Scent of a Woman, или просто ослепителната Ивелина Чоева

"Ако ми дадат 10 бутилки с уханията на 10 различни страни, бих могла да позная кой на кое място принадлежи", споделя нашата Жена на годината.

Невена Дякова 30 януари 2022

Всички сме late bloomer-и, ако трябва да поставим опита си до този на Ивелина Чоева. Само на 24 години, тя работи от почти десетилетие, инициира неправителствена организация, създава „За теб" – апликация в подкрепа на жертвите на домашно насилие, влиза в престижни класации като „30 под 30" на Forbes, основава собствен бранд неща за дома, който поддържа пламъка на креативността й. Рядка личност е Ивелина, която трудно може да остане в едно поприще и на която за кратко време хрумват десетки идеи. „Друг е въпросът колко успявам да доведа докрай", казва ми при разговора ни, но искрата в нея сякаш никога не угасва. И това е толкова хубаво и заразително.

ОЩЕ ОТ GRAZIA: СЪРЦЕТО НА ФИЛМА СЕ ПРОЯВЯВА БЕЗ РЕЦЕПТА, ВИНАГИ ИЗНЕНАДВАЩО 

Човек може да рафинира вкуса си към живота само докато слуша ентусиазма й, когато говори за любовта в живота си (за никого не е тайна, че Ива е нежната половинка на Сашо Кадиев!), за пътуванията, които я срещат с нови култури и я потапят в нови светове, за аромата на страните, с които може би има кармична връзка. Спокойна, красива, улегнала, без припряност за случването на нещата, но със сигурност не и без цели, Ива Чоева е една от любимите ни „жени на годината" от 16-ото издание на конкурса, превърнал се в емблема на GRAZIA.

Как си днес, остава ли ти време да обядваш при това натоварено ежедневие?, питам Ива, докато си хапваме по нещо сладко в кафето, където сме се разбрали за среща.

Занимавам се с различни неща и трябва да огрея навсякъде. Натоварено е. Разбира се, не през цялото време… Събуждам се и всеки ден е абсолютно различен. Нямам точна програма или фиксирани работни часове. Обикновено са повече от стандартните – от 9 до 5, често започвам по-рано и приключвам работа по-късно.

Мода, социално предприемачество или нещо друго, къде е фокусът при теб в момента?

Модата дори в момента е на трето, да не кажа четвърто място. Главно се занимавам със „За теб" – платформата и цялостния екип. По време на пандемията стартирах и дейност с ръчно изработени свещи, вази, чинийки – и както беше ковид керамика и восък за свободното време, сега е реален бизнес. Малък, но обгрижван с любов и внимание.

Как се казва брандът ти?

FUNA – със Сашо избрахме името, от староскандинавски, означава „пламък". Думата е в женски род, също така е използвана в техните молитви и се вярва, че има някаква магична сила, като го произнасяш като дума.

Хоби ли ти беше керамиката?

Цял живот съм си мислела, че съм с две леви ръце, а керамиката е пипкаво нещо, което изисква много време. Така че когато на 13 март 2020-а кацнах в България (първият ден от извънредното положение, бел.ред.), последва период от няколко месеца, в които ситуацията беше много особена. Ставах и нямах какво да правя. Беше си малко страшно. Не мога да отрека, че си починах в първите няколко дни. След тях обаче имах нужда от занимание и с помощта на Google си поръчах домашен сет за изработка на свещи. Направих свещ, втора, трета… после качих story в Instagram и много хора ми писаха дали ги продавам. Тогава реших, че периодът е повече от удобен, за да стартирам нещо подобно. Изработвам свещите изцяло в България, с локална компания – купувам си восъци, аромати, цветове… много исках да завъртя нещата така, че да влизат и излизат пари само от български бизнеси. Същото е и при керамиката, за нея вече не ми стигнаха силите. (Смее се.) Там си партнирам със семейна двойка, която има бизнес с керамика. Те изработват няколко модела вази и чинии по мой дизайн, но фокусът е върху свещите. Всичко е ръчно направено, опаковат се ръчно продуктите – влагаме много любов и изпипваме всеки артикул до най-малкия детайл.

И както си говорим за вази: „Ааа, Сашеее!", извиква радостно Ива при случайната поява на половинката й в мола. Отива да се види с Кати и голямото Кате в Playground и междувременно опитва от десерта на Ива – някакъв изкушаващ йогурт в симпатично бурканче. „Браво, момичета, добре си живеете!", казва Сашо, преди да ни остави отново на 4 очи.

Ако е удобно, от колко време сте заедно вече?

Година и половина, може би малко повече от година и половина. При нас тръпката е все още жива и наистина се надявам това, което казват хората – че любовта избледнява с времето и отстъпва място на уважението, – да не се окаже вярно.

Значи искаш да сте си влюбени, а не просто да се обичате, като напредне времето?

Да! Смятам, че тръпката се поддържа и ако не полагаш усилия, изчезва.

А може би трябва и двете страни да се стремят да продължават да вдъхновяват другия… как те вдъхновява Сашо?

Всякак, аз реално имам връзка със Сашо и с всички негови образи. И това прави връзката сама по себе си много интересна. Сега репетира нова роля, така че имаме нов член на семейството в главата му. (Смее се.)

Беше ли го гледала на сцената, преди да се съберете като двойка?

Не, всъщност нас ни запозна общ приятел, но за първи път се видяхме по време на интервюто ми в „Преди обед". Знаеш как е в телевизията обаче – влизаш-излизаш, здрасти, чао… След това имахме няколко инцидентни и не толкова инцидентни срещи. (Смее се.) Много интересен човек е, не мога докрай да го опиша.

