Фотография: БГ Радио
Боги и Симо ме посрещат в „кухнята" на радиото – тяхното студио, в което всяка делнична сутрин застават зад микрофоните и дават най-добрия старт на деня за своите слушатели. Със „Стартер". „Понякога и танцуваме", през усмивка казва Боги, докато влизаме. Така през смях преминава и разговорът ни – за началото, което се случва точно преди 20 години, за хората, които им дават смисъл, и за партньорството въпреки различията си. Може би има успешна формула за него, но май по-важни са емоциите и вълненията, които са го изградили. Отминали, но и бъдещи.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: КЪСОМЕТРАЖНИ ИСТОРИИ... ОТ ВЕЛИНА БАЕВА
Този месец „навършвате" 20 години. Как се чувствате?
Боги: Ако трябва да го опиша с една дума, това е сигурност, но в най-хубавия й вид. Не такава, която те успива, а такава – да ти е готино, спокойно, да се радваш на човека срещу теб, защото аз много му се радвам и продължава да ме изненадва хубаво всяка сутрин.
Симо: Когато се обърна назад, си казвам, че 20 години не съм си губил времето – заради хората, с които работя, заради хората, за които работя – нашите слушатели. Това бяха 20 от най-смислените години в живота ми до този момент.
Помните ли първия си ефир?
Б: Помня първия ни общ ефир, защото Симо започна преди мен. Имах нескрита завист към подготовката на „Стартер", в която не участвах. Той и тогавашният програмен директор Владо Дайнов измисляха предаването, структурираха и толкова готино изглеждаше. И когато започнахме заедно, си спомням, че ми бъркаше името в началото, въпреки че ние се познаваме прекрасно. Но тъй като беше работил само с новинарката ни Надежда Димитрова и на няколко пъти все тръгваше да ми казва Надежда. Мислех да си сложа табела на главата как се казвам. (Смее се.) Спомням си, че беше тъмно, защото ние започвахме в 6 часа. Беше 4 февруари 2002-ра. Беше ми толкова притеснено и... странно.
С: ...но се получи. Може би конкретен ефир не си спомням. Спомням си първите ефири, вълнението, емоцията. Никога не съм имал въпросителни дали ще стане. Бях сигурен, че ще стане, и бях сигурен, че Боги е най-подходящият човек да сме заедно в двойка. И не съм се подвел.
Б: За сметка на това аз бях изтъкана от въпросителни. Цялата бях въпросителна. Не защото съм се съмнявала в неговата сила. В самото начало на радиото водеше Request-a, който сега Наско води, и аз го слушах вечер и много ме кефеше как импровизира, как измисляше някакви страхотни неща със слушателите. Обаче не бях сигурна как ще се получи между нас двамата. Типично по женски. Хиляда въпроса и това не играеше особено добра роля в началото, но той ме научи на много неща – на повече кроткост, на повече доверие, и се получи. Някъде в самото начало ми беше толкова трудно, че отидох при Владо и казах: „Няма да стане, махни ме от „Стратер", и Владо каза: „Не. Първите шест месеца са показателни. Става ли от една двойка ефирна двойка, или не. Изчакваме". Но аз щях да изкъртя вратата, много я трясках.
С: Да, беше по-неуравновесена, по-емоционална.
Б: Кажи си го, кажи си го – любимата ти дума... Истерична. (Смее се.)
С: Ние затова сме по-различни, защото това е смисълът – когато подадеш, да подадеш така, че другият да може да го поеме. Това е смисълът на партньорството, когато делиш ефир.
Б: То и чисто житейски е така. Ако успееш по някакъв начин да загладиш камъчето и да се напаснете, да изтърпиш, да изчакаш, да проявиш разбиране, да промениш себе си малко, нещата се получават.
По-лесно ли е, когато сте в двойка, а не сте сами?
Б: За мен хиляда процента да.
С: За мен партньорството е Богдана. Ако някой ми каже: „По-лесно ли ти е да водиш с някой?", аз ще отговоря: „Какво значи някой? Аз водя с Богдана". Така че това ми е водещото и не знам с друг как бих могъл да водя. Но когато си сам, можеш да правиш каквото си искаш – можеш да измисляш нещо и да си сигурен, че няма някой да ти спре мисълта, да тръгне в друга посока. Има световни шоута, които са показателни и за двете – когато има сам водещ, който прави страхотно шоу, и когато има двама души, които правят страхотно шоу. Или трима. Ние просто си паснахме. Не мога да си представя какво би било, а и честно казано, за мен това е въпрос, който е нерелевантен – така е трябвало да стане, така е станало. Щом 20 години продължава да става, значи е успешно.
