Фотография: Личен архив
Вече над 60 000 зрители у нас и над 5000 в чужбина се насладиха на новия проект на Мартин Макариев - "В Сърцето на Машината". Отзивите и коментарите на публиката са силно емоционални, а интерес будят не само подробностите около действителната история и техническите тайни на продукцията, но и впечатляващата музика, писана специално по сюжета от Виктор Стоянов.
Биографията на Виктор съдържа цветен професионален опит като композитор, аранжор и саунд дизайнер в сферата на филмовата музика, телевизията, компютърните игри. През 2014 г. е заместник-министър на културата, в края на същата година поема ръководството на Софийска филхармония. Носител е на награди от международни конкурси за пианисти, номиниран е за "Аскеер", а в разговора ни по-долу ще проследим пътя на перфектното съчетание между живото изпълнение и виртуалната оркестрация. Прокрадват се и мисли за морето, неговата неотменна муза.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ИВЕТ ЛАЛОВА-КОЛИО: БЪРЗА, ТОЧНА И КРАСИВА
Какво те накара да приемеш предложението и да станеш част от екипа на филма?
С екипа на "В Сърцето на Машината" работим отдавна и то доста успешно. Съвместната ни продукция "Вила Роза" беше оценена положително и от публиката, и от специалистите, получи номинации за много награди, включително и за най-добра оригинална музика на Българската филмова академия. Отделно ние споделяме и общата страст към киното, и един радикален перфекционизъм, при който във всеки детайл се стремим да сме на нивото на най-добрите образци в жанра. Модерното и активно мислене на екипа, търсещият дух, съчетан с почит към класиката, води до тези успешни резултати. Надяваме се да запазим и да надграждаме съвместната работа и занапред.
Колко време отне създаването на музиката?
Работата по музиката на филм отнема няколко месеца. Процесът започва със задълбочени дискусии с режисьора. Обсъжда се всеки елемент, всяко идейно ядро, всеки мотив и емоционален заряд на героите, кулминациите, взаимовръзки и т.н., за да може музиката да опише и подкрепи всичко по най-въздействащия начин. Много важен елемент е отнемането, тишината. Мое верую в изкуството е да се оставя празно място, където зрителят да може да проектира себе си. Не трябва да му посочваш всичко буквално, не трябва да има пренасищане на пространството с музика, звук и визия. Един интересен момент в тази връзка е създаването на музикална среда за една от най-въздействащите сцени на филма - разговора и емоционалното откриване на Бохеми (изигран от Александър Сано) и Сатъра (изигран от Игор Ангелов) един към друг. В тази сцена аз бях написал богата оркестрова музика, която водеше сцената към логичната емоция, но Мартин ми каза "някак има нещо, което тежи и натиска". Тогава заедно обелихме пласт по пласт аранжимента и решихме да оставим само пиано, което да се появява в тишината между репликите, за да може ехото на думи да отеква в съзнанието на зрителя. И изведнъж - кожата настръхна, сълзите потекоха. Така, чрез тишина и точно дозирана музикална фактура, ние постигнахме много по-силен ефект, отколкото ако бяхме натоварили сцената с по-бравурна музика.
За разлика от много колеги, които държат музиката им да блести до степен, в която тя да е главен герой и да показва определени възможности, аз предпочитам музиката да работи за филма. Да работи в симбиоза с всеки друг елемент, да не крещи. Защото не съм само класически музикант и композитор, аз съм заклет киноман. Още преди години, когато живеехме в доста малък апартамент, бях отделил половината за домашен киносалон, в който гледахме почти ежедневно филми със семейството и приятели. След което с дни водехме дълги дискусии. Аз живея с киното, за мен то е изкуството, което събира в себе си всички други изкуства, и по този начин постига въздействие, непостижимо като магнитуд. И когато всички тези елементи се съберат в перфектен синхрон, киното може да извади от човека емоция, която той не може да си набави в реалния живот. След премиерата на филма непрекъснато получавам поздравления и благодарности за музиката дори от съвсем непознати хора. Казват ми - "Плаках от радост след края на филма. Благодаря." За мен това е най-голямото удовлетворение, да доставям на хората подобна емоция.