Подкрепя те много за всяко начинание – бизнеса, „За теб"?

Да, той беше първият мъж, който застана зад каузата на „За теб" и даде много добър пример. Радвам се, че го направи, защото е важно хората да осъзнаят, че домашното насилие не касае само жените. Много ме подкрепя и много ми харесва в него това, че каквато и луда идея да му споделя, защото на мен често ми хрумват някакви неща (Смее се.), той реагира с: „Ооо, добре! Я дай да разучим повече, я да видим как ще стане това!". Има предприемачески дух в него, сега имаме някакви идеи, но ще видим с неговата натоварена програма кога ще успеем да ги реализираме.

Творческите личности са така, рядко остават в едно поприще.

Различен е Сашо. Хем е реалист, хем много мечтае, хем не е точно реалист. Много е необятна неговата вселена. Много е необятен той самият. Обичаме се и ни е интересно заедно.

Ти си на 24, но звучиш като човек с много по-сериозен житейски опит. Пътуванията и работата като модел в по-ранна възраст ли ти дадоха тази опитност?

Със сигурност, но никой не ме е тласкал към този път – да работя, да се напасвам към различна среда, различен вид хора. Обожавам да пътувам, защото винаги намирам по нещо ново за себе си и околните, за света като цяло. Дори да усетя уханието на една държава… не толкова туристически, а като местен – това се случва само когато човек прекара повече време на едно място. Ако например ми дадат 10 бутилки с уханията на 10 различни страни – нали знаеш това ухание, като слезеш на летището, което те лъхва, бих могла да позная кой аромат на кое място принадлежи. Много обичам нови ухания! (Смее се.)

Винаги когато говориш за „За теб", споделяш, че сблъсъкът с темата „Домашно насилие" се случва през твои близки. Как са те в момента, успяха ли да преодолеят този етап?

О, да, много съм щастлива за което. Преди да започна работа по проекта, трябваше да се запозная с много случаи, да говоря с психолози и специалисти, с хора, минали през проблема, за да мога да разбера същината му. Не съм си казала: искам приложение, хайде да го направим! То беше четене, срещи, за да мога да вникна в главите на пострадалите и да зная какво трябва да има в това приложение, как трябва да работи то, за да те успокои, за да те кара да се чувстваш защитен. Работих по проекта година и половина – като концепция и техническо обезпечаване. Хората, с които си партнирам – инженери и юристи, го приемат много лично, като техен проект, тяхна кауза. И искат да съдействат за тази промяна.

„Ах, Катеее!", прекъсва мисълта си Ива, за да поздрави току-що появилата се Катерина Евро, която ни поздравява и оставя набързо, за да продължи обиколката си в търговския център…

Имаше ли някакво притеснение в теб, преди да се запознаете?

Мисля, че няма жена, която да не се притеснява от срещата с майката на приятеля си. Фактът каква личност е Катето, допълва нещата. Не ми беше безразлично, все пак съм нормален човек, но не затова че тя е Катерина Евро – абсолютна икона, а чисто по човешки. Не знаех какво да очаквам, но тя умее да предразполага хората да се чувстват супер комфортно… Знаеш ли, имаше един въпрос, от предварителния ни разговор, какво ви събра и какво ви държи заедно със Сашо? Сега ми хрумва, че със Сашо и Катето не беше нужно да се напасвам към определен начин на поведение. В тяхната компания всеки е себе си.

Виждаш ли се скоро в ролята на майка?

Мисля, че това просто ще си стане в един момент. Не ме е страх да имам деца, дори много искам. Повечето хора край мен казват, че човек никога не е готов за дете. Може би, скачаш в дълбокото. Моята майка например ме е родила на 21. Сигурна съм, че въобще не е била готова, но ето ме – жива и здрава, нахранена, облечена, изучена. Въпреки че тя е учела, работела и гледала дете едновременно с това. Много сме си близки двете и ми се иска скоро да пътуваме някъде заедно, по женски. Вече не съм дете и ще е чудесно да може да отидем на почивка като приятелки.

ОЩЕ ОТ GRAZIA: КОГАТО ДАРА ЕКИМОВА ЧУВСТВА, ТЯ РАЗКАЗВА КРАСИВИ ИСТОРИИ

Къде бихте пътували заедно?

Русия, защото знам, че много иска, аз също съм любопитна да посетя страната.

А със Сашо?

В момента планираме едно пътуване, но съм леко суеверна и ще запазя дестинацията в тайна. Моята любима обаче е Куба и ще се радвам много, ако някой ден отидем там заедно.

Помниш ли къде беше първото ти работно пътуване?

Първото ми работно участие като модел беше на 14 г. в Милано, на Eco Fashion Week, който се реализира като круиз, на който правихме видеа, акостирахме по различни места – беше много забавно.

Не се ли притесняваше да пътуваш сама на такава крехка възраст?

Не, така бях възпитана. Майка ми от малка ме учеше, че аз контролирам света край себе си, не обратното. Насърчаваше моята самостоятелност от много ранна възраст, като ми поставяше задачи, с които да се справям абсолютно сама.

Смел подход в отглеждането на едно дете, не мислиш ли?

Много, наистина. И аз й се чудя чак. Помня много добре как ме остави на летището преди първия ми полет с един розов българоанглийски разговорник и каза: „Отивай!". Единственото условие беше да си поддържам успеха. Паднеше ли успехът, нямаше да има пътувания. (Смее се.) Но така и не спрях да пътувам…

Фотография: Ивомир Пешев Стайлинг: Боян Кузески
Ретуш: Теди Грозданов Грим: Велислава Велкова Коса: BOYAN
Гардероб: BSB Бижута: Goto

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

X