Текст: Тита Найденова
Фотография: Личен архив
Усмивката й е само една от причините, за да й дадем кодовото име Мис Слънчице. Енергична и позитивна, Алекс отваря своята „слънчева стая", арт пространство за преживявания и незабравими срещи, с подадена ръка за чудеса и приключения. След години, прекарани в града, познат като Голямата ябълка – Ню Йорк, се завръща в България, следвайки повика на сърцето си. Заради любимото момче – актьора Калин Врачански, се установява трайно в София, където скоро след завръщането си, по идея на приятелка, инвестира цялото си сърце и възможности в пространство, което нарича Sunny Room. Арт работилницата, в която почти всяка вечер се организират тематични срещи, е спасителен остров за онези, които не се страхуват да открият артиста в себе си, по всяко време и на всяка възраст. Оказва се че, по думите на Алекс, Sunny Room e много повече от житейска терапия, защото срещите й с хората показват, че допирните точки са много повече от различията – надеждата, добрината, обичта и щедростта са само част от пробудената хуманност във всеки от тях.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: SCENT OF A WOMAN, ИЛИ ПРОСТО ОСЛЕПИТЕЛНАТА ИВЕЛИНА ЧОЕВА
Арт работилница в провокативни времена. Не е ли твърде голямо приключение за един толкова фин и крехък човек като теб, Алекс?
Да имаш малък бизнес в България е приключение. А да правиш всичко сам и в условия на пандемия, още по-голямо. Откакто имам Sunny Room, осъзнах, че се чувствам комфортно да разчитам само на себе си. Менажирам ателието, занимавам се с маркетинга и преподавам сама. Чувствам се на мястото си във всяко от тези начинания и се наслаждавам на работата си. Не е клише, а истина, когато казваме, че не работим и ден, ако обичаме това, което правим.
Какви бяха плановете ти в началото и в какво се трансформираха по пътя?
За първи път посетих подобно място в Ню Йорк, където съм живяла доста време, и така се върнах към рисуването, което бях загърбила, след като завърших училище за изкуства. Усещането беше невероятно – откъсване от реалността за няколко часа. Когато се върнах в България преди четири години, моя приятелка ми напомни за това преживяване и ми каза: „Спомняш ли си как се почувства, след като рисува? Защо не отвориш такова място в София?". Стори ми се прекрасна идеята да създам място за релаксация, изкуство и креативност. Място, където да срещам нови хора. Скоро нещата започнаха да се случват сами – предостави ми се възможност да работя с деца и детски групи и без много да планирам, сякаш всичко се нареждаше от само себе си. Sunny Room се трансформира все повече в не просто ателие за рисуване и вино, а в място, където насърчавам хората да се откъсват от ежедневието си, да излизат от зоната на комфорт и да се сблъскват с креативната си страна чрез интуитивно рисуване. В Щатите се запалих по йогата, медитациите и ползите от дишането и започнах да изучавам и дълбая в духовното си развитие. Вдъхновена от наученото, организирам и терапевтични класове, в които чрез цветове и форми хората изразяват емоциите си. Включвам и кратки медитации в практиките, за да може релаксацията да е още по-силна. Бих искала да развивам Sunny Room в тази посока и да превърна ателието в място за отпускане и лечение на травми чрез изкуство, след като завърша магистратура по Арт терапия догодина.
Какви са учениците ти и какво научаваш от тях?
„Учениците" ми са от деца на 5 години до възрастни хора, които рисуват, за да облекчат болки в ръцете си, причинени от артрит. Уча от всички. Децата ми дават много. Покрай тях виждам как с възрастта започваме да потискаме креативността си, за да се впишем в този свят, как, когато сме малки, виждаме света по един по-красив начин, не ни е страх да изразим себе си и да направим грешка в рисунката си. И обратното – във възрастните хора наблюдавам страх от това да не сбъркат, желание да бъдат перфектни и колко е трудно понякога да излезем от зоната си на комфорт. Независимо от възрастта обаче от всички свои „ученици" уча колко важно нещо е изкуството, колко много то ни дава в развитието ни като личности и колко щастливи ни прави, когато сътворим нещо със собствените си ръце.
Имало ли е моменти, когато си искала да се откажеш и какво те е спасявало?
Да, разбира се, особено през последната година. Късметлийка съм, че успях да запазя Sunny Room през тези трудни и странни времена, и съм изключително благодарна на себе си, че не се отказах, и на хората, които продължиха да творят и да се обръщат към изкуството. Усмивките на всички – било то възрастни или деца, породени от успеха им и гордостта, че са сътворили нещо свое, нямат цена. Целият клас е прекрасно преживяване, но тези последни няколко минути, в които хората са толкова щастливи и ми благодарят за преживяването, са моментите, които ме карат да продължавам и да не спирам да си обичам работата!
