Отворете IG акаунта на Алексис Рен и ми кажете какво виждате. Красиво момиче, което поства красиви снимки? Да. 16 милиона последователи? Да. Само че тя е уморена от това да поставя отметки в квадратчета. Живеейки в свят, който е или-си-всичко-или-си-нищо, Алексис е изненадващо наясно със себе си. Ще срещнете тази фраза няколко пъти в следващите редове, но е абсолютно вярно. Звездата от новата ни дигитална корица е стигнала до този момент от живота си, в който няма нужда да споделя всичко, просто защото изкуството ѝ говори достатъчно. Това разбирам от самата нея, когато Zoom прозорецът става доста по-ярък, предвид факта, че минава 22:00 ч., а аз все още нямам ring лампа.
След като набързо обсъждаме "извънземните" снимки, които успяхме да заснемем и които виждате измежду редовете, разговорът просто продължава. Винаги е интересно да видиш какво чувства и мисли даден човек отвъд публичния си образ. Някъде между силното TikTok присъствие, ръководенето на онлайн общност и завладяването на филмовата индустрия. Както сами ще забележите от кориците (твърде хубави, за да се спрем само на една), Алексис има *много* различни страни. И е готова да ги покаже. Въпросът е: внимавате ли достатъчно?
Топ и пола Christopher Esber, ботуши Raye, обици Nancy Newberg, пръстени Melinda Maria, Nancy Newberg, Uncommon Matters
"Трябва да сме най-добрите, иначе сме нищо. Толкова е токсично"
Може да се каже, че Tumblr е виновен за големия ти пробив, нали?
Да, мисля, че точно там хората започнаха да ме забелязват.
Посещаваш ли го все още? Поне от време на време.
Всъщност да. Все още има готина аудитория. Отварям приложението, особено ако търся вдъхновение.
Трудно ли е това непрекъснато преместване от платформа към платформа? Много хора си мислят, че не е, но всяка от тях изисква различен тип съдържание.
Всяка платформа показва различна страна от мен. В TikTok говоря повече, обичам да говоря с хората. Научавам много неща, така че уважавам TikTok. За мен Instagram е мястото, на което да покажеш божествената версия на себе си - най-перфектната такава. Знам, че някои хора не го виждат като реалност. Аз споделям лични неща, но също гледам на него по-скоро като на мое мини списание. Twitter пък е мястото, където мога да показвам философско-екзистенциалното си Аз. Трудно е, но ако погледнеш на цялото нещо като поднасяне на различни части от самия теб, има повече смисъл. Трудно е да покажеш 100% от себе си. Трудно е да покажеш 100% от себе си в интернет като цяло, така че ако имаш тази идея, просто трябва да я хвърлиш през прозореца.
Рокля Cult Gaia, ботуши Raye, обици Jennifer Fisher, пръстени Melinda Maria, Nancy Newberg, Uncommon Matters, гривна Melinda Maria
Да, но в крайна сметка работата ти е точно това - да показваш себе си. Има ли нещо, което не си споделяла, просто защото си се страхувала какво ще кажат или си помислят останалите?
Мисля, че хората се чувстват наистина отблъснати, когато някой започне да говори за духовност. Въпреки че определено чувствам философската перспектива за живота, внимавам, когато публикувам нещо такова. Но никога не го правя без причина.
Кога се запали по философията?
Мисля, че с всички се случва в даден момент. Странно е, че сме тук. Нормално е да си задаваме въпроси.
Права си, странно е.
Всеки има този начин на мислене, от теб зависи дали ще го захраниш. Аз съм свикнала да подлагам на съмнение всичко в живота - това е едно от нещата, които научих от майка ми. Ако си задаваме всички тези въпроси, ще получим всички тези отговори. В интернет има места за такъв тип дискусии, но основното е фокусирано върху това какъв аутфит носиш, как изглеждаш, как изглежда тялото ти. Не мисля, че това няма значение. Тук сме, така че има. Но другата гледна точка ми помага да се справям с тревожността, с това да осъзная, че всички ще умрем. Всички мислим за това, просто не всеки говори по въпроса.
Поне по мое мнение, социални мрежи = сравнение. Съгласна?
О, да. Мисля обаче, че има много тънка граница между сравнение и вдъхновение. Толкова тънка, че понякога не я виждаме. Ако идентифицираме чувствата си, можем да ги анализираме и да продължим напред. Ако не го направим, има вероятност нещата да се случат кофти.
Значи се случва дори и на теб?