Фотография: Forward Pictures Entertainment
"Не трябва да посочваш всичко на зрителя, не трябва да има пренасищане"
Имаше ли части, които записахте на живо?
От много години работя в сферата на виртуалната оркестрация. Може да се каже, че съм един от пионерите в България. Дипломната ми работа е на тема "Предизвикателства на съвременната MIDI оркестрация". Този специализация ми даде възможност да работя на много високо ниво и за много успешни проекти - и в страната, и в чужбина. Моментът, в който разбрах, че дългогодишният ми труд е достигнал ниво, съпоставимо с най-добрите световни образци, е работата ми по проекта Crysis 2, където заедно с колегата Борислав Славов имахме възможност да работим рамо до рамо с известния холивудски композитор Ханс Цимер. Но да се върнем конкретно към "В Сърцето на Машината". Независимо, че се занимавам с виртуална оркестрация, за мен тя е просто инструмент. Аз съм класически възпитаник и работя по класически тертип - пиша клавир, създавам скеле на музиката първо само с пиано, след което започвам да оркестрирам в дигитална среда. Но всеки инструмент, всяко кресчендо, всеки щрих се извайва и изсвирва на ръка, за да може да има жива емоция, а не студен дигитален отпечатък, заченат с мишка и компютърна клавиатура. След което се оформя първоначална партитура, която отива в ръцете на моя добър колега и приятел Георги Андреев - главен диригент и директор на ансамбъл "Филип Кутев", който я оркестрира и аранжира за изпълнение с жив оркестър. Впоследствие отиваме в студио, записваме живите музиканти, които да вдъхнат допълнителен живот на партитурата, сядаме пред пулта и започваме да смесваме виртуалната оркестрация с живия звук. Именно тук се случва магията - симбиозата между кристалния звук на семплираните инструменти и мекия, емоционален звук на живото изпълнение. Така зрителят получава най-доброто от двата свята.
От колко фрагмента се състои саундтракът?
Саундтракът се състои от 17 малки сюити. Подбрана е музиката от най-ключовите и емоционални сцени, които да връщат зрителя към най-силната първоначална емоция, преживяна в киносалона. В самия саундтрак има една вътрешна динамика, която създава усещане за разказ, така че може да се слуша и като самостоятелно произведение. Разбира се, моят първи инструмент е пианото. Това си личи и в музиката - използвам го в най-емоционалните моменти. Пианото е велик инструмент. И за мен - най-трудният.
Защо?
Защото в повечето други инструменти изпълнителят има пряка връзка с инструмента. Докато при пианото имаме отношение "човек-машина". И за да извадиш душа от сърцето на машината, наречена пиано, трябва да положиш изключителни усилия. Да усмириш машината, да я направиш свой приятел, да бъдете едно цяло. Вярвам, че чрез музиката съм предал както собствената си емоция, така и духа, идейното ядро на филма.
А какво те вдъхнови? Имаше ли етап на проучване и събиране на идеи или елементи, които да помогнат в създаването на музиката?
Още при прочитането на сценария, в главата ми започва да се оформя картина, която впоследствие превръщам в музика. Много обичам морето. Представях си, че съм на мястото на героите, обсъждаме какво бихме направили, след като излезем на свобода, и аз казвах, че първото нещо, което ще направя, ще е да отида на морския бряг. Това вдъхнови някои от сцените. Но в повечето случаи музиката сама излизаше от пръстите ми, вдъхновена от сценария и визията, които екипът създаде.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: БОЖАНА КАЦАРОВА И УДОВОЛСТВИЕТО ОТ ХРАНАТА
Как би описал финалния резултат?
Музика, която те кара да цениш живота.
Това ли прави музиката на един филм успешна и въздействаща?
Да обичаш това, което правиш, да работиш всеки ден по професионалното си изграждане, да не се примиряваш, докато качеството не бъде съпоставимо с най-добрите световни образци, да вложиш и уникален за душевността на народа ти национален елемент, да се събереш със съмишленици, да изпитваш радост, да опитомиш егото, да обичаш и използваш и тишината, да искаш да дадеш на хората истинска емоция. Когато кожата настръхне, обърна се назад и видя сълзите в очите на зрителите - значи съм си свършил работата добре.
Саундтракът на "В Сърцето на Машината" вече е онлайн, слушайте в Spotify и iTunes.