Кое от досегашния ти живот ти помага най-много в това амбициозно начинание?
От малка работя и работата ми винаги е била свързана с хора. Именно това ме е научило да ги разбирам по-добре, да знам от какво имат нужда и как да комуникирам с тях. Научило ме е и на търпение. Затова смятам, че няма срамна работа, независимо дали ще си сервитьор, обслужващ персонал или продавач. Можеш да извлечеш ползата и да се научиш на търпението, което тези сфери изискват. Животът ми в чужбина също отвори широко кръгозора ми и ме формира като личност. Най-доброто решение, което съм взимала в живота си.
Вярваш ли, че във всеки един от нас дреме артист?
Да, абсолютно. Вярвам, че всеки един от нас може да рисува и че това е форма на изкуство, която се учи. В редовните си клиенти наблюдавам голяма разлика от първия път, когато рисуват и са плахи, и следващите, когато се разчупват и експериментират с цветове и идеи.
Къде е спасението в тези смутни времена и какво отвориха те като възможност за теб?
Изкуството ще ни спаси! Никой нямаше да издържи тези ограничения, ако нямаше филмово изкуство, онлайн рисуване, онлайн театър, литература и куп други артистични дейности. Много хора откриха скрити свои таланти по време на пандемията. Имам много клиентки, които започнаха да идват редовно, след като са започнали да рисуват вкъщи. През последните две години преоткрих още повече работата с хора. Работих с малки групи и усещането беше сякаш съм излязла с приятели – опознавахме се, говорехме повече и се сприятелявахме заради по-интимната обстановка. Това ми дава много по време на пандемията!
Към кого и накъде се обръщаш, когато ти е най-трудно?
Човекът до мен е моят камък и опора. Споделям всичко с него, до мен е във всяко решение и е най-силната ми подкрепа. Когато ми е трудно, търся отговори и решения дълбоко в себе си чрез медитации и духовни практики. Обичам да пътувам сама и да пътувам към себе си.
Къде откриващ смисъла в днешно време?
Смисъла откривам в хората и начина, по който се развиваме. Смисъл ми дава това, че щом ателиетата за рисуване в София се пълнят, означава, че хората все повече се откриват към изкуството и търсят творците в себе си.
Най-големите ти учители в посоката, в която си тръгнала?
Най-големият учител е опитът. Опитът да работиш с хора. Както споменах, голям учител за мен са и децата – страстта, с която рисуват, ме кара да се замислям какво се случва по пътя ни, което ни променя така, че рисуването да не е част от ежедневието ни, както когато сме деца, и дали това е напът да се промени.
Как изгради бизнес формулата на това амбициозно и трудно начинание? Какво инвестира в него?
Бизнес формулата ми е да обръщам лично внимание на всеки. Няма как хората да се справят сами и да нямат въпроси, когато не са рисували от училище. Доставя ми удоволствие, когато са доволни от себе си, че са сътворили картина, когато научат нещо ново и си прекарат добре. Затова Sunny Room е малко и уютно ателие, където всеки да се почувства като на гости, да се настани удобно и да се забавлява, релаксирайки, а аз съм там да помагам, обяснявам и искам да вярвам, че ги уча на нещо.
Съжаляваш ли, че се върна в България?
Ни най малко. България е моят дом. Щастлива съм, че имам две места по света, които мога да нарека дом, но съм родена в България и тук са моите корени. Мой близък приятел веднъж ми каза, че когато откъснеш едно цвете от почвата и го засадиш в саксия, то вирее, но не по същия начин и не по естествен път.
Кои са нещата и хората, които ти дават надежда, че вървиш в правилна посока?
Усмивките на лицата на клиентите ми и благодарността в очите им, когато си тръгват от Sunny Room. Моментите, когато не искат да си тръгнат, защото им е било толкова приятно и седим на вратата и си говорим. Прегръдките на децата и когато с приповдигнат глас питат родителите си дали могат да дойдат пак. Това са моментите, които ми дават надежда, че вървя в правилната посока и че има място за този бизнес в България.
Sunny Room е ателие за рисуване и вино. Място, където човек може да преоткрие креативността в себе си, да изрази въображението си върху платно и да намери твореца в себе си. В него има по нещо за всеки. Можете да се забавлявате и да пиете вино с приятели или пък да потънете в себе си след работния ден в релаксация. Там всеки е добре дошъл, независимо от възраст и артистични умения. В Sunny Room ще ви посрещне Алекс, която обича работата си и вярва, че в изкуството се крие много и всеки един от нас го носи.