Разбира се, само че аз не действам спрямо емоциите си. Интернет е създаден, за да покаже най-добрите моменти от живота ни. Вместо да хвърляме хейт към някого, защо да нямаме другата перспектива? Благодаря ти, че ми показваш какво искам. Не става въпрос за човека, става въпрос за мястото, на което се намира в живота си. Вече съм достатъчно зряла да знам, че ако нещо ме притеснява, трябва да работя по въпроса. Важно е да внимаваме, защото имаме страхотното умение да фантазираме, но май го използваме да правим живота си още по-труден.
Рокля Etro, ботуши Raye, обици Jennifer Fisher, пръстени Melinda Maria, Nancy Newberg
Важно е да си наясно със себе си. А ти ми звучиш като човек, който всяка сутрин се събужда наясно със себе си.
Знаеш, преди социалните мрежи бяха децата звезди. Те минаваха през всичко това и нямаха с кого да сравнят опита си. Справяха се с проблемите сами. Затова е важно.
Колко тънка е границата между личното пространство и това хората да знаят абсолютно всичко за теб?
Мисля, че все още я търся. Когато се озовах в публичното пространство, показвах всичко от себе си. Хората обичаха този подход. Те искат да те познават и притежават. Когато започнах да пораствам и гадните неща също да намират място в живота, осъзнах нуждата от граници. Имам връзка с широката аудитория. Просто трябваше да помисля как искам да изглежда тя.
Блейзър и панталон Stella McCartney, обувки Schutz, обици Jennifer Fisher, пръстени Melinda Maria, Nancy Newberg, Uncommon Matters, гривна Melinda Maria
Мисля, че в момента сякаш не искаме всичко да се хвърля в лицето ни. Или поне аз не искам.
Да, май стигнахме до този момент. В началото реагирахме с "О, това е толкова истинско, о, колко честно". Сега ако нещо е твърде много, просто го усещаме неестествено. Намерих златната среда - окей е да не споделям всичко, което се случва в живота ми. Не е и нужно, защото изкуството ми говори достатъчно. Последователите ми обичат да играят на детективи, да търсят различни неща за мен. Тази мистерия идва от границите, но те са здравословни. Давам им единствено това, което искам да видят. Същото е и с децата - не им хвърляш всички бонбони наведнъж. Даваш им малко по малко, защото иначе ще им стане лошо и ще повърнат върху теб. Навлизайки в актьорството, мога да си позволя да бъда уязвима, защото не разказвам собствената си история. Все още искам да споделям емоциите си, защото това съм аз. Но определено ми трябваше по-здравословен начин да го правя.
Някакви вълнуващи проекти, които ти предстоят?
Имам филм с Антонио Бандерас, който ще излезе по-късно тази година. Беше страхотна възможност, защото е първият ми голям холивудски филм. Никога не знаеш дали ще получиш такава роля. Приключих работата и по лимитирана поредица със страхотен сценарий, така че нямам търпение и за нея. Като цяло е доста бавен процес - снимаме нещо преди години, а вие го виждате чак сега.
Отнема време.
Предвид човека, който съм, имам нужда да седна и просто да чакам.
Звучиш като човек, който никога, ама никога, не спира. Какво правиш, когато нямаш какво да правиш?
Посещавам танцово студио или ходя на йога клас. Ако умът ми не се движи, тялото трябва. Писането също. Намирам го за много терапевтично, мисля, че повече хора трябва да пишат. Нямам статистика колко човека го правят.
Топ и пола Miu Miu, ботуши Schutz, обици Jennifer Fisher, пръстени Melinda Maria, Nancy Newberg, Uncommon Matters, гривна Melinda Maria
"Не исках да създавам бранд, исках да създам смисъл"
И аз, но съм съгласен, че помага.
Това е начин да документираш живота си. Не знам за теб, но аз определено не си спомням какво се е случвало преди 10 години.
Аз не помня какво се е случвало преди 2 дни.
Не искаме да подминем живота си и да нямаме ясен спомен какво сме преживяли. Повече от изчистване на съзнанието е. Не искаш ли да опознаеш себе си?
Отвъд факта, че работата ми е свързана с писане, за мен винаги е било по-лесно да подредя мислите си, преди да имам шанса да ги изговоря.
Мозъците ни действат бързо, а писането ни кара да забавим процеса. Сега, повече от всякога, имаме нужда от точно това.
Затова ли стартира своята общност "We Are Warriors"? Или пандемията влезе в ролята на главен провокатор?
Бях намерила нещо, което съм написала през 2017-а. За да го цитирам буквално, "искам общност, в която ще мога искрено да се свързвам с хората". Не знаех какво означава това, ти не знаеш какво означава това. Общност. За какво става дума? Ако не продаваш козметичен бранд или не предлагаш такъв за бански, какво изобщо правиш? Усетих, че светът няма нужда от още един бранд. Не исках да създавам бранд, исках да създам смисъл. Честно казано, мислех, че нещо подобно ще се случи, когато се пенсионирам. Но ето че започна с програма за фитнес, а сега имаме разговори всеки петък. Момичетата се обръщаха към мен за фитнес, лайфстайл, ментално здраве. Дадох им това, което искаха. Изведнъж се озовах в Zoom разговор точно като този, само че с 200 или 300 момичета. Всеки петък, 10 сутринта. Утре, 10 сутринта, имаме разговор.
