Освен дебютиращ автор, Велина е запален пешеходец из Стара София, бегач на среднодълги разстояния, колекционер на плочи, стопанин на куче и барабанист в колоритна софийска банда. Пише за удоволствие и отскоро. Завършила е Music, Theatre & Entertainment Management в Ливърпул, а дипломата й е връчена лично от легендата Пол Маккартни от „Бийтълс" с краткото: Congratulations! Поздравления очакват Велина и идната сряда в „1920", когато е премиерата на дебютната й книга „Калейдоскоп". Надеждите на авторката са, че, който прелисти страниците й, ще „усети малко повече от магията, полепнала по всичко онова, което се случва в животите ни така или иначе - красотата в тъгата, музиката на нестихващия хаос, чара на неперфектните неща и хубавината на неочаквания финал". Нямаме търпение да я вземем в ръце!
Как се стигна до „Калейдоскоп", колко време селектира историите в книгата и има ли някоя, която не се класира за финала? Защо?
Всъщност писането започна с един джобен тефтер и молив - мастилото на химикалката ми изглеждаше твърде перманентно като за чернова. Именно чернови бяха първите неща, появили се в тефтера, който тогава си нямаше и най-малка представа, че ще се превърне в книга. Започнах да го нося със себе си в трамваите, във влаковете, на сгъваемата масичка на една барселонска тераса, по дървените барове на софийските заведения… И така, година по-късно, тефтерът беше изписан, а мислите за книга започнаха да прехвърчат из главата ми. Отне ми доста време да се доверя на тези мисли, да подредя и редактирам фрагментите един по един… Това, което реши нещата, е, че се запознах с Борислава (@borislavamadeit) и начина, по който тя разказва истории в илюстрациитe си. Съгласи се да нарисува и моите истории и заедно да превърнем този тефтер в книга. Не се сещам за някоя, която да липсва в „Калейдоскоп", но пък в новия ми тефтер има още истории, на които може би им предстои да бъдат прочетени.
Доколко София е вдъхновение за творбата и можеше ли да я случиш на друго място, в Ливърпул например, където си прекарала немалко време?
София е много добро място човек да се научи да харесва хаоса и да слуша градския джаз. Разходките из столицата, която съчетава красивите сецесионови сгради с плюещите плочки, случайно и неусетно донесоха вдъхновение. Ливърпул е интересен и шарен, но определено звучи повече като рокендрол. Ако книгата се беше случила там, щеше да е в съвсем различен аранжимент.
Какво би казала на хората, които не откриват вдъхновение в средата наоколо, конкретно в България или в столицата?
Не е задължително всеки да харесва всичко и за щастие човек може да пътува и да търси вдъхновение навсякъде по света.
За мен в хаоса и неподредеността на нещата в България има един характерен живец, който не съм усещала на други места.
Неперфектните неща са много по-живи и динамични и това може да бъде вдъхновяващо.
Ще отбележиш премиерата по специален начин – с музика, изложба на илюстрации и четене на живо. Кои са хората, с които сте рамо до рамо в проекта и ще присъстват ли те на 11.03. в „1920"?
Да, иска ми се събитието да отразява духа на самата книга и всъщност да стане голям купон. Разбира се, че ще присъстват! Хората в проекта също са шарени като заглавието - Борислава Караджова, която нарисува историите в характерния си стил; Мартин Христов от издателство „Ерго", който въпреки присъщия си лек песимизъм, реши да скочи с моя парашут; Камен Петров, с когото направихме предпечата на фона на Майлс Дейвис… Освен тях актрисата Ива Тодорова, чиито моноспектакли надминават всяка фантазия, ще прочете части от „Калейдоскоп", а пък момчетата от Straight Out of NMA, които случайно срещнах в Jazz бар, ще ни посвирят Summetime на живо… Елате! Ще бъде много приятна петъчна вечер!
Какво се надяваш да усетят читателите през „Калейдоскоп"? Какво искаш да съхрани самата творба на страниците си за поколенията?
Надявам се, който прочете „Калейдоскоп", да усети малко повече от магията, полепнала по всичко онова, което се случва в животите ни така или иначе - красотата в тъгата, музиката на нестихващия хаос, чара на неперфектните неща и хубавината на неочаквания финал. И понеже илюстрациите на книгата са само на контур, всеки може да оцвети и довърши всяка история в своите цветове.
Кратки и вълнуващи, като историите в дебютната ти книга… такива ли са повечето случвания в живота ти и кои са трите, които задължително ще присъстват в трейлъра на твоята биография?
Времето е непредвидимо - като хлапак-тинейджър, който не е съвсем наясно какво иска, но редовно му харесва да привлича вниманието. Никога не знаем кога ще се врътне, ще се разсърди и ще спре да ни дава дни и минути за определени неща. Но пък има един непринуден чар в краткото, различен от този в нещата, които са тук, за да останат за по-дълго. За щастие, в живота ми има и от двата вида случвания, а колкото до трейлъра - зависи в какъв жанр ще режисираме филма. Ако трябва да изброя личните си топ три кратки и вълнуващи момента, бих казала:
1. „I wanna be yours", изсвирено на живо от Arctic Monkeys на една кална лондонска поляна.
2. Двадесетте секунди на един изгрев през юли…
3. Третия момент няма да го издавам в трейлъра, за да не изчезне магията от гледането на филма.
