?
Наблюдавам, че много хора не знаят какво всъщност представлява диабетът. Когато човек има диабет, трябва да води тази битка всеки ден, без почивка. Слагането на инсулин по няколко пъти на ден, следенето на нивата на кръвната захар преди всяко хранене, след хранене или когато си навън. На хората, които са около мен, този момент им се струва изключително странен, но аз трябва да коригирам нивата на глюкозата, за да мога да се почувствам по-добре. Много хора не са виждали писалка с инсулин. Когато е затворена, наподобява маркер или обикновена химикалка. Случвало ми се е в училище мои съученици да се замерят с нея, защото са си мислели, че е маркер. Наричали са ме „наркоман". Родителите на мой близък приятел му бяха забранили да общува с мен, след като на мен ми откриха диабет, защото си мислели, че е заразно.
Могат ли технологиите да бъдат от някаква помощ?
Иновативните устройства за постоянен мониторинг на глюкозата са полезен и ефективен начин за проследяване на стойностите на глюкозата по безболезнен и бърз начин. Аз използвам сензор от два месеца и съм изключително доволна, защото е малък и компактен, поставя се лесно в горната част на ръката или в коремната област. Устройството е свързано с приложение на телефона, чрез което получавам информация по всяко време какви са стойностите на глюкозата. Мога да спя с него, да се къпя, да тренирам и по никакъв начин не ми пречи. Важно е все повече хора да имат достъп до подобен тип устройства, защото наистина улесняват ежедневието и дават информация за състоянието.
Как се грижиш за тялото си?
Гледам да се храня добре. Не се ограничавам строго, но се опитвам да ям разнообразна и здравословна храна. Задала съм си като цел да намирам време да се разтягам, да тренирам поне по 30 минути на ден. Опитвам се да бъда активна и да няма дни, в които само да лежа, без да правя нищо. Когато се чувстваш добре отвътре, то си проличава и отвън.
Страхотно е, когато човек не намира оправдания.
Оправданията са най-лесното нещо. Винаги може да ги намерим и да отложим днешната работа за утре. Смятам, че е много важно човек да има дисциплина и да се опитва да бъде малко по-добър всеки ден. Когато си демотивиран или се чудиш с какво да се оправдаеш, тогава си проличава колко силно искаш да направиш дадено нещо и доколко то ти е приоритет или важно за теб. Разбира се, че аз не съм перфектна в това отношение. Аз също имам дни, в които не ми се прави нищо, в които искам да гледам телевизия и да си лежа на дивана, но осъзнавам, че това няма да ми помогне да свърша задълженията и да постигна целите, които съм си поставила.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: КОГАТО ДАРА ЕКИМОВА ЧУВСТВА, ТЯ РАЗКАЗВА КРАСИВИ ИСТОРИИ
"Не обичам да бездействам, трябва да има екшън около мен"
Активността в социалните мрежи е твое хоби или дейност, която искаш да превърнеш в нещо повече?
Споделянето в социалните мрежи е хоби. Обичам да разказвам спонтанни и забавни неща, както и да говоря по сериозни теми. Виждам колко бързо се движат социалните мрежи и какви възможностите дават. Ако с времето успея да развия профила и последователите си, това би ми дало повече свобода да бъда чута, когато искам да споделя нещо и да продължа да помагам на други хора с диабет.
Има ли все пак нещо, което не споделяш с последователите си?
Аз съм открит човек, няма какво да крия, но все пак смятам, че има лични неща, които не са за споделяне в социалните мрежи. Според мен няма човек, който на 100% да споделя всичко от личния си живот, а и не трябва. Някои неща не бива да бъдат разказвани на света, освен на близки и семейството. Баланс.
Имаш и YouTube канал, а всички знаем, че направата на видеа не отнема никак малко време.
Да, имам YouTube канал. Когато има тема, която ме интересува и искам да споделя, правя видео и го качвам. Снимането определено отнема време, а след това идва обработката. Старая се, когато снимам и винаги се надявам хората да го харесат и да има обратна връзка. Доставя ми удоволствие.
Фотография: Вероника и Радостин Любенови
Родом си от България. Живяла си в чужбина, мъжът ти е от Ню Йорк, а сега сте в Македония. Как лавирате между всички тези локации?
След като завърших гимназия се преместих да живея в Холандия, където учех и работех. С Дейв се срещнахме в България, защото той е професионален баскетболист и по това време играеше в отбора на Балкан Ботевград, където и се запознахме. След това отидох в Щатите за едно лято и така нещата между нас станаха сериозни. Пътуваме много заради баскетбола. Живеехме в Австрия, Гърция, сега сме в Македония, защото играе тук. Ще останем до края на сезона, а след това ще видим къде ще ни отведе следващото приключение. Обичам да пътувам, а когато е с любимия човек, е още по -хубаво. Радваме се на живота и на всичко, което ни се случва заедно.
Лесно ли го убеждаваш да застане пред камера?
Много обичам да снимам с Дейвид, защото винаги е много забавно. Той не е фен на говоренето пред камера, но успявам да го убедя. Накрая ми казва, че му е било забавно и ще го направи пак, когато имам идея за видео с него. Трудно е понякога, защото има тренировки всеки ден, също и мачове. Доста е зает и изморен, но успява да намери време за мен и моите идеи.
Признавам, че скролнах до долу и видях кавър на песен.
Музиката винаги е била част от живота ми. Започнах да свиря на китара заради майка ми. Тя първа започна да учи, а аз постоянно я гледах и исках да свиря с нея. Имаше период, в който ходех на уроци, но през повечето време съм се учила сама вкъщи. Обичам да свиря и да пея за разтоварване.
Поне половината хора, които ще прочетат тези редове, ще решат, че не съществува момент, в който да не правиш нищо. Така ли е?
Не обичам да бездействам. Ако нищо не се случва, няма движение и задължения, не се чувствам добре. Предпочитам да бъда заета и да правя много неща, отколкото да не правя нищо. Трябва да има екшън около мен. (Смее се.)