Какъв е дневният ред?
Засягяме различни теми. Упражняваме терапевтично писане. Така не само документираме живота си, но и отговаряме на въпросите, които обикновено избягваме. Имаме различни гости, финансови експерти, дерматолози, приятелите ми споделят различни типове физическа активност. Искам да покажа, че двете са едно и също нещо. Начинът, по който третираш тялото си, е начинът, по който третираш ума си. Трябва да правиш и двете, за да разбереш психичното здраве. Развълнувана съм, защото стигнахме до този етап, в който ще преминем към NFT общност. Всички имат NFT-та в момента. Важно е да разбереш значението на общността. Аз знам имената на всички, те са моите приятели, моите хора. Интересно е. Ново е. Готино, защото не вземам решенията сама. Правим го заедно. Специално е, защото не само го създадох, а и защото съм част от него.
Рокля Monse, обувки Raye, обици Jennifer Fisher, пръстени Melinda Maria, Nancy Newberg, Uncommon Matters, гривна Melinda Maria
Не знам много хора, които се ангажират с последователите си по този начин.
А и как да го направиш? Платформата не е създадена за реална връзка. Направена е, за да продаваш нещо. Затова трябва да изместиш хората встрани.
Да, можеш да го направиш. Въпросът е дали искаш.
Масата хора харесват вниманието повече, отколкото отговорността. Исках да се науча как да нося тази отговорност, да бъда лидер по някакъв начин. Някои хора не се интересуват от това, което е окей. Аз исках да премина на следващото ниво.
Хората сякаш също стават все по-взискателни?
Не само хората. И алгоритъмът. Трябва да постваш определен брой снимки или последователите ти няма да ги видят. Ужасяващо е.
Топ и пола PatBo, обувки Raye, обици Jennifer Fisher, пръстени Melinda Maria, Nancy Newberg, Uncommon Matters, гривна Melinda Maria
Какъв е рекордът ти за време, прекарано далеч от всичко това? Моят е ден.
Седмица, мисля. Бях в Бали за wellness retreat. Беше трудно, защото с всичко друго, към което си пристрастен, и тук имаш съмнения. Настроенията ми бяха много променливи до момента, в който осъзнах, че преживяването е наистина магично. Като с фастинга - първите два дни са трудни, на третия си пълен с енергия. Здравословно е да правим подобен детокс. Но вината от това, че сме казали, че ще направим нещо, а впоследствие не сме, е по-лоша от това просто да не го направим. Окей е. Всичко е окей.
Винаги се стига до това, което сме и не сме направили, нали? Не само по отношение на работата.
Точно. Идентифицираме се на базата на дадено действие. Напоследък практикувам именно това - какво да кажа, за да погледна нещата от различен ъгъл.
А отговорите са по-прости, отколкото мислим.
Винаги усещаме нуждата да изкарваме пари и да се чувстваме в безопасност. Стига да имаш хора около себе си, всичко е наред. Трябва да сме най-добрите, иначе сме нищо. Толкова е токсично. От време на време имам нужда да си припомням, че успехът е различен от дохода и това колко голяма е компанията ти. Всеки вярва, че нещата непрекъснато трябва да стават все по-големи и по-големи. А защо просто не са достатъчно добри? Вярно е, че имам известен бекграунд зад себе си, затова съм сигурна, че някой ще види какво казвам, и ще реагира с "Лесно ти е да го кажеш". Няма да сбърка. Мога да гледам само през собствената си призма. Но пак да кажа, има много различни истини.
Наясно със себе си, въпреки всичко.
Ти не грешиш, но и аз не греша. И двамата сме прави. Не е ли готино?
Get cover look #1: Рокля Etro, обици Jennifer Fisher, пръстени Melinda Maria, Nancy Newberg
Get cover look #2: Топ Christopher Esber, обици Nancy Newberg, пръстени Melinda Maria, Nancy Newberg, Uncommon Matters
• Фотография: Jana Schuessler • Стайлинг: Jordan Gross • Грим: Nova Kaplan • Коса: Jenn Lagron
• PR: Align • Equestrian продукция: Four Legs On Set • Продуцент: Great Social Club • Асистент фотография: Luisa Sillmann • Асистент грим: Karla Bonilla • Асистенти стайлинг: Abbey Hyland and Perri Kessler