Казвали сте, че сте много различни, но кога тези различия започнаха да помагат на това партньорство?
С: От първия ден. Дори тези неща, които Боги казва, че е била по-истерична и неуравновесена, не са в някакви непростими крайности. Напротив, аз съм по-нетънкообиден и тя може да говори някакви неща, но аз дори не ги запомням, защото знам, че на нея след пет минути ще й мине. Според мен тези различия никога не са ни пречели. Всички хора са различни. Много трудно е да намериш някой, който да ти бъде подходящият човек. Ние проявихме гъвкавост, за да правим това, което правим.
Б: Много по-малко пън, направо разклонено дръвце стана, с листенца. Той може да изглежда и да казва, че е консервативен и доста обран, и в много отношения е такъв, но пък е един чувствителен мъж, колкото и да се опитва да не го показва винаги. И това е много печелившо, защото чувствителните хора имат по-голяма палитра на усещания и дава възможност на отсрещния да ти повлияе, да влезе по някакъв начин в теб и да се получи хармонията. Това, че има великолепно чувство за хумор и самоирония, го прави абсолютно безценен за мен. Аз, за разлика от него, съм партньорски устроена, умея да партнирам и много се радвам на партньорството. Но когато отсреща имаш човек, който е така уверен в себе си, това помага, защото знаеш, че винаги имаш гръб. Винаги има някой, на когото да се опреш. Някой, който в по-труден момент да извади ситуацията, и мисля, че го правим успешно един с друг. Вече сме свикнали и можем.
А промениха ли се слушателите за тези 20 години?
С: Нашите слушатели растат с нас, но не остаряват с нас, което е много хубаво. Защото е тъжно, когато старееш със слушателите си, събрал си си една аудитория от хора, която сте си една вътрешнозаводска групичка и си имате ваши си смешки. И хората, когато слушат отстрани, си казват: „О, аз не принадлежа на този клуб". Докато нашите са актуалните българи, които променят средата. Ние сутрин имаме възможност да ги слушаме и това е най-голямата ни сила –слушателите ни. Те са точно тези хора, с които се унифицирам и с които се радвам, че съм си избрал съвсем осъзнато държавата, в която съм останал, държавата, в която се развиваме. Това са хората, които създават продукт на държавата си, умни, интелигентни и всеки има задача пред себе си. Не са айляци, професионални безработни, които се чудят какво да правят по цял ден, а са хора с мисия.
Б: От една страна, а от друга – готини, свежи, с чувство за хумор. Изключително много ги харесваме и сме го казвали хиляди пъти, не защото искаме да им правим комплимент и да ги привличаме, а защото го мислим. Преди няколко дни водих едно събитие и там поредната жена, с която се запознавам, ме хваща и казва: „Толкова ви слушам сутрин, толкова ми харесва" и аз виждам една страхотна жена – интелигентна, умна, усмихната, прекрасна. И си казвам: „Ето, точно така изглеждат слушателите ни". Те са много наши хора и се гордеем с хората, които се обаждат. В минидебата имаме възможност ежедневно да ги чуваме. Сега правим една игра „20 първи срещи" за рождения ни ден с кратки записи, в които те разказват как са се запознали с половинката си. Толкова готини има. Слушам ги и си казвам: „Ние сме си свършили работата, уцелили сме правилните хора".
Кой е бил най-трудният ефир?
Б: На мен в началото ми бяха трудни ефирите, в които Симо беше болен или беше в отпуск. Много ме беше страх, когато бях сама. Но аз бях колосално шубе. Представям си колко съм тежала с това. Впоследствие се оправих, но това ми бяха трудните ефири.
С: Харесвам това, че сме константни, защото през тези 20 години всеки е преживял различни неща в живота си. Моят няколко пъти е катастрофирал, започвал е наново, но това за нито една секунда не се е отразявало на ефира. Това мисля, че е голямо предизвикателство и ние го преминахме с чест. Нашата работа е трудна, но ефирите са ни лесни.
Б: И пак в основата на всичко за мен е партньорството, защото моят буквално е катастрофирал. И си спомням, че когато катастрофирах, първият човек, на когото се обадих и на когото знам телефона наизуст, беше той.
Споменахте самоиронията, но сте казвали, че честността към слушателите е много важна част от успеха на предаването, дори и при направен гаф.
Б: Мисля, че важи за всяка една работа, да излезеш и да кажеш: „Аз сбърках".
С: Винаги има начин да излезеш от положение и съм научен, че когато не знаеш какво да кажеш, казваш истината. Така че това винаги помага.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ЕРИК ХАЙСЕР ВЕЧЕ ГЛЕДА НА НЕЩАТА С ДРУГИ ОЧИ
За рождения си ден често излизате извън студиото, били сте в цирк, в телевизионно студио, в училище... Тази година по-специално ли ще бъде? Кое от тях е било най-предизвикателно, или всяко е имало своето очарование?
С: Всяко едно има своето очарование. Изнесените ефири са голямо предизвикателство от всяка гледна точка – логистична, техническа. Тук имаме всичко и знаем, че можем да разчитаме на него. Там нямаме нищо. Това е като мисия до Марс – знаеш теоретично как се движи ракетата, знаеш, че най-умните математици и физици работят за теб, знаеш на какво можеш да разчиташ, но когато излетиш, всичко е пълна импровизация, защото не знаеш какво ще ти се случи. Всяко наше излизане е като един полет до някъде, където не сме ходили. Винаги се получава. Това е заради колегите, на които разчитаме и те винаги се справят, никога няма гафове. Предизвикателна е идеята да излезем от зоната си на комфорт всяка година по това време, това не е малко.
Б: Много ги разбира полетите, самолетите, това му е страст. И аз вече 20 години съм on air с този човек. (Смее се.) Тази година сме решили да бъдем нависоко, буквално on air, и ще се качим на едно доста високо място в София – „Милениум Лаундж". „Стартер" отвисоко. Както обикновено – с най-любими приятели, с които ще си споделяме емоциите и вълненията.
С: Това е един празничен ефир, в който всичко се случва както в обичайните издания, но ще се случи по-празнично, с повече хора. Ние ще си работим. За нас това е още по-натоварен и силно емоционален ден, но си ги чакаме тези рождени дни.
Имали сте много гости, но коя е била най-вълнуващата среща?
Б: „Пет въпроса" са много ключов момент за „Стартер". Той ги започна сам в началото, аз се чудех колко може да издържи, колко пък да са известните хора, защото идеята е те да отговарят на пет въпроса, които не са им задавани другаде. Но издържа 20 години и продължава да се получава страхотно. И за мен е имало много вълнуващи срещи, защото се срещаме с хора, които имат какво да кажат. Мога да кажа една от последните, която ме развълнува – срещата с олимпийската шампионка по карате Ивет Горанова. Отдавна не бях срещала толкова млад, смислен и с такава стабилна жизнена философия човек. Много се възхитих, защото аз все още търся тази пътека на помъдряване, която това момиче вече има и я прилага в живота си. Страхотно дете!
С: Сетих се за една вълнуваща среща от преди може би 10-15 години с тогавашния главен прокурор Борис Велчев. Обадиха се от прокуратурата на личния ми телефон, след което той се включи. Тогава чистосърдечно ми каза: „Много харесвам вашето предаване, как мога да участвам в него". Той се самопредложи по най-хубавия и интелигентен начин и аз си дадох сметка, че това е висока оценка, защото каза също: „Вашите въпроси на прима виста изглеждат несериозни, повърхностни, но те са уникални и дълбоки, на които искам да отговоря и аз". Ние го поканихме, разбира се, и беше супер. Говорихме си за Робин Худ, за Илф и Петров, беше велик разговор. Разговор, от който научаваш нещо. Много обичаме и двамата разговорите, които ти остават после, защото за бъдещите творчески планове ми е писнало да слушам.
Б: Спомняш ли си Найден Тодоров, директора на Филхармонията, самият той прекрасен диригент и композитор? Беше при нас на гости и след това звъняха слушателите и казваха: „Много ви благодарим, беше страхотно това интервю, толкова готин човек". А той наистина е прекрасен. Но са се случвали и разочарования от хора, които са много известни.
С: Хора, от които имаш очаквания, а те не ги покриват. Това е най-лошото.
Б: Но е абсолютно възможно. В крайна сметка това е една жива среща и може да предложи всеки възможен